Дело C‑184/12

United Antwerp Maritime Agencies (Unamar) NV

срещу

„Параходство Български морски флот“ АД

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie)

„Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения — Член 3 и член 7, параграф 2 — Свобода на избор на страните — Граници — Особени повелителни норми — Директива 86/653/ЕИО — Самостоятелно заети търговски представители — Договори за покупка или за продажба на стоки — Прекратяване на договора за търговско представителство от принципала — Национална правна уредба за транспониране, която предвижда закрила отвъд минималните изисквания на Директивата, както и закрила на търговските представители при договори за доставка на услуги“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Преценка на необходимостта и релевантността на поставените въпроси

   (член 267 ДФЕС)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване, искано поради приложимостта на разпоредби от правото на Съюза, произтичаща от направено от националното право препращане — Компетентност за даване на това тълкуване

   (член 267 ДФЕС)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Свобода на избор — Граници — Повелителни норми — Понятие — Стриктно тълкуване — Преценка от националния съд

   (член 3, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г.)

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Свобода на избор — Граници — Повелителни норми — Неприлагане на закон на държава членка, избран от страните по договора, който транспонира Директива 86/653 — Прилагане на националната правна уредба за транспониране на държавата на сезирания съд, която предвижда закрила отвъд изискванията на посочената директива — Допустимост — Условия

   (член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г.; Директива 86/653 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 28)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 30 и 31)

3.  За да се осигури пълното действие на принципа на автономия на волята на страните по договора, крайъгълен камък на Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения, възприета в Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения, свободно упражненият от тези страни избор по отношение на приложимия закон в рамките на тяхното договорно правоотношение трябва да бъде зачетен, съгласно член 3, параграф 1 от Римската конвенция, така че изключението във връзка със съществуването на особена повелителна норма по смисъла на законодателството на съответната държава членка, посочено в член 7, параграф 2 от тази конвенция, трябва да бъде тълкувано стриктно.

   В това отношение при квалифицирането на национални норми като повелителни норми и правила за сигурност от държава членка се имат предвид разпоредбите, съблюдаването на които е преценено като жизнено важно за запазването на политическата, социалната или икономическата организация на въпросната държава членка, до степен че да налага спазването им от всяко лице, което се намира на националната територия на посочената държава членка или на всяко правоотношение в нея. Така националният съд в рамките на преценката му относно характера на „особена повелителна норма“ на националното право, с която смята да замести изрично избрания от страните по договора закон, следва да вземе предвид не само точния текст на тази норма, но също и общата структура и всички обстоятелства, при които посочената норма е била приета, за да може от това да стигне до извода, че тя има императивен характер, доколкото националният законодател я е приел, за да защити интерес, преценен като съществен от съответната държава членка.

   (вж. точки 47, 49 и 50)

4.  Член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения трябва да се тълкуват в смисъл, че законът на държава — членка на Съюза, който отговаря на минималната закрила, предписана от Директива 86/653 относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, и който е избран от страните по договор за търговско представителство, може да не бъде приложен от сезирания съд, установен в друга държава членка, а вместо него да бъде приложен lex fori на основание, изведено от императивния характер в правния ред на последната държава членка на правилата, уреждащи положението на самостоятелно заетите търговски представители, само ако сезираната юрисдикция установи след щателна преценка, че при това транспониране законодателят на държавата на сезирания съд е счел, че в рамките на съответния правен ред е от решаващо значение да предостави на търговския представител закрила, която надхвърля предвидената от посочената директива, като в това отношение вземе предвид естеството и целта на тези императивни разпоредби.

   (вж. точка 52 и диспозитива)

Дело C‑184/12

United Antwerp Maritime Agencies (Unamar) NV

срещу

„Параходство Български морски флот“ АД

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie)

„Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения — Член 3 и член 7, параграф 2 — Свобода на избор на страните — Граници — Особени повелителни норми — Директива 86/653/ЕИО — Самостоятелно заети търговски представители — Договори за покупка или за продажба на стоки — Прекратяване на договора за търговско представителство от принципала — Национална правна уредба за транспониране, която предвижда закрила отвъд минималните изисквания на Директивата, както и закрила на търговските представители при договори за доставка на услуги“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Преценка на необходимостта и релевантността на поставените въпроси

   (член 267 ДФЕС)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване, искано поради приложимостта на разпоредби от правото на Съюза, произтичаща от направено от националното право препращане — Компетентност за даване на това тълкуване

   (член 267 ДФЕС)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Свобода на избор — Граници — Повелителни норми — Понятие — Стриктно тълкуване — Преценка от националния съд

   (член 3, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г.)

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Свобода на избор — Граници — Повелителни норми — Неприлагане на закон на държава членка, избран от страните по договора, който транспонира Директива 86/653 — Прилагане на националната правна уредба за транспониране на държавата на сезирания съд, която предвижда закрила отвъд изискванията на посочената директива — Допустимост — Условия

   (член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г.; Директива 86/653 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 28)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 30 и 31)

3.  За да се осигури пълното действие на принципа на автономия на волята на страните по договора, крайъгълен камък на Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения, възприета в Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения, свободно упражненият от тези страни избор по отношение на приложимия закон в рамките на тяхното договорно правоотношение трябва да бъде зачетен, съгласно член 3, параграф 1 от Римската конвенция, така че изключението във връзка със съществуването на особена повелителна норма по смисъла на законодателството на съответната държава членка, посочено в член 7, параграф 2 от тази конвенция, трябва да бъде тълкувано стриктно.

   В това отношение при квалифицирането на национални норми като повелителни норми и правила за сигурност от държава членка се имат предвид разпоредбите, съблюдаването на които е преценено като жизнено важно за запазването на политическата, социалната или икономическата организация на въпросната държава членка, до степен че да налага спазването им от всяко лице, което се намира на националната територия на посочената държава членка или на всяко правоотношение в нея. Така националният съд в рамките на преценката му относно характера на „особена повелителна норма“ на националното право, с която смята да замести изрично избрания от страните по договора закон, следва да вземе предвид не само точния текст на тази норма, но също и общата структура и всички обстоятелства, при които посочената норма е била приета, за да може от това да стигне до извода, че тя има императивен характер, доколкото националният законодател я е приел, за да защити интерес, преценен като съществен от съответната държава членка.

   (вж. точки 47, 49 и 50)

4.  Член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения трябва да се тълкуват в смисъл, че законът на държава — членка на Съюза, който отговаря на минималната закрила, предписана от Директива 86/653 относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, и който е избран от страните по договор за търговско представителство, може да не бъде приложен от сезирания съд, установен в друга държава членка, а вместо него да бъде приложен lex fori на основание, изведено от императивния характер в правния ред на последната държава членка на правилата, уреждащи положението на самостоятелно заетите търговски представители, само ако сезираната юрисдикция установи след щателна преценка, че при това транспониране законодателят на държавата на сезирания съд е счел, че в рамките на съответния правен ред е от решаващо значение да предостави на търговския представител закрила, която надхвърля предвидената от посочената директива, като в това отношение вземе предвид естеството и целта на тези императивни разпоредби.

   (вж. точка 52 и диспозитива)