Дело C-181/12

Yvon Welte

срещу

Finanzamt Velbert

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)

„Свободно движение на капитали — Членове 56—58 ЕО — Данъци върху наследствата — Наследодател и наследник с местопребиваване в трета страна — Наследствена маса — Недвижим имот, намиращ се в държава членка — Право на данъчно облекчение върху облагаемата основа — Различно третиране на местните и на чуждестранните лица“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г.

1. Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Либерализация на движението на капитали — Директива 88/361 — Приложно поле

   (член 56, параграф 1 ЕО; приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

2. Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Ограничения — Данък върху наследството — Национална правна уредба относно изчисляването на данъка върху наследството, която предвижда данъчно облекчение при наследяване на недвижим имот на територията на тази държава членка — Различно третиране на местните и на чуждестранните лица — По-малко данъчно облекчение за чуждестранните лица — Недопустимост — Обосновки — Липса

   (членове 56 ЕО и 58 ЕО)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Ограничения на движението на капитали от и към трети страни — Действащи към 31 декември 1993 г. ограничения за движенията на капитали, които включват преки инвестиции — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти при наследяване — Изключване

   (член 56 ЕО и член 57, параграф 1 ЕО; приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 18—21)

2.  Членове 56 ЕО и 58 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка относно изчисляването на данъка върху наследството, съгласно която при наследяване на недвижим имот, намиращ се на територията на тази държава, данъчното облекчение върху облагаемата основа е по-малко, когато към момента на смъртта наследодателят и наследникът са имали местопребиваване в трета страна като Конфедерация Швейцария, отколкото когато към същия момент поне единият от тях е имал местопребиваване в тази държава членка.

   Всъщност, от една страна, тази национална правна уредба създава ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 56, параграф 1 ЕО.

   От друга страна, при положение че за целите на данъчното облагане на придобит по наследство недвижим имот с местонахождение в съответната държава членка националната правна уредба поставя на една и съща плоскост наследниците чуждестранни лица, които са придобили този имот от наследодател чуждестранно лице, от една страна, и наследниците чуждестранни или местни лица, придобили такъв имот от наследодател местно лице, както и наследниците местни лица, придобили същия този имот от наследодател чуждестранно лице, от друга, то тази уредба не може, без да наруши изискванията на правото на Съюза, да третира тези наследници по различен начин за целите на същото данъчно облагане, що се отнася до прилагането на облекчение върху облагаемата основа за този недвижим имот. Като третира еднакво наследяването при тези две категории лица, освен що се отнася до размера на облекчението, което може да ползва наследникът, националният законодател всъщност приема, че с оглед на особеностите и условията на събиране на данъка върху наследството между положението на тези категории лица не съществува никаква обективна разлика, която да може да обоснове разлика в третирането.

   Както обаче това качество на данъчнозадължено лице изобщо не зависи от мястото на пребиваване, доколкото националната правна уредба облага с данък върху наследството всяко придобиване на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, независимо дали наследодателят и наследникът са местни или чуждестранни лица, по същия начин целта на частичното освобождаване от облагане на семейното имущество засяга всички данъчнозадължени лица за данък върху наследството в държавата членка, независимо дали са местни или чуждестранни лица, тъй като това освобождаване цели да намали общия размер на наследството.

   В това отношение, тъй като размерът на облекчението не зависи от размера на облагаемата основа, а се предоставя на наследника в качеството му на данъчнозадължено лице, частичното данъчно облагане на чуждестранно лице, което наследява наследодател — чуждестранно лице, не представлява обстоятелство, което за целите на това облекчение да създава обективна разлика между положението на този наследник и положението на чуждестранно лице, което наследява наследодател — местно лице, или това на наследник — местно лице, който наследява наследодател — местно или чуждестранно лице.

   (вж. точки 26, 51, 53, 55 и 68 и диспозитива)

3.  Инвестициите в недвижимо имущество от „семеен“ тип, които се отнасят до къщата на родителите на наследодателя и се осъществяват за лични цели без връзка с извършването на стопанска дейност, не попадат в приложното поле на член 57, параграф 1 ЕО.

   Всъщност съгласно тази разпоредба член 56 ЕО не накърнява прилагането спрямо трети страни на всяко от ограниченията, действащи към 31 декември 1993 г. по силата на националното право или правото на Съюза, които са приети по отношение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преки инвестиции, включително инвестициите в недвижимо имущество, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книги на капиталовите пазари.

   Във връзка с това член 57, параграф 1 ЕО, който съдържа изчерпателен списък на видовете движение на капитали, по отношение на които член 56, параграф 1 ЕО би могъл да не се прилага, не посочва наследяването. Като изключение обаче от основния принцип за свободно движение на капиталите, тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно.

   Докато наследяването попада в обхвата на раздел XI от приложение I към Директива 88/361 за прилагане на член 67 от Договора, озаглавен „Движения на капитали за лични цели“, то „преките инвестиции“ и „инвестициите в недвижимо имущество“ попадат в обхвата на други раздели от това приложение, а именно в раздел I и съответно в раздел II. От самото заглавие на раздел II от приложение I към Директива 88/361 следва, че посочените в него „инвестиции в недвижими имоти“ не включват преките инвестиции, които са посочени в раздел I от приложението.

   При тези условия, когато в член 57, параграф 1 ЕО се споменава за „преки инвестиции, включително инвестициите в недвижимо имущество“, става дума само за инвестициите в недвижимо имущество, които представляват преки инвестиции, попадащи в обхвата на раздел I от приложение I към Директива 88/361.

   (вж. точки 28, 29, 31 и 33—35)

Дело C-181/12

Yvon Welte

срещу

Finanzamt Velbert

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)

„Свободно движение на капитали — Членове 56—58 ЕО — Данъци върху наследствата — Наследодател и наследник с местопребиваване в трета страна — Наследствена маса — Недвижим имот, намиращ се в държава членка — Право на данъчно облекчение върху облагаемата основа — Различно третиране на местните и на чуждестранните лица“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г.

1. Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Либерализация на движението на капитали — Директива 88/361 — Приложно поле

   (член 56, параграф 1 ЕО; приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

2. Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Ограничения — Данък върху наследството — Национална правна уредба относно изчисляването на данъка върху наследството, която предвижда данъчно облекчение при наследяване на недвижим имот на територията на тази държава членка — Различно третиране на местните и на чуждестранните лица — По-малко данъчно облекчение за чуждестранните лица — Недопустимост — Обосновки — Липса

   (членове 56 ЕО и 58 ЕО)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Ограничения на движението на капитали от и към трети страни — Действащи към 31 декември 1993 г. ограничения за движенията на капитали, които включват преки инвестиции — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти при наследяване — Изключване

   (член 56 ЕО и член 57, параграф 1 ЕО; приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 18—21)

2.  Членове 56 ЕО и 58 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка относно изчисляването на данъка върху наследството, съгласно която при наследяване на недвижим имот, намиращ се на територията на тази държава, данъчното облекчение върху облагаемата основа е по-малко, когато към момента на смъртта наследодателят и наследникът са имали местопребиваване в трета страна като Конфедерация Швейцария, отколкото когато към същия момент поне единият от тях е имал местопребиваване в тази държава членка.

   Всъщност, от една страна, тази национална правна уредба създава ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 56, параграф 1 ЕО.

   От друга страна, при положение че за целите на данъчното облагане на придобит по наследство недвижим имот с местонахождение в съответната държава членка националната правна уредба поставя на една и съща плоскост наследниците чуждестранни лица, които са придобили този имот от наследодател чуждестранно лице, от една страна, и наследниците чуждестранни или местни лица, придобили такъв имот от наследодател местно лице, както и наследниците местни лица, придобили същия този имот от наследодател чуждестранно лице, от друга, то тази уредба не може, без да наруши изискванията на правото на Съюза, да третира тези наследници по различен начин за целите на същото данъчно облагане, що се отнася до прилагането на облекчение върху облагаемата основа за този недвижим имот. Като третира еднакво наследяването при тези две категории лица, освен що се отнася до размера на облекчението, което може да ползва наследникът, националният законодател всъщност приема, че с оглед на особеностите и условията на събиране на данъка върху наследството между положението на тези категории лица не съществува никаква обективна разлика, която да може да обоснове разлика в третирането.

   Както обаче това качество на данъчнозадължено лице изобщо не зависи от мястото на пребиваване, доколкото националната правна уредба облага с данък върху наследството всяко придобиване на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, независимо дали наследодателят и наследникът са местни или чуждестранни лица, по същия начин целта на частичното освобождаване от облагане на семейното имущество засяга всички данъчнозадължени лица за данък върху наследството в държавата членка, независимо дали са местни или чуждестранни лица, тъй като това освобождаване цели да намали общия размер на наследството.

   В това отношение, тъй като размерът на облекчението не зависи от размера на облагаемата основа, а се предоставя на наследника в качеството му на данъчнозадължено лице, частичното данъчно облагане на чуждестранно лице, което наследява наследодател — чуждестранно лице, не представлява обстоятелство, което за целите на това облекчение да създава обективна разлика между положението на този наследник и положението на чуждестранно лице, което наследява наследодател — местно лице, или това на наследник — местно лице, който наследява наследодател — местно или чуждестранно лице.

   (вж. точки 26, 51, 53, 55 и 68 и диспозитива)

3.  Инвестициите в недвижимо имущество от „семеен“ тип, които се отнасят до къщата на родителите на наследодателя и се осъществяват за лични цели без връзка с извършването на стопанска дейност, не попадат в приложното поле на член 57, параграф 1 ЕО.

   Всъщност съгласно тази разпоредба член 56 ЕО не накърнява прилагането спрямо трети страни на всяко от ограниченията, действащи към 31 декември 1993 г. по силата на националното право или правото на Съюза, които са приети по отношение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преки инвестиции, включително инвестициите в недвижимо имущество, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книги на капиталовите пазари.

   Във връзка с това член 57, параграф 1 ЕО, който съдържа изчерпателен списък на видовете движение на капитали, по отношение на които член 56, параграф 1 ЕО би могъл да не се прилага, не посочва наследяването. Като изключение обаче от основния принцип за свободно движение на капиталите, тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно.

   Докато наследяването попада в обхвата на раздел XI от приложение I към Директива 88/361 за прилагане на член 67 от Договора, озаглавен „Движения на капитали за лични цели“, то „преките инвестиции“ и „инвестициите в недвижимо имущество“ попадат в обхвата на други раздели от това приложение, а именно в раздел I и съответно в раздел II. От самото заглавие на раздел II от приложение I към Директива 88/361 следва, че посочените в него „инвестиции в недвижими имоти“ не включват преките инвестиции, които са посочени в раздел I от приложението.

   При тези условия, когато в член 57, параграф 1 ЕО се споменава за „преки инвестиции, включително инвестициите в недвижимо имущество“, става дума само за инвестициите в недвижимо имущество, които представляват преки инвестиции, попадащи в обхвата на раздел I от приложение I към Директива 88/361.

   (вж. точки 28, 29, 31 и 33—35)