EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62012CJ0228

Резюме на решението

Court reports – general

Съединени дела C-228/12—C-232/12 и C-254/12—C-258/12

Vodafone Omnitel NV (C-228/12, C-231/12 и C-258/12), Fastweb SpA (C-229/12 и C-232/12), Wind Telecomunicazioni SpA (C-230/12 и C-254/12), Telecom Italia SpA (C-255/12 и C-256/12) и Sky Italia srl (C-257/12)

срещу

Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Presidenza del Consiglio dei Ministri (C-228/12—C-232/12, C-255/12 и C-256/12), Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali (C-229/12, C-232/12 и C-257/12) и Ministero dell’Economia e delle Finanze (C-230/12)

(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio)

„Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/ЕО — Член 12 — Административни такси, налагани на предприятията от съответния сектор — Национална правна уредба, която налага на операторите на електронни съобщителни услуги заплащането на такса, с която да се покриват оперативните разходи на националните регулаторни органи“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 18 юли 2013 г.

  1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Задължение за провеждане на устната фаза на производството, за да могат страните да представят становища във връзка с нов факт — Липса — Обосноваване — Наличие на достатъчно данни за произнасяне

    (член 76, параграф 2 и член 83 от Процедурния правилник на Съда)

  2. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст

    (член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда)

  3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20 — Налози и такси, приложими по отношение на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги — Такса, предназначена да покрива всички разходи на националния регулаторен орган, които не се финансират от държавата — Изчисляване в зависимост от приходите на предприятията — Допустимост — Условия — Проверка от националната юрисдикция

    (член 12 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 25—28)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 30—32)

  3.  Член 12 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, дължат такса, предназначена да покрива всички разходи на националния регулаторен орган, които не се финансират от държавата, размерът на която се определя в зависимост от приходите на тези предприятия, при условие че с тази такса се покриват единствено разходи, свързани с дейностите, посочени в параграф 1, буква а) от тази разпоредба, всички приходи от разглежданата такса не надвишават всички разходи, свързани с тези дейности, и същата такса се налага на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

    (вж. точка 43 и диспозитива)

Top

Съединени дела C-228/12—C-232/12 и C-254/12—C-258/12

Vodafone Omnitel NV (C-228/12, C-231/12 и C-258/12), Fastweb SpA (C-229/12 и C-232/12), Wind Telecomunicazioni SpA (C-230/12 и C-254/12), Telecom Italia SpA (C-255/12 и C-256/12) и Sky Italia srl (C-257/12)

срещу

Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Presidenza del Consiglio dei Ministri (C-228/12—C-232/12, C-255/12 и C-256/12), Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali (C-229/12, C-232/12 и C-257/12) и Ministero dell’Economia e delle Finanze (C-230/12)

(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio)

„Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/ЕО — Член 12 — Административни такси, налагани на предприятията от съответния сектор — Национална правна уредба, която налага на операторите на електронни съобщителни услуги заплащането на такса, с която да се покриват оперативните разходи на националните регулаторни органи“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 18 юли 2013 г.

  1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Задължение за провеждане на устната фаза на производството, за да могат страните да представят становища във връзка с нов факт — Липса — Обосноваване — Наличие на достатъчно данни за произнасяне

    (член 76, параграф 2 и член 83 от Процедурния правилник на Съда)

  2. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст

    (член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда)

  3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20 — Налози и такси, приложими по отношение на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги — Такса, предназначена да покрива всички разходи на националния регулаторен орган, които не се финансират от държавата — Изчисляване в зависимост от приходите на предприятията — Допустимост — Условия — Проверка от националната юрисдикция

    (член 12 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 25—28)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 30—32)

  3.  Член 12 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, дължат такса, предназначена да покрива всички разходи на националния регулаторен орган, които не се финансират от държавата, размерът на която се определя в зависимост от приходите на тези предприятия, при условие че с тази такса се покриват единствено разходи, свързани с дейностите, посочени в параграф 1, буква а) от тази разпоредба, всички приходи от разглежданата такса не надвишават всички разходи, свързани с тези дейности, и същата такса се налага на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

    (вж. точка 43 и диспозитива)

Top