Съединени дела C-274/11 и C-295/11

Кралство Испания и Италианска република

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Единен патент — Решение за разрешаване на засилено сътрудничество на основание член 329, параграф 1 ДФЕС — Жалба за отмяна поради липса на компетентност, злоупотреба с власт и нарушение на Договорите — Условия, посочени в член 20 ДЕС и в членове 326 ДФЕС и 327 ДФЕС — Компетентност, която не е изключителна — Решение, прието като „крайна мярка“ — Защита на интересите на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 16 април 2013 г.

1. Сближаване на законодателствата — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Създаване на европейски патент и на езиков режим — Изключителна компетентност на Съюза — Липса — Компетентност на Съвета да разреши засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита

   (член 20 ДЕС; член 4, параграф 2 ДФЕС и член 118 ДФЕС)

2. Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Критерии за прилагане — Невъзможност за целия Съюз да постигне преследваните цели в разумен срок — Заобикаляне на изискването за единодушие — Липса

   (член 20 ДЕС, членове 326—334 ДФЕС)

3. Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Създаване на европейски патент и на езиков режим — Условия за прилагане — Задължение за приемане на засилено сътрудничество като „крайна мярка“ — Понятие

   (член 20, параграф 2 ДЕС)

4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, което се вписва в известен на адресата контекст — Допустимост на кратки мотиви

   (член 296 ДФЕС)

5. Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Създаване на европейски патент — Единна защита на територията на всички държави членки — Връзки с Европейска патентна конвенция, подписана в Мюнхен

   (член 20, параграф 1 ДЕС)

6. Сближаване на законодателствата — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Създаване на европейски патент „в Съюза“ — Прилагане в рамките на засилено сътрудничество — Единна защита на територията на участващите държави членки, а не на целия Съюз — Допустимост

   (член 118 ДФЕС)

1.  Правомощията, предоставени с член 118 ДФЕС с оглед на създаване на европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, и въвеждане по отношение на тях на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза, както и компетентността за установяване на езиковите режими за посочените документи, удостоверяващи права, която е тясно свързана с въвеждането им, попадат в обхвата на споделената компетентност по смисъла на член 4, параграф 2 ДФЕС и поради това нямат изключителен характер по смисъла на член 20, параграф 1, първа алинея ДЕС. Следователно Съветът разполага с компетентност да разреши разглежданото засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита.

   (вж. точки 17, 18, 25 и 26)

2.  Член 20 ДЕС или членове 326—334 ДФЕС не съдържат никаква забрана по отношение на държавите членки да установят помежду си засилено сътрудничество в обхвата на компетентност на Съюза, за упражняването на която съгласно Договорите е необходимо единодушие. Точно обратното, от член 333, параграф 1 ДФЕС следва, че когато са изпълнени установените в член 20 ДЕС и членове 326—334 ДФЕС условия, подобна компетентност може да се използва за засилено сътрудничество и че в този случай, при условие че Съветът не е решил да се произнесе с квалифицирано мнозинство, единодушие се постига с гласовете само на участващите държави членки.

   Освен това член 20 ДЕС и членове 326—334 ДФЕС не ограничават възможността да се използва засилено сътрудничество само до хипотезата, в която една или няколко държави членки обявят, че все още не са готови да участват в законодателно действие на целия Съюз. Причините, на които се дължи посочената в член 20, параграф 2 ДЕС невъзможност целите на това сътрудничество да бъдат постигнати в разумен срок от целия Съюз, могат да бъдат различни, като например липсата на интерес от страна на една или няколко държави членки или неспособността на всички държави членки, проявяващи интерес към приемането на даден режим на равнището на Съюза, да постигнат съгласие относно неговото съдържание.

   Следователно решението на Съвета да разреши засилено сътрудничество, след като е констатирал, че единният патент и неговият езиков режим не могат да бъдат създадени в разумен срок от Съюза като цяло, по никакъв начин не представлява заобикаляне на изискването за единодушие, прогласено в член 118, втора алинея ДФЕС, нито впрочем изключване на държавите членки, които не са се присъединили към исканията за засилено сътрудничество.

   (вж. точки 35—37)

3.  Думите „крайна мярка“ в член 20, параграф 2 ДЕС означават, че само положения, които се характеризират с невъзможността да се приеме подобна уредба в обозримо бъдеще, могат да доведат до приемането на решение за разрешаване на засилено сътрудничество. При упражняването на контрол относно спазването на условието за приемане като крайна мярка на решение за разрешаване на засилено сътрудничество Съдът следва да провери дали Съветът е разгледал внимателно и безпристрастно всички относими към конкретния случай данни и дали заключението, до което е достигнал, е мотивирано в достатъчна степен. Тези условия са изпълнени, когато Съветът уместно е взел предвид обстоятелството, че законодателната процедура за създаването на единен патент на равнището на Съюза е започнала през 2000 г., че е преминала през множество етапи и че в рамките на Съвета всички държави членки са обсъдили значителен брой различни езикови режими за единния патент, като нито един от тях, независимо дали в него са били добавени компромисни елементи, не е получил подкрепата, която може да доведе до приемането на равнището на Съюза на пълен „законодателен пакет“ относно този патент.

   (вж. точки 50 и 54—56)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 58)

5.  Европейските патенти, издавани по реда Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. (ЕПК), не предоставят единна защита в държавите — страни по конвенцията, а гарантират във всяка от тези държави защита в определения от националното право обхват. В замяна единният патент, предвиден в Решение 2011/167 за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита, би предоставил единна защита на територията на всички участващи в засиленото сътрудничество държави членки. Ето защо предоставяната от този единен патент защита е по-благоприятна за еднородността и интеграцията, отколкото положението, породено от прилагането на предвидените в ЕПК правила.

   (вж. точки 62 и 63)

6.  Тъй като предоставената с член 118 ДФЕС компетентност за създаване на европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, се упражнява в рамките на засилено сътрудничество, така създадените документи, предоставената с тях единна защита и свързаните с тях режими няма да са в сила в целия Съюз, а само на територията на участващите държави членки. Тази последица съвсем не представлява нарушение на член 118 ДФЕС, а произтича по необходимост от член 20 ДЕС, в параграф 4 от който се предвижда, че актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави членки.

   (вж. точки 68 и 75)

Съединени дела C-274/11 и C-295/11

Кралство Испания и Италианска република

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Единен патент — Решение за разрешаване на засилено сътрудничество на основание член 329, параграф 1 ДФЕС — Жалба за отмяна поради липса на компетентност, злоупотреба с власт и нарушение на Договорите — Условия, посочени в член 20 ДЕС и в членове 326 ДФЕС и 327 ДФЕС — Компетентност, която не е изключителна — Решение, прието като „крайна мярка“ — Защита на интересите на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 16 април 2013 г.

1. Сближаване на законодателствата — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Създаване на европейски патент и на езиков режим — Изключителна компетентност на Съюза — Липса — Компетентност на Съвета да разреши засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита

   (член 20 ДЕС; член 4, параграф 2 ДФЕС и член 118 ДФЕС)

2. Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Критерии за прилагане — Невъзможност за целия Съюз да постигне преследваните цели в разумен срок — Заобикаляне на изискването за единодушие — Липса

   (член 20 ДЕС, членове 326—334 ДФЕС)

3. Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Създаване на европейски патент и на езиков режим — Условия за прилагане — Задължение за приемане на засилено сътрудничество като „крайна мярка“ — Понятие

   (член 20, параграф 2 ДЕС)

4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, което се вписва в известен на адресата контекст — Допустимост на кратки мотиви

   (член 296 ДФЕС)

5. Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Създаване на европейски патент — Единна защита на територията на всички държави членки — Връзки с Европейска патентна конвенция, подписана в Мюнхен

   (член 20, параграф 1 ДЕС)

6. Сближаване на законодателствата — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Създаване на европейски патент „в Съюза“ — Прилагане в рамките на засилено сътрудничество — Единна защита на територията на участващите държави членки, а не на целия Съюз — Допустимост

   (член 118 ДФЕС)

1.  Правомощията, предоставени с член 118 ДФЕС с оглед на създаване на европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, и въвеждане по отношение на тях на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза, както и компетентността за установяване на езиковите режими за посочените документи, удостоверяващи права, която е тясно свързана с въвеждането им, попадат в обхвата на споделената компетентност по смисъла на член 4, параграф 2 ДФЕС и поради това нямат изключителен характер по смисъла на член 20, параграф 1, първа алинея ДЕС. Следователно Съветът разполага с компетентност да разреши разглежданото засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита.

   (вж. точки 17, 18, 25 и 26)

2.  Член 20 ДЕС или членове 326—334 ДФЕС не съдържат никаква забрана по отношение на държавите членки да установят помежду си засилено сътрудничество в обхвата на компетентност на Съюза, за упражняването на която съгласно Договорите е необходимо единодушие. Точно обратното, от член 333, параграф 1 ДФЕС следва, че когато са изпълнени установените в член 20 ДЕС и членове 326—334 ДФЕС условия, подобна компетентност може да се използва за засилено сътрудничество и че в този случай, при условие че Съветът не е решил да се произнесе с квалифицирано мнозинство, единодушие се постига с гласовете само на участващите държави членки.

   Освен това член 20 ДЕС и членове 326—334 ДФЕС не ограничават възможността да се използва засилено сътрудничество само до хипотезата, в която една или няколко държави членки обявят, че все още не са готови да участват в законодателно действие на целия Съюз. Причините, на които се дължи посочената в член 20, параграф 2 ДЕС невъзможност целите на това сътрудничество да бъдат постигнати в разумен срок от целия Съюз, могат да бъдат различни, като например липсата на интерес от страна на една или няколко държави членки или неспособността на всички държави членки, проявяващи интерес към приемането на даден режим на равнището на Съюза, да постигнат съгласие относно неговото съдържание.

   Следователно решението на Съвета да разреши засилено сътрудничество, след като е констатирал, че единният патент и неговият езиков режим не могат да бъдат създадени в разумен срок от Съюза като цяло, по никакъв начин не представлява заобикаляне на изискването за единодушие, прогласено в член 118, втора алинея ДФЕС, нито впрочем изключване на държавите членки, които не са се присъединили към исканията за засилено сътрудничество.

   (вж. точки 35—37)

3.  Думите „крайна мярка“ в член 20, параграф 2 ДЕС означават, че само положения, които се характеризират с невъзможността да се приеме подобна уредба в обозримо бъдеще, могат да доведат до приемането на решение за разрешаване на засилено сътрудничество. При упражняването на контрол относно спазването на условието за приемане като крайна мярка на решение за разрешаване на засилено сътрудничество Съдът следва да провери дали Съветът е разгледал внимателно и безпристрастно всички относими към конкретния случай данни и дали заключението, до което е достигнал, е мотивирано в достатъчна степен. Тези условия са изпълнени, когато Съветът уместно е взел предвид обстоятелството, че законодателната процедура за създаването на единен патент на равнището на Съюза е започнала през 2000 г., че е преминала през множество етапи и че в рамките на Съвета всички държави членки са обсъдили значителен брой различни езикови режими за единния патент, като нито един от тях, независимо дали в него са били добавени компромисни елементи, не е получил подкрепата, която може да доведе до приемането на равнището на Съюза на пълен „законодателен пакет“ относно този патент.

   (вж. точки 50 и 54—56)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 58)

5.  Европейските патенти, издавани по реда Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. (ЕПК), не предоставят единна защита в държавите — страни по конвенцията, а гарантират във всяка от тези държави защита в определения от националното право обхват. В замяна единният патент, предвиден в Решение 2011/167 за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита, би предоставил единна защита на територията на всички участващи в засиленото сътрудничество държави членки. Ето защо предоставяната от този единен патент защита е по-благоприятна за еднородността и интеграцията, отколкото положението, породено от прилагането на предвидените в ЕПК правила.

   (вж. точки 62 и 63)

6.  Тъй като предоставената с член 118 ДФЕС компетентност за създаване на европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, се упражнява в рамките на засилено сътрудничество, така създадените документи, предоставената с тях единна защита и свързаните с тях режими няма да са в сила в целия Съюз, а само на територията на участващите държави членки. Тази последица съвсем не представлява нарушение на член 118 ДФЕС, а произтича по необходимост от член 20 ДЕС, в параграф 4 от който се предвижда, че актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави членки.

   (вж. точки 68 и 75)