Дело C-415/11

Mohamed Aziz

срещу

Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)

(Преюдициално запитване, отправено отJuzgado de lo Mercantil no 3 de Barcelona)

„Директива 93/13/ЕИО — Потребителски договори — Договор за ипотечен кредит — Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Правомощия на националния съд в исковото производство — Неравноправни клаузи — Критерии за преценка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 март 2013 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса на компетентност на Съда

   (член 267 ДФЕС)

2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Задължение на националния съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза от договор, по който той трябва да се произнесе — Обхват

   (Директива 93/13 на Съвета)

3. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Цел

   (член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

4. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Заповедно производство — Липса на възможност за националния съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза в договор, по който той трябва да се произнесе, ако потребителят не подаде възражение — Недопустимост

   (Директива 93/13 на Съвета)

5. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Национални процесуални правила — Условия за прилагане — Спазване на принципите за равностойност и ефективност

6. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Липса на възможност за националния съд да постанови привременни мерки — Недопустимост — Несъответствие с принципа на ефективност

   (Директива 93/13 на Съвета)

7. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Преценка на неравноправността от националния съд — Критерии

   (член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 34, 35 и 39)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 41, 46 и 47)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 44 и 45)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 48)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 50 и 53)

6.  Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.

   Всъщност без тази възможност винаги когато се пристъпва към принудително изпълнение върху ипотекирания имот преди постановяване на решението на съда в исковото производство, с което договорната клауза, въз основа на която е учредена ипотеката, се обявява за неравноправна, а изпълнителното производство — за нищожно, с това решение на потребителя би се предоставила само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, която е непълна и недостатъчна, и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на посочената клауза, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13. Посоченото важи в още по-голяма степен в хипотеза, в която имотът, за който е учредена ипотеката, е жилището на претърпелия вреди потребител и на неговото семейство, тъй като този ограничен до заплащането на обезщетение за вреди механизъм за защита на потребителите не позволява да се предотврати окончателната и необратима загуба на споменатото жилище. Подобна процесуална уредба обаче може да накърни ефективността на защитата, която Директивата цели да установи.

   (вж. точки 59—61 и 64; точка 1 от диспозитива)

7.  Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че:

   —

   понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,

   —

   за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори. Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни. Освен това съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива при преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. От това следва, че в този контекст трябва да се преценят и последиците, които посочената клауза може да има в рамките на приложимото към договора право, което налага анализ на националната правна система.

   (вж. точки 68—71 и 76; точка 2 от диспозитива)

Дело C-415/11

Mohamed Aziz

срещу

Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)

(Преюдициално запитване, отправено отJuzgado de lo Mercantil no 3 de Barcelona)

„Директива 93/13/ЕИО — Потребителски договори — Договор за ипотечен кредит — Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Правомощия на националния съд в исковото производство — Неравноправни клаузи — Критерии за преценка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 март 2013 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса на компетентност на Съда

   (член 267 ДФЕС)

2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Задължение на националния съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза от договор, по който той трябва да се произнесе — Обхват

   (Директива 93/13 на Съвета)

3. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Цел

   (член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

4. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Заповедно производство — Липса на възможност за националния съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза в договор, по който той трябва да се произнесе, ако потребителят не подаде възражение — Недопустимост

   (Директива 93/13 на Съвета)

5. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Национални процесуални правила — Условия за прилагане — Спазване на принципите за равностойност и ефективност

6. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Липса на възможност за националния съд да постанови привременни мерки — Недопустимост — Несъответствие с принципа на ефективност

   (Директива 93/13 на Съвета)

7. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Преценка на неравноправността от националния съд — Критерии

   (член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 34, 35 и 39)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 41, 46 и 47)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 44 и 45)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 48)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 50 и 53)

6.  Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.

   Всъщност без тази възможност винаги когато се пристъпва към принудително изпълнение върху ипотекирания имот преди постановяване на решението на съда в исковото производство, с което договорната клауза, въз основа на която е учредена ипотеката, се обявява за неравноправна, а изпълнителното производство — за нищожно, с това решение на потребителя би се предоставила само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, която е непълна и недостатъчна, и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на посочената клауза, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13. Посоченото важи в още по-голяма степен в хипотеза, в която имотът, за който е учредена ипотеката, е жилището на претърпелия вреди потребител и на неговото семейство, тъй като този ограничен до заплащането на обезщетение за вреди механизъм за защита на потребителите не позволява да се предотврати окончателната и необратима загуба на споменатото жилище. Подобна процесуална уредба обаче може да накърни ефективността на защитата, която Директивата цели да установи.

   (вж. точки 59—61 и 64; точка 1 от диспозитива)

7.  Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че:

   —

   понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,

   —

   за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори. Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни. Освен това съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива при преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. От това следва, че в този контекст трябва да се преценят и последиците, които посочената клауза може да има в рамките на приложимото към договора право, което налага анализ на националната правна система.

   (вж. точки 68—71 и 76; точка 2 от диспозитива)