Дело C-325/11

Krystyna Alder и Ewald Alder

срещу

Sabina Orlowska и Czeslaw Orlowski

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy w Koszalinie)

„Регламент (ЕО) № 1393/2007 — Връчване на документи — Страна с местоживеене на територията на друга държава членка — Представител с местоживеене на националната територия — Липса — Приложени по делото процесуални документи — Презумпция за знание“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 декември 2012 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Приложно поле — Определяне в националното законодателство — Недопустимост

   (Регламент № 1393/2007 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Връчване на съдебни документи на страна, която има местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка и не е посочила представител в държавата на спора — Национално законодателство, което предвижда връчване чрез прилагане на документите към преписката — Недопустимост

   (член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 19—27)

2.  Член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент № 1348/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, като разглежданото в главното дело, което предвижда, че адресираните до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка документи се прилагат по делото и се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител с местоживеене в първата държава, в която се провежда съдебното производство.

   Тъй като урежда изчерпателно начините за връчване на съдебни документи, Регламент № 1393/2007 не отрежда място и следователно не допуска уредба на производство за фиктивно връчване като действащата в Полша.

   Освен това подобен механизъм за връчване лишава от полезно действие правото на адресата на съдебен документ, чието местоживеене или обичайно местопребиваване не е в държавата членка, където се провежда съдебното производство, да се ползва от възможността да получи акта действително и ефективно, като това по-специално се дължи на обстоятелството, че на този получател не се гарантира нито че ще бъде уведомен в достатъчен срок за съответния съдебен документ, за да подготви защитата си, нито че този акт ще бъде преведен.

   Всъщност целите на Регламент № 1393/2007 за подобряване и ускоряване на предаването на съдебни документи не биха могли да бъдат постигнати, ако националните разпоредби накърняват по какъвто и да било начин правото на защита на адресата на документите, което произтича от правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, точка 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

   (вж. точки 32, 34—36, 41 и 42 и диспозитива)

Дело C-325/11

Krystyna Alder и Ewald Alder

срещу

Sabina Orlowska и Czeslaw Orlowski

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy w Koszalinie)

„Регламент (ЕО) № 1393/2007 — Връчване на документи — Страна с местоживеене на територията на друга държава членка — Представител с местоживеене на националната територия — Липса — Приложени по делото процесуални документи — Презумпция за знание“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 декември 2012 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Приложно поле — Определяне в националното законодателство — Недопустимост

   (Регламент № 1393/2007 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Връчване на съдебни документи на страна, която има местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка и не е посочила представител в държавата на спора — Национално законодателство, което предвижда връчване чрез прилагане на документите към преписката — Недопустимост

   (член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 19—27)

2.  Член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент № 1348/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, като разглежданото в главното дело, което предвижда, че адресираните до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка документи се прилагат по делото и се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител с местоживеене в първата държава, в която се провежда съдебното производство.

   Тъй като урежда изчерпателно начините за връчване на съдебни документи, Регламент № 1393/2007 не отрежда място и следователно не допуска уредба на производство за фиктивно връчване като действащата в Полша.

   Освен това подобен механизъм за връчване лишава от полезно действие правото на адресата на съдебен документ, чието местоживеене или обичайно местопребиваване не е в държавата членка, където се провежда съдебното производство, да се ползва от възможността да получи акта действително и ефективно, като това по-специално се дължи на обстоятелството, че на този получател не се гарантира нито че ще бъде уведомен в достатъчен срок за съответния съдебен документ, за да подготви защитата си, нито че този акт ще бъде преведен.

   Всъщност целите на Регламент № 1393/2007 за подобряване и ускоряване на предаването на съдебни документи не биха могли да бъдат постигнати, ако националните разпоредби накърняват по какъвто и да било начин правото на защита на адресата на документите, което произтича от правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, точка 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

   (вж. точки 32, 34—36, 41 и 42 и диспозитива)