Дело C-40/11

Yoshikazu Iida

срещу

Stadt Ulm

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg)

„Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Директива 2003/109/ЕО — Граждани на трети страни — Право на пребиваване в държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Граждани на трети страни, членове на семейството на граждани на Съюза — Гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява към гражданин на Съюза в приемащата държава членка, а живее в държавата членка по произход на гражданина на Съюза — Право на пребиваване на гражданина на трета страна в държавата членка по произход на гражданина на Съюза, който пребивава в друга държава членка — Гражданство на Съюза — Основни права“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 8 ноември 2012 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни — Директива 2003/109 — Издаване на документ за пребиваване на дългосрочно пребиваващ — Условия — Задължение да се подаде молба за издаване на документ за пребиваване — Гражданин на трета страна, който доброволно е оттеглил молбата си — Последица

   (член 5 и член 7, параграф 1 от Директива 2003/109 на Съвета)

2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Членове на семейството — Понятие — Възходящ, който не се намира на издръжка на гражданин на Съюза — Изключване

   (член 2, точка 2, буква г) и член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Членове на семейството — Понятие — Съпруг — Условие за допустимост — Включване

   (член 2, точка 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Член на семейството, който нито придружава, нито се присъединява към гражданина на Съюза — Изключване

   (член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Гражданин на Съюза, упражнил правото си на свободно движение — Условие за включване — Прилагане на мерки, чиято последица е лишаване от възможността действително да се упражнява най-съществената част от правата, предоставени от статута на гражданин на Съюза — Отказ на държавата членка по произход на гражданина на Съюза да предостави право на пребиваване на основание на Директива 2004/38 на член на семейството му, гражданин на трета страна — Обстоятелство, което не е достатъчно, за да се констатира лишаване — Преценка от гледна точка на член 51 от Хартата на основните права — Хипотеза, която не попада в приложното поле на правото на Съюза

   (членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС; член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2003/109 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 36—48)

2.  Съгласно член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, качеството член на семейството „на издръжка“ на гражданина на Съюза, носител на правото на пребиваване, произтича от фактическо положение, характеризиращо се с обстоятелството, че материалната помощ за члена на семейството се осигурява от носителя на правото на пребиваване, така че в обратния случай, тоест ако носителят на правото на пребиваване е на издръжката на гражданина на третата страна, последният не може да се позовава на качеството възходящ роднина „на издръжка“ на носителя, за да получи право на пребиваване в приемащата държава членка.

   (вж. точка 55)

3.  Съгласно член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, съпругът/съпругата на гражданина на Съюза, упражнил правото си на свободно движение, се смята за „член на семейството“ на този гражданин на Съюза. За съответното лице не са предвидени други условия, освен да има качеството „съпруг/съпруга“. Следователно не е необходимо съпругът/съпругата постоянно да живее с гражданина на Съюза, за да има производно право на пребиваване. Всъщност брачният съюз не може да се смята за разтрогнат, докато компетентният орган не постанови решение в този смисъл. Не е налице решение в този смисъл, когато съпрузите просто живеят разделени, макар и с намерението впоследствие да се разведат.

   (вж. точки 57 и 58)

4.  Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, предоставя производно право на пребиваване единствено на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които го придружават или се присъединяват към него. Това изискване отговаря на целта на производното право на влизане и пребиваване, което Директива 2004/38 предвижда за членовете на семейството на гражданите на Съюза, като се има предвид, че в противен случай невъзможността за гражданина на Съюза да бъде придружаван от своето семейство или то да се присъедини към него в приемащата държава членка, може да накърни неговата свобода на движение, като го разубеди от упражняването на правото на влизане и пребиваване в тази държава членка. Ето защо не може въз основа на Директива 2004/38 да се предостави право на пребиваване на гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява в приемащата държава членка към члена на своето семейство, който е гражданин на Съюза и е упражнил правото си на свободно движение.

   (вж. точки 61—63)

5.  Извън хипотезите, уредени в Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, и когато освен това не съществува друга връзка с разпоредбите на правото на Съюза относно гражданството, гражданинът на трета страна не може да черпи производно право на пребиваване от гражданин на Съюза.

   Не се установява наличие на такава връзка, когато отказът да се предостави документ за пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, не създава опасност гражданинът на Съюза да бъде лишен от възможността действително да упражнява най-съществената част от правата, свързани със статута му на гражданин на Съюза, нито опасност да бъде възпрепятствано упражняването на правото му да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки. В това отношение чисто хипотетичната вероятност от възникването на пречка за упражняването на правото на свободно движение на гражданите на Съюза не поражда достатъчна връзка с правото на Съюза, за да обоснове прилагането на неговите разпоредби.

   Освен това, за да се определи дали посоченият отказ е издаден при прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата на основните права, следва наред с други фактори да се прецени дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от правото на Съюза, въпреки че тя може косвено да му влияе, и дали в правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе.

   При положение че отказът да се издаде документ за пребиваване не е издаден при прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата на основните права, тъй като положението на лицето, поискало документ за пребиваване, не се урежда от правото на Съюза, въпросът за съвместимостта на този отказ с основните права не може да се преценява от гледна точка на учредените с Хартата права.

   (вж. точки 76, 77, 79—82 и диспозитива)

Дело C-40/11

Yoshikazu Iida

срещу

Stadt Ulm

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg)

„Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Директива 2003/109/ЕО — Граждани на трети страни — Право на пребиваване в държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Граждани на трети страни, членове на семейството на граждани на Съюза — Гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява към гражданин на Съюза в приемащата държава членка, а живее в държавата членка по произход на гражданина на Съюза — Право на пребиваване на гражданина на трета страна в държавата членка по произход на гражданина на Съюза, който пребивава в друга държава членка — Гражданство на Съюза — Основни права“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 8 ноември 2012 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни — Директива 2003/109 — Издаване на документ за пребиваване на дългосрочно пребиваващ — Условия — Задължение да се подаде молба за издаване на документ за пребиваване — Гражданин на трета страна, който доброволно е оттеглил молбата си — Последица

   (член 5 и член 7, параграф 1 от Директива 2003/109 на Съвета)

2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Членове на семейството — Понятие — Възходящ, който не се намира на издръжка на гражданин на Съюза — Изключване

   (член 2, точка 2, буква г) и член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Членове на семейството — Понятие — Съпруг — Условие за допустимост — Включване

   (член 2, точка 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Член на семейството, който нито придружава, нито се присъединява към гражданина на Съюза — Изключване

   (член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Гражданин на Съюза, упражнил правото си на свободно движение — Условие за включване — Прилагане на мерки, чиято последица е лишаване от възможността действително да се упражнява най-съществената част от правата, предоставени от статута на гражданин на Съюза — Отказ на държавата членка по произход на гражданина на Съюза да предостави право на пребиваване на основание на Директива 2004/38 на член на семейството му, гражданин на трета страна — Обстоятелство, което не е достатъчно, за да се констатира лишаване — Преценка от гледна точка на член 51 от Хартата на основните права — Хипотеза, която не попада в приложното поле на правото на Съюза

   (членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС; член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2003/109 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 36—48)

2.  Съгласно член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, качеството член на семейството „на издръжка“ на гражданина на Съюза, носител на правото на пребиваване, произтича от фактическо положение, характеризиращо се с обстоятелството, че материалната помощ за члена на семейството се осигурява от носителя на правото на пребиваване, така че в обратния случай, тоест ако носителят на правото на пребиваване е на издръжката на гражданина на третата страна, последният не може да се позовава на качеството възходящ роднина „на издръжка“ на носителя, за да получи право на пребиваване в приемащата държава членка.

   (вж. точка 55)

3.  Съгласно член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, съпругът/съпругата на гражданина на Съюза, упражнил правото си на свободно движение, се смята за „член на семейството“ на този гражданин на Съюза. За съответното лице не са предвидени други условия, освен да има качеството „съпруг/съпруга“. Следователно не е необходимо съпругът/съпругата постоянно да живее с гражданина на Съюза, за да има производно право на пребиваване. Всъщност брачният съюз не може да се смята за разтрогнат, докато компетентният орган не постанови решение в този смисъл. Не е налице решение в този смисъл, когато съпрузите просто живеят разделени, макар и с намерението впоследствие да се разведат.

   (вж. точки 57 и 58)

4.  Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, предоставя производно право на пребиваване единствено на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които го придружават или се присъединяват към него. Това изискване отговаря на целта на производното право на влизане и пребиваване, което Директива 2004/38 предвижда за членовете на семейството на гражданите на Съюза, като се има предвид, че в противен случай невъзможността за гражданина на Съюза да бъде придружаван от своето семейство или то да се присъедини към него в приемащата държава членка, може да накърни неговата свобода на движение, като го разубеди от упражняването на правото на влизане и пребиваване в тази държава членка. Ето защо не може въз основа на Директива 2004/38 да се предостави право на пребиваване на гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява в приемащата държава членка към члена на своето семейство, който е гражданин на Съюза и е упражнил правото си на свободно движение.

   (вж. точки 61—63)

5.  Извън хипотезите, уредени в Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96, и когато освен това не съществува друга връзка с разпоредбите на правото на Съюза относно гражданството, гражданинът на трета страна не може да черпи производно право на пребиваване от гражданин на Съюза.

   Не се установява наличие на такава връзка, когато отказът да се предостави документ за пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, не създава опасност гражданинът на Съюза да бъде лишен от възможността действително да упражнява най-съществената част от правата, свързани със статута му на гражданин на Съюза, нито опасност да бъде възпрепятствано упражняването на правото му да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки. В това отношение чисто хипотетичната вероятност от възникването на пречка за упражняването на правото на свободно движение на гражданите на Съюза не поражда достатъчна връзка с правото на Съюза, за да обоснове прилагането на неговите разпоредби.

   Освен това, за да се определи дали посоченият отказ е издаден при прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата на основните права, следва наред с други фактори да се прецени дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от правото на Съюза, въпреки че тя може косвено да му влияе, и дали в правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе.

   При положение че отказът да се издаде документ за пребиваване не е издаден при прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата на основните права, тъй като положението на лицето, поискало документ за пребиваване, не се урежда от правото на Съюза, въпросът за съвместимостта на този отказ с основните права не може да се преценява от гледна точка на учредените с Хартата права.

   (вж. точки 76, 77, 79—82 и диспозитива)