Дело C-179/11

Cimade

и

Groupe d’information et de soutien des immigrés (GISTI)

срещу

Ministre de l’Intérieur, de l’Outre-mer, des Collectivités territoriales et

de l’Immigration

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Молби за убежище — Директива 2003/9/CE — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Задължение за гарантиране на търсещите убежище лица правото да се ползват от минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане отговорността или обратно приемане от компетентната държава членка — Определяне на държавата членка, която има задължението да поеме финансовата тежест за осигуряването на минимални условия“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Директива 2003/9 — Предоставяне на минимални условия на приемане — Задължение за държавата, в която е подадена молбата и в която пребивава търсещото убежище лице

   (Регламент № 343/2003 на Съвета; член 3, параграф 1 от Директива 2003/9 на Съвета; съображение 29, член 2, буква к) и член 7, параграф 1 от Директива 2005/85 на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Директива 2003/9 — Предоставяне на минимални условия на приемане — Задължение за държавата, в която е подадена молбата и в която пребивава търсещото убежище лице, до действителното прехвърляне на това лице към компетентната за разглеждането на молбата държава

   (Регламент № 343/2003 на Съвета; Директива 2003/9 на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Директива 2003/9 — Предоставяне на минимални условия на приемане — Финансова тежест, носена от държавата, в която е подадена молбата и в която пребивава търсещото убежище лице

   (Регламент № 343/2003 на Съвета; Директива 2003/9 на Съвета; Решение № 573/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, сезирана с молба за убежище, е длъжна да предостави предвидените в тази директива минимални условия на приемане на лицата, търсещи убежище, дори спрямо търсещо убежище лице, за което реши съгласно Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, да отправи искане към друга държава членка да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно в качеството ѝ на държава членка, компетентна за разглеждането на молбата му за убежище.

   Всъщност съгласно член 3 от Директива 2003/9, който определя приложното ѝ поле, тя се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за убежище на границата или на територията на една държава членка и имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище.

   Що се отнася до първото условие за прилагането на тази директива периодът, през време на който на молителите трябва да се предоставят материалните условия на приемане, започва да тече, когато търсещите убежище подават молбата си за убежище. В тази директива изобщо не се съдържа разпоредба, която да създава впечатление, че молбата за убежище може да се смята за подадена само ако е представена пред органите на държавата членка, компетентна за разглеждането ѝ.

   Що се отнася до второто условие за прилагане на Директива 2003/9, член 7, параграф 1 от Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки предоставя право на търсещото убежище лице да остане в държавата членка за целите на процедурата по разглеждане на молбата му. Съгласно член 2, буква к) от Директива 2005/85 изразът „оставане в държава членка“ трябва да се разбира като факта на оставане на територията не само на държавата членка, в която се разглежда молбата за убежище, но и в тази, в която тя е подадена. При това положение търсещите убежище лица имат разрешение да пребивават не само на територията на държавата членка, в която се разглежда молбата за убежище, но и на тази на държавата членка, в която е подадена същата молба, съобразно с изискването, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2003/9.

   Подобно тълкуване не може да се опровергае със съображение 29 от Директива 2005/85, в което се посочва само обстоятелството, че предвидените в тази директива процедури за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите членки се различават от процедурите, въведени с Регламент № 343/2003 за определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище.

   (вж. точки 37, 39, 40, 46—50; точка 1 от диспозитива)

2.  Задължението за държавата членка, сезирана с молба за убежище да предостави предвидените в Директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, минимални условия на приемане спрямо търсещо убежище лице, за което реши съгласно Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, да отправи искане към друга държава членка да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно в качеството ѝ на държава членка, компетентна за разглеждането на тази молба за убежище, се погасява при действителното прехвърляне на същото лице от молещата държава членка.

   Всъщност общата структура и целта на Директива 2003/9, както и зачитането на основните права, и по-специално изискването по член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според което човешкото достойнство трябва да се зачита и защитава, не допускат търсещото убежище лице да бъде лишено, дори временно след подаването на молба за убежище и преди да бъде действително прехвърлено в компетентната държава членка, от защитата на предвидените в тази директива минимални стандарти.

   (вж. точки 56, 58 и 61; точка 2 от диспозитива)

3.  Финансовата тежест за предоставянето на минималните условия, предвидени в Директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, се носи от държавата членка, върху която тежи задължението да предостави тези условия.

   Всъщност финансовата тежест, свързана с изискванията, произтичащи от необходимостта за държава членка да се съобрази с правото на Съюза, се носи обикновено от държавата членка, върху която тежи задължението да отговори на тези изисквания освен ако правната уредба на Съюза предвижда друго. Така, при липсата на разпоредби, предвиждащи обратното в това отношение, както в Директива 2003/9, така и в Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, държавата членка, върху която тежи посоченото задължение, носи финансовата тежест за осигуряването на минималните условия на приемане.

   В стремежа да отговори на необходимостта от справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки по отношение на финансовата тежест, породена от осъществяването на общите политики в областта на убежището и имиграцията, Европейският фонд за бежанци, създаден с Решение № 573/2007 за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода 2008—2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, предвижда, че финансова помощ може да бъде предоставена на държавите членки по отношение inter alia на условията на приемане и процедурите по предоставяне на убежище.

   (вж. точки 59—61; точка 2 от диспозитива)

Дело C-179/11

Cimade

и

Groupe d’information et de soutien des immigrés (GISTI)

срещу

Ministre de l’Intérieur, de l’Outre-mer, des Collectivités territoriales et

de l’Immigration

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Молби за убежище — Директива 2003/9/CE — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Задължение за гарантиране на търсещите убежище лица правото да се ползват от минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане отговорността или обратно приемане от компетентната държава членка — Определяне на държавата членка, която има задължението да поеме финансовата тежест за осигуряването на минимални условия“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Директива 2003/9 — Предоставяне на минимални условия на приемане — Задължение за държавата, в която е подадена молбата и в която пребивава търсещото убежище лице

   (Регламент № 343/2003 на Съвета; член 3, параграф 1 от Директива 2003/9 на Съвета; съображение 29, член 2, буква к) и член 7, параграф 1 от Директива 2005/85 на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Директива 2003/9 — Предоставяне на минимални условия на приемане — Задължение за държавата, в която е подадена молбата и в която пребивава търсещото убежище лице, до действителното прехвърляне на това лице към компетентната за разглеждането на молбата държава

   (Регламент № 343/2003 на Съвета; Директива 2003/9 на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки — Директива 2003/9 — Предоставяне на минимални условия на приемане — Финансова тежест, носена от държавата, в която е подадена молбата и в която пребивава търсещото убежище лице

   (Регламент № 343/2003 на Съвета; Директива 2003/9 на Съвета; Решение № 573/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, сезирана с молба за убежище, е длъжна да предостави предвидените в тази директива минимални условия на приемане на лицата, търсещи убежище, дори спрямо търсещо убежище лице, за което реши съгласно Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, да отправи искане към друга държава членка да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно в качеството ѝ на държава членка, компетентна за разглеждането на молбата му за убежище.

   Всъщност съгласно член 3 от Директива 2003/9, който определя приложното ѝ поле, тя се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за убежище на границата или на територията на една държава членка и имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище.

   Що се отнася до първото условие за прилагането на тази директива периодът, през време на който на молителите трябва да се предоставят материалните условия на приемане, започва да тече, когато търсещите убежище подават молбата си за убежище. В тази директива изобщо не се съдържа разпоредба, която да създава впечатление, че молбата за убежище може да се смята за подадена само ако е представена пред органите на държавата членка, компетентна за разглеждането ѝ.

   Що се отнася до второто условие за прилагане на Директива 2003/9, член 7, параграф 1 от Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки предоставя право на търсещото убежище лице да остане в държавата членка за целите на процедурата по разглеждане на молбата му. Съгласно член 2, буква к) от Директива 2005/85 изразът „оставане в държава членка“ трябва да се разбира като факта на оставане на територията не само на държавата членка, в която се разглежда молбата за убежище, но и в тази, в която тя е подадена. При това положение търсещите убежище лица имат разрешение да пребивават не само на територията на държавата членка, в която се разглежда молбата за убежище, но и на тази на държавата членка, в която е подадена същата молба, съобразно с изискването, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2003/9.

   Подобно тълкуване не може да се опровергае със съображение 29 от Директива 2005/85, в което се посочва само обстоятелството, че предвидените в тази директива процедури за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите членки се различават от процедурите, въведени с Регламент № 343/2003 за определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище.

   (вж. точки 37, 39, 40, 46—50; точка 1 от диспозитива)

2.  Задължението за държавата членка, сезирана с молба за убежище да предостави предвидените в Директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, минимални условия на приемане спрямо търсещо убежище лице, за което реши съгласно Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, да отправи искане към друга държава членка да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно в качеството ѝ на държава членка, компетентна за разглеждането на тази молба за убежище, се погасява при действителното прехвърляне на същото лице от молещата държава членка.

   Всъщност общата структура и целта на Директива 2003/9, както и зачитането на основните права, и по-специално изискването по член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според което човешкото достойнство трябва да се зачита и защитава, не допускат търсещото убежище лице да бъде лишено, дори временно след подаването на молба за убежище и преди да бъде действително прехвърлено в компетентната държава членка, от защитата на предвидените в тази директива минимални стандарти.

   (вж. точки 56, 58 и 61; точка 2 от диспозитива)

3.  Финансовата тежест за предоставянето на минималните условия, предвидени в Директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, се носи от държавата членка, върху която тежи задължението да предостави тези условия.

   Всъщност финансовата тежест, свързана с изискванията, произтичащи от необходимостта за държава членка да се съобрази с правото на Съюза, се носи обикновено от държавата членка, върху която тежи задължението да отговори на тези изисквания освен ако правната уредба на Съюза предвижда друго. Така, при липсата на разпоредби, предвиждащи обратното в това отношение, както в Директива 2003/9, така и в Регламент № 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, държавата членка, върху която тежи посоченото задължение, носи финансовата тежест за осигуряването на минималните условия на приемане.

   В стремежа да отговори на необходимостта от справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки по отношение на финансовата тежест, породена от осъществяването на общите политики в областта на убежището и имиграцията, Европейският фонд за бежанци, създаден с Решение № 573/2007 за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода 2008—2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, предвижда, че финансова помощ може да бъде предоставена на държавите членки по отношение inter alia на условията на приемане и процедурите по предоставяне на убежище.

   (вж. точки 59—61; точка 2 от диспозитива)