Дело C-18/11

The Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs

срещу

Philips Electronics UK Ltd

(Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

„Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облекчение — Национално законодателство, изключващо прехвърлянето на загубите, реализирани на националната територия от чуждестранен обект на установено в друга държава членка дружество, към установено на националната територия дружество от същата група“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 септември 2012 г.

1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

   (членове 43 ЕО и 48 ЕО)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Приспадане на загубите — Групово данъчно облекчение — Национална правна уредба, която изключва прехвърлянето на загуби, реализирани от постоянен обект, намиращ се на територията на страната, на чуждестранно дружество, установено в друга държава членка, към местно дружество от същата група — Недопустимост — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес, изведени от целта да се възпрепятства двойното отчитане на загубите или от запазването на балансирано разпределяне между държавите членки на правомощията за данъчно облагане — Липса

   (член 43 ЕО)

3. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Предимство — Противоречие между правото на Съюза и национален закон — Задължения и правомощия на сезирания национален съд — Неприлагане на националния закон

   (членове 10 ЕО и 43 ЕО)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 12—14)

2.  Член 43 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че представлява ограничение на свободата на чуждестранно дружество да се установи в друга държава членка фактът, че национално законодателство подчинява възможността да се прехвърлят посредством групово данъчно облекчение и към местно дружество загубите, реализирани от намиращия се в тази държава членка постоянен обект на чуждестранното дружество, на условие, свързано с невъзможността тези загуби да се използват за нуждите на чуждестранен данък, въпреки че прехвърлянето на реализираните в тази държава членка загуби от местно дружество не е подчинено на никакво еквивалентно условие.

   Всъщност такава разлика в третирането прави по-малко привлекателна за дружествата със седалище в други държави членки упражняването на свободата на установяване посредством постоянен обект. Освен това положението на чуждестранно дружество, което разполага единствено с постоянен обект на националната територия, и положението на местно дружество са — с оглед на целта на данъчен режим за прехвърляне на загуби — обективно сравними, доколкото става въпрос за възможността посредством групово данъчно облекчение да се прехвърлят реализирани в тази държава членка загуби към друго дружество от тази група.

   Такова ограничение не може да бъде обосновано поради императивни съображения от общ интерес, изведени от целта да се възпрепятства двойното отчитане на загубите, от запазването на балансирано разпределяне между държавите членки на правомощията за данъчно облагане или от съчетанието на тези две основания.

   С оглед на това, що се отнася, на първо място, до запазването на разпределянето на правомощията за данъчно облагане между държавите членки, правомощията за данъчно облагане на приемащата държава членка, на чиято територия се упражнява икономическата дейност, намираща се в основата на загубите на постоянния обект, по никакъв начин не са засегнати от възможността, която би съществувала за прехвърляне посредством групово данъчно облекчение на загубите, реализирани от постоянен обект, намиращ се на нейна територия, след като правомощията за данъчно облагане на тази държава членка по отношение на евентуалните печалби, произтичащи от развиваната на нейна територия дейност на постоянния обект, остават незасегнати.

   Що се отнася, на второ място, до риска от двойно отчитане на загубите, той няма отражение върху правомощията за данъчно облагане на държавата членка, в която се намира постоянният обект. Загубите, прехвърлени от постоянен обект на чуждестранно дружество в тази държава членка към местно дружество, във всеки случай са свързани с правомощията за данъчно облагане на тази държава. Тези правомощия за данъчно облагане по никакъв начин не се поставят под съмнение поради обстоятелството, че прехвърлените загуби евентуално биха могли да бъдат отчетени и в друга държава членка.

   (вж. точки 16, 19, 20, 25, 26, 30, 31 и 35; точки 1 и 2 от диспозитива)

3.  Националният съд, в качеството си на орган на държава членка, сезиран в рамките на своята компетентност, има задължението, съгласно предвидения в член 10 ЕО принцип на сътрудничество, да приложи пряко приложимото право на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която евентуално му противоречи, независимо дали предхожда или следва по време нормата на правото на Съюза.

   (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)

Дело C-18/11

The Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs

срещу

Philips Electronics UK Ltd

(Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

„Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облекчение — Национално законодателство, изключващо прехвърлянето на загубите, реализирани на националната територия от чуждестранен обект на установено в друга държава членка дружество, към установено на националната територия дружество от същата група“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 септември 2012 г.

1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

   (членове 43 ЕО и 48 ЕО)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Приспадане на загубите — Групово данъчно облекчение — Национална правна уредба, която изключва прехвърлянето на загуби, реализирани от постоянен обект, намиращ се на територията на страната, на чуждестранно дружество, установено в друга държава членка, към местно дружество от същата група — Недопустимост — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес, изведени от целта да се възпрепятства двойното отчитане на загубите или от запазването на балансирано разпределяне между държавите членки на правомощията за данъчно облагане — Липса

   (член 43 ЕО)

3. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Предимство — Противоречие между правото на Съюза и национален закон — Задължения и правомощия на сезирания национален съд — Неприлагане на националния закон

   (членове 10 ЕО и 43 ЕО)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 12—14)

2.  Член 43 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че представлява ограничение на свободата на чуждестранно дружество да се установи в друга държава членка фактът, че национално законодателство подчинява възможността да се прехвърлят посредством групово данъчно облекчение и към местно дружество загубите, реализирани от намиращия се в тази държава членка постоянен обект на чуждестранното дружество, на условие, свързано с невъзможността тези загуби да се използват за нуждите на чуждестранен данък, въпреки че прехвърлянето на реализираните в тази държава членка загуби от местно дружество не е подчинено на никакво еквивалентно условие.

   Всъщност такава разлика в третирането прави по-малко привлекателна за дружествата със седалище в други държави членки упражняването на свободата на установяване посредством постоянен обект. Освен това положението на чуждестранно дружество, което разполага единствено с постоянен обект на националната територия, и положението на местно дружество са — с оглед на целта на данъчен режим за прехвърляне на загуби — обективно сравними, доколкото става въпрос за възможността посредством групово данъчно облекчение да се прехвърлят реализирани в тази държава членка загуби към друго дружество от тази група.

   Такова ограничение не може да бъде обосновано поради императивни съображения от общ интерес, изведени от целта да се възпрепятства двойното отчитане на загубите, от запазването на балансирано разпределяне между държавите членки на правомощията за данъчно облагане или от съчетанието на тези две основания.

   С оглед на това, що се отнася, на първо място, до запазването на разпределянето на правомощията за данъчно облагане между държавите членки, правомощията за данъчно облагане на приемащата държава членка, на чиято територия се упражнява икономическата дейност, намираща се в основата на загубите на постоянния обект, по никакъв начин не са засегнати от възможността, която би съществувала за прехвърляне посредством групово данъчно облекчение на загубите, реализирани от постоянен обект, намиращ се на нейна територия, след като правомощията за данъчно облагане на тази държава членка по отношение на евентуалните печалби, произтичащи от развиваната на нейна територия дейност на постоянния обект, остават незасегнати.

   Що се отнася, на второ място, до риска от двойно отчитане на загубите, той няма отражение върху правомощията за данъчно облагане на държавата членка, в която се намира постоянният обект. Загубите, прехвърлени от постоянен обект на чуждестранно дружество в тази държава членка към местно дружество, във всеки случай са свързани с правомощията за данъчно облагане на тази държава. Тези правомощия за данъчно облагане по никакъв начин не се поставят под съмнение поради обстоятелството, че прехвърлените загуби евентуално биха могли да бъдат отчетени и в друга държава членка.

   (вж. точки 16, 19, 20, 25, 26, 30, 31 и 35; точки 1 и 2 от диспозитива)

3.  Националният съд, в качеството си на орган на държава членка, сезиран в рамките на своята компетентност, има задължението, съгласно предвидения в член 10 ЕО принцип на сътрудничество, да приложи пряко приложимото право на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която евентуално му противоречи, независимо дали предхожда или следва по време нормата на правото на Съюза.

   (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)