Дело C-340/10

Европейска комисия

срещу

Република Кипър

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 92/43/ЕИО — Член 4, параграф 1 и член 12, параграф 1 — Липса на включване в предвидения срок на територията от значение за Общността на езерото Paralimni — Система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия)“

Резюме на решението

1. Производство — Липса на абсолютни процесуални предпоставки — Служебно разглеждане от съда — Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет — Искова молба, основана на твърдение за нарушение, което не е посочено по време на досъдебната процедура — Недопустимост

   (член 258 ДФЕС; член 92, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

2. Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Територия, която може да бъде определена като територия от значение за Общността, но която не е включена в националния списък

   (член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета)

3. Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строго опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) — Мерки, необходими за установяване на система за опазване

   (член 12, параграф 1 и приложение IV, буква a) от Директива 92/43 на Съвета)

1.  Съдът може по всяко време, в съответствие с член 92, параграф 2 от своя процедурен правилник, служебно да разгледа липсата на абсолютни процесуални предпоставки.

   В рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения досъдебната процедура има за цел да даде възможност на засегнатата държава членка, от една страна, да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а от друга, пълноценно да изтъкне доводите на защитата си срещу направените от Комисията твърдения за нарушение. Предметът на предявения на основание член 258 ДФЕС иск следователно се определя от досъдебната процедура, предвидена в тази разпоредба. Поради това исковата молба не може да се основава на твърдения за нарушение, различни от посочените по време на досъдебната процедура.

   (вж. точки 20 и 21)

2.  Що се отнася до териториите, които могат да бъдат определени като територии от значение за Общността, изброени в националните списъци, изпратени на Комисията, и по-специално областите, обхващащи типовете приоритетни естествени местообитания или приоритетни видове, държавите членки са длъжни по силата на Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105, да предприемат защитни мерки, годни — от гледна точка на целта за опазване, посочена от тази директива — да защитят съответния екологичен интерес, който тези области имат на национално ниво.

   Режимът за подходящо опазване, приложим към териториите, изброени в националния списък, изпратен на Комисията по силата на член 4, параграф 1 от посочената директива, изисква държавите членки да не позволяват намеси, които създават опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии. Такъв е по-специално случаят, когато намесата създава опасност от значително намаляване на площта на дадена територия, от изчезването на приоритетни видове, обитаващи тази територия, от унищожаване на посочената територия или на нейните представителни характеристики.

   Всъщност, ако това не беше така, би се създала опасност процесът на вземане на решения на равнището на Съюза, който се основава не само на целостта на териториите, както са съобщени от държавите членки, но също се характеризира с екологични сравнения между различните територии, предложени от държавите членки, да бъде нарушен и Комисията повече не би била в състояние да изпълнява своите задачи в разглежданата област, а именно да приема списъка на териториите, избрани като територии от значение за Общността с оглед изграждането на единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони.

   Гореизложените съображения важат mutatis mutandis и за териториите, за които не е оспорено от съответната държава членка, че отговарят на екологичните критерии, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 92/43, и които следователно е трябвало да бъдат включени в националния списък на предложените територии от значение за Общността, изпратен на Комисията. Всъщност по силата на тази директива и на целите, които тя преследва, не може да се приеме, че територия, за която съответната държава членка не спори, че трябва да бъде включена в посочения списък, не се ползва от никаква защита.

   Поради това не изпълнява задълженията си по Директива 92/43 държава членка, която допуска дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на такава територия, и която не приема защитните мерки, необходими за запазване на популацията на съответния вид, който представлява екологичният интерес на тази територия.

   (вж. точки 43—47 и 69 и диспозитива)

3.  Член 12, параграф 1 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105, налага на държавите членки да вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) от същата директива, които трябва да позволят да се избегнат всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове, умишленото обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция, умишленото унищожаване или вземане на яйца от природата, както и всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка на посочените видове.

   Поради това не изпълнява задълженията си по член 12, параграф 1 от Директива 92/43 държава членка, която не приема необходимите мерки за установяване и прилагане на строга система за опазване на такъв животински вид.

   (вж. точки 59, 62 и 69 и диспозитива)

Дело C-340/10

Европейска комисия

срещу

Република Кипър

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 92/43/ЕИО — Член 4, параграф 1 и член 12, параграф 1 — Липса на включване в предвидения срок на територията от значение за Общността на езерото Paralimni — Система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия)“

Резюме на решението

1. Производство — Липса на абсолютни процесуални предпоставки — Служебно разглеждане от съда — Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет — Искова молба, основана на твърдение за нарушение, което не е посочено по време на досъдебната процедура — Недопустимост

   (член 258 ДФЕС; член 92, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

2. Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Територия, която може да бъде определена като територия от значение за Общността, но която не е включена в националния списък

   (член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета)

3. Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строго опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) — Мерки, необходими за установяване на система за опазване

   (член 12, параграф 1 и приложение IV, буква a) от Директива 92/43 на Съвета)

1.  Съдът може по всяко време, в съответствие с член 92, параграф 2 от своя процедурен правилник, служебно да разгледа липсата на абсолютни процесуални предпоставки.

   В рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения досъдебната процедура има за цел да даде възможност на засегнатата държава членка, от една страна, да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а от друга, пълноценно да изтъкне доводите на защитата си срещу направените от Комисията твърдения за нарушение. Предметът на предявения на основание член 258 ДФЕС иск следователно се определя от досъдебната процедура, предвидена в тази разпоредба. Поради това исковата молба не може да се основава на твърдения за нарушение, различни от посочените по време на досъдебната процедура.

   (вж. точки 20 и 21)

2.  Що се отнася до териториите, които могат да бъдат определени като територии от значение за Общността, изброени в националните списъци, изпратени на Комисията, и по-специално областите, обхващащи типовете приоритетни естествени местообитания или приоритетни видове, държавите членки са длъжни по силата на Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105, да предприемат защитни мерки, годни — от гледна точка на целта за опазване, посочена от тази директива — да защитят съответния екологичен интерес, който тези области имат на национално ниво.

   Режимът за подходящо опазване, приложим към териториите, изброени в националния списък, изпратен на Комисията по силата на член 4, параграф 1 от посочената директива, изисква държавите членки да не позволяват намеси, които създават опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии. Такъв е по-специално случаят, когато намесата създава опасност от значително намаляване на площта на дадена територия, от изчезването на приоритетни видове, обитаващи тази територия, от унищожаване на посочената територия или на нейните представителни характеристики.

   Всъщност, ако това не беше така, би се създала опасност процесът на вземане на решения на равнището на Съюза, който се основава не само на целостта на териториите, както са съобщени от държавите членки, но също се характеризира с екологични сравнения между различните територии, предложени от държавите членки, да бъде нарушен и Комисията повече не би била в състояние да изпълнява своите задачи в разглежданата област, а именно да приема списъка на териториите, избрани като територии от значение за Общността с оглед изграждането на единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони.

   Гореизложените съображения важат mutatis mutandis и за териториите, за които не е оспорено от съответната държава членка, че отговарят на екологичните критерии, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 92/43, и които следователно е трябвало да бъдат включени в националния списък на предложените територии от значение за Общността, изпратен на Комисията. Всъщност по силата на тази директива и на целите, които тя преследва, не може да се приеме, че територия, за която съответната държава членка не спори, че трябва да бъде включена в посочения списък, не се ползва от никаква защита.

   Поради това не изпълнява задълженията си по Директива 92/43 държава членка, която допуска дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на такава територия, и която не приема защитните мерки, необходими за запазване на популацията на съответния вид, който представлява екологичният интерес на тази територия.

   (вж. точки 43—47 и 69 и диспозитива)

3.  Член 12, параграф 1 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105, налага на държавите членки да вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) от същата директива, които трябва да позволят да се избегнат всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове, умишленото обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция, умишленото унищожаване или вземане на яйца от природата, както и всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка на посочените видове.

   Поради това не изпълнява задълженията си по член 12, параграф 1 от Директива 92/43 държава членка, която не приема необходимите мерки за установяване и прилагане на строга система за опазване на такъв животински вид.

   (вж. точки 59, 62 и 69 и диспозитива)