Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CJ0250

    Резюме на решението

    Keywords
    Summary

    Keywords

    Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху прехвърляне на имот

    (член 56 ЕО; член 40 от Споразумението за ЕИП)

    Summary

    Не е нарушила задълженията си по членове 18 ЕО, 43 ЕО и 56 ЕО, както и по членове 31 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство държава членка, запазила в сила законодателство, според което за изчисляването на данъчно предимство при покупката на недвижим имот, предназначен да бъде ново основно жилище, размерът на данъка при вписване, платен при покупката на предходно основно жилище, се взима предвид само когато последното се е намирало в определен регион на тази държава, но не и в друга държава членка, или в държава — членка на Европейската асоциация за свободна търговия.

    Несъмнено подобно законодателство представлява ограничение по смисъла на член 56 ЕО, тъй като изключва ползването на данъчното предимство и от гражданите на държави членки, различни от съответната държава членка, които преместват основното си жилище от друга държава членка на територията на регион на съответната държава членка, като използват средствата, получени при продажбата на предишното им основно жилище, за да финансират придобиването на нов недвижим имот, който се намира в посочения регион.

    По-конкретно, така установеното различно третиране се отнася до обективно сходни положения, доколкото с оглед на спорния данък при вписване единствената разлика между положението на чуждестранните за целите на данъчното облагане лица — включително граждани на съответната държава членка, упражнили правото си на свободно движение в Съюза — и това на местните за съответния регион лица, които са граждани на съответната държава членка или граждани на друга държава членка, придобиващи ново основно жилище в този регион, е свързана с мястото на предишното им основно жилище. Всъщност при тези две положения посочените лица ще са закупили недвижим имот в съответния регион, за да се установят в него, и при покупката на предишното си основно жилище едните ще са платили данък от същото естество като данъка при вписване в държавата, в която се е намирало това жилище, докато другите ще са внесли посочения данък в разглеждания регион.

    Това ограничаване на свободното движение на капитали обаче е обосновано по съображения за запазване на съгласуваността на данъчната система. Всъщност, доколкото съответната държава членка няма никакво право да обложи с данък сделката по покупко-продажба, извършена по-рано в друга държава членка от лицата, които решават да установят новото си основно жилище в съответния регион, структурата на това данъчно предимство отразява симетрична логика. Ако тези лица се ползваха от режима на „преносимост“ при придобиването на недвижим имот в съответния регион, те биха извлекли неоснователно предимство от данъчен режим, който не се е прилагал спрямо извършените от тях предходни придобивания на недвижими имоти извън съответната държава членка. От това следва, че в подобен режим съществува връзка между данъчното предимство и първоначалното данъчно облагане. Всъщност става въпрос, от една страна, за едно и също данъчнозадължено лице, което вече е платило разглеждания данък и което има право на приспадането, и от друга страна, за предимство, предоставено в рамките на едно и също данъчно облагане.

    Освен това посоченото ограничение е подходящо за постигане на тази цел, понеже се осъществява по абсолютно симетричен начин, като може да бъде възстановен само данъкът при вписване, платен по-рано в рамките на националната данъчна система. По-нататък, посоченото ограничение е съвсем пропорционално на преследваната цел, тъй като разглежданата правна уредба предвижда определен максимален размер за сумата, подлежаща на приспадане от данъка при вписване, дължим от лицето, което купува ново основно жилище в съответния регион. Като предвижда такава граница, спорният режим всъщност запазва характера си на данъчно предимство и не се доближава до скрито освобождаване от данък.

    Доколкото разпоредбите на член 40 от Споразумението за ЕИП имат същия правен обхват като идентичните по същество разпоредби на член 56 ЕО всички изложени съображения се отнасят съответно и до посочения член 40.

    (вж. точки 42, 44, 45, 59, 60, 73—75 и 80—83)

    Top