Keywords
Summary

Keywords

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Допустимост — Условия

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО; член 1, буква з), член 4, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Определяне на предмета на жалбата

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд; член 1, буква з), член 4, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3. Обжалване — Правни основания — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата и на фактическите обстоятелства — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

5. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които не ги засягат пряко и лично — Липса на абсолютна процесуална предпоставка

(член 230, четвърта алинея ЕО)

6. Обжалване — Правни основания — Контрол на Съда върху преценката на Общия съд за необходимостта от допълване на информацията — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

7. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия

(член 225 ЕО; член 36 и член 53 първа алинея от Статута на Съда)

Summary

1. В областта на държавните помощи, когато Комисията приеме решение да не се повдигат възражения съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО, тя не само обявява помощта за съвместима с общия пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

Законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, зависи от това дали има съмнения относно съвместимостта на помощта с общия пазар. След като подобни съмнения трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от Регламент № 659/1999, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната разпоредба е пряко и лично засегната от това решение. Всъщност ползващите се от процесуалните гаранции, предвидени в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят пред съда на Съюза решението да не се повдигат възражения.

Следователно в рамките на производство по жалба за отмяна особеното качество на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 във връзка с конкретния предмет на обжалване е достатъчно съгласно член 230, четвърта алинея ЕО, за да индивидуализира жалбоподателя, който оспорва дадено решение да не се повдигат възражения.

Съгласно член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 „заинтересована страна“ означава по-специално всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, т.е. по-конкретно предприятията, конкуренти на бенефициера на тази помощ. С други думи, става въпрос за неопределен кръг адресати, което не изключва възможността непряк конкурент на бенефициера на помощта да бъде квалифициран като „заинтересована страна“, ако посочи, че неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощта и докаже в достатъчна степен, че има опасност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му.

(вж. точки 42—44 и 132)

2. В областта на държавните помощи, когато жалбоподател иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, той поставя под въпрос главно факта, че решението за помощта е прието от Комисията, без тази институция да започва официална процедура по разследване, с което нарушава неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви правни основания, които да са в състояние да докажат, че преценката във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, на информацията и обстоятелствата, с които е била запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица преобразуването на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Обратно, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 88, параграф 2 ЕО, както и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО.

(вж. точка 50)

3. В рамките на производство по обжалване Съдът няма компетентност да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно тежестта на доказване и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на доказателствата, които са му били представени. Следователно освен в случай на изопачаване на тези доказателства тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.

(вж. точки 58 и 59)

4. В областта на държавните помощи, когато фазата на предварително разглеждане, посочена в член 88, параграф 3 ЕО, не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за тази цел процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. Тъй като понятието „сериозни затруднения“ има обективен характер, наличието на тези затруднения трябва да се търси не само в обстоятелствата по приемането на оспорвания акт, но също и в преценките, на които се е основала Комисията.

В случай че съвместимостта или несъвместимостта на разглежданата помощ може да бъде пряко засегната от несъответствие между два текста от националното законодателство, посоченото несъответствие може обективно да породи съмнения относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар.

Комисията е длъжна да вземе предвид евентуално явно несъответствие между два текста от националното законодателство, а именно закон и административни наредби, по-специално ако е ясно, че в схема за помощи, в рамките на закона, с който тя се въвежда, се съдържа ограничение, което поражда сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар.

(вж. точки 70, 71, 79, 80 и 85)

5. Критерият, който обвързва допустимостта на жалба, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, на което то не е адресат, с установеното в член 230, четвърта алинея ЕО условие лицето да бъде пряко и лично засегнато от това решение, е абсолютна процесуална предпоставка, която общностните юрисдикции могат да проверят във всеки момент дори служебно, включително като вземат мерки, за да получат по-пълна информация.

(вж. точки 97 и 98)

6. Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага, по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Общия съд доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи проличава неточност на фактическите констатации на последния.

Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че преди и по време на съдебното заседание е отправил до страните поредица от подробни въпроси, за да допълни данните, с които вече е разполагал, и че е направил определени изводи въз основа на отговорите на страните на тези въпроси в рамките на валидно изтъкнатите от тях правни основания.

Освен това във фазата на обжалването той не може да се упрекне, че не е приел други организационни мерки, които страните не са поискали да приеме във фазата на производството пред него и които не са уточнени от тях в рамките на производството по обжалване.

(вж. точки 99 и 100)

7. Задължението на Общия съд за мотивиране на решенията по силата на член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда не му налага да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни съдебен контрол.

(вж. точка 104)