Keywords
Summary

Keywords

1. Марка на Общността — Спорове във връзка с нарушаването и валидността на марките на Общността — Санкции при действия, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки — Забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки — Забрана, която има действие на територията на целия Европейски съюз — Ограничаване на териториалния обхват на забраната

(член 93, параграфи 1—4, член 94, параграф 1 и член 98, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета, изменен с Регламент № 3288/94)

2. Марка на Общността — Спорове във връзка с нарушаването и валидността на марките на Общността — Санкции при действия, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки — Забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки — Принудителни мерки, съпътстващи забрана — Действие в държави членки, различни от тази на сезирания съд

(член 98, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета, изменен с Регламент № 3288/94, и Регламент № 44/2001 на Съвета)

Summary

1. Член 98, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, изменен с Регламент № 3288/94, трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки на Общността, постановена от съд за марките на Общността, чиято компетентност се основава на член 93, параграфи 1—4 и член 94, параграф 1 от този регламент, по принцип има действие на цялата територия на Европейския съюз.

Всъщност съдът за марките на Общността е компетентен да се произнесе по действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки, извършени на територията на една, няколко или дори всички държави членки. Следователно компетентността му обхваща цялата територия на Съюза.

От друга страна, изключителното право, предоставено с Регламент № 40/94 на притежателя на марка на Общността, по принцип обхваща цялата територия на Съюза, на която марките на Общността се ползват с еднаква защита и имат действие.

Освен това целта на член 98, параграф 1 от Регламент № 40/94 е правата върху марките на Общността да се защитят от нарушения по еднакъв начин на цялата територия на Съюза.

Следователно, за да се осигури тази еднаква защита, постановената от компетентния съд за марките на Общността забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки, трябва да има действие на цялата територия на Съюза.

В някои случаи обаче териториалният обхват на забраната може да бъде ограничен. Всъщност предвиденото в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 изключително право е предоставено, за да може притежателят на марката да защити специфичните си интереси, така че тази марка да изпълни присъщите си функции. Следователно използването на това право трябва да бъде запазено за случаите, когато използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката. Следователно изключителното право на притежателя на марка на Общността, а оттам и териториалният обхват на това право, му дава възможност единствено да защити притежаваната от него марка, като забрани само използването, което може да засегне нейните функции. Поради това не могат да бъдат забранени настоящите и бъдещите действия на ответника — тоест лицето, неправомерно използващо марката на Общността, — с които не се засягат функциите на тази марка.

Следователно, ако съд за марките на Общността констатира действия, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки на Общността, само в една държава членка или на част от територията на Съюза, в частност защото ищецът е ограничил териториалния обхват на предявения иск, упражнявайки правото си да определи този обхват, или защото ответникът е доказал, че използването на съответния знак не засяга или не може да засегне функциите на марката, в частност поради езикови причини, този съд трябва да ограничи териториалния обхват на забраната, която постановява.

(вж. точки 38, 39, 43, 44, 46—48 и 50; точка 1 от диспозитива)

2. Член 98, параграф 1, второ изречение от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, изменен с Регламент № 3288/94, трябва да се тълкува в смисъл, че принудителна мярка като периодичната имуществена санкция, постановена от съд за марките на Общността в съответствие с националното му право, за да се гарантира спазването на наложената от този съд забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки, произвежда действие не само в държавата членка на постановилия я съд, но и в другите държави членки, в които въпросната забрана действа предвид териториалния си обхват, при условията, предвидени във връзка с признаването и изпълнението на съдебни решения в глава III от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Когато националното право на някоя от тези други държави членки не предвижда принудителна мярка, подобна на постановената от посочения съд, компетентният съд на тази държава членка ще трябва да постигне преследваната с въпросната мярка цел, като приложи съответните вътрешни разпоредби, които равностойно гарантират спазването на забраната.

Това задължение за постигане на преследваната с посочената мярка цел представлява продължение на задължението на съдилищата за марките на Общността да налагат принудителни мерки, когато постановяват забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки. Без тези свързани помежду си задължения ще е налице опасност въпросната забрана да остане без съпътстващи мерки, които да гарантират спазването ѝ, в който случай тя до голяма степен би била лишена от възпиращо действие.

(вж. точки 57 и 59; точка 2 от диспозитива)