Keywords
Summary

Keywords

1. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на съдебните производства

(член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит

(членове 226 ЕО и 288 ЕО; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на съдебните производства

(член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

Summary

1. Писмените становища, представени пред Съда в рамките на съдебно производство, имат особени характеристики, доколкото поради самото си естество са част от правораздавателната дейност на Съда в много по-голяма степен, отколкото от административната дейност на Комисията, като впрочем административната дейност не изисква същия обхват на достъп до документи като законодателната дейност на една общностна институция. Всъщност тези писмени становища са изготвени изключително за целите на съдебното производство и представляват основния му елемент.

Както от текста на релевантните разпоредби на Договорите, така и от системата на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията и от целите на правната уредба на Съюза в тази област обаче произтича, че правораздавателната дейност като такава е изключена от приложното поле на правото на достъп до документи, установено от тази правна уредба.

Защитата на съдебните производства предполага по-специално да се осигури спазването на принципите на равни процесуални възможности и на добро правораздаване.

Що се отнася обаче, от една страна, до равните процесуални възможности, ако съдържанието на писмените становища на Комисията може да се обсъжда публично, ще е налице опасност, независимо от реалното им правно значение, критиките срещу тези становища да повлияят на позицията, защитавана от дадена институция пред юрисдикциите на Съюза. Подобно положение може да наруши необходимото равновесие между страните по спор пред посочените юрисдикции — равновесие, което стои в основата на принципа на равни процесуални възможности — доколкото задължението за оповестяване ще възникне единствено за институцията, от която е поискан достъп до нейните документи, а не за всички страни в производството. Принципът на равни процесуални възможности обаче, също както по-специално принципът на състезателност, е само следствие от самото понятие за справедлив процес и всяка от страните в процес пред съд на Съюза трябва да се ползва от тези принципи независимо от правното ѝ качество. Обстоятелството, че Регламент № 1049/2001 налага задължения за прозрачност само на изброените в него институции, не може доведе до влошаване на процесуалното им положение в рамките на висящи съдебни производства от гледна точка на равните процесуални възможности.

Що се отнася, от друга страна, до доброто правораздаване, изключването на правораздавателната дейност от приложното поле на правото на достъп до документи, без да се прави разграничение между отделните фази на производството, е обосновано с оглед на необходимостта да се гарантира през цялото времетраене на съдебното производство нормалното протичане на устните състезания между страните, както и на разискванията на съответната юрисдикция по висящото пред нея дело. Оповестяването на разглежданите писмени становища ще доведе, макар и само в представите на обществеността, до възможност за упражняване на външен натиск върху правораздавателната дейност и ще наруши нормалното протичане на устните състезания.

Ето защо следва да се приеме съществуването на обща презумпция, според която оповестяването на писмените становища, депозирани от дадена институция в рамките на съдебно производство, засяга защитата на това производство по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, докато въпросното производство е висящо. Ако третите лица можеха на основание на Регламент № 1049/2001 да получат достъп до посочените писмени становища, системата от процесуални норми, уреждаща съдебните производства пред юрисдикциите на Съюза, би била поставена под съмнение.

Такава обща презумпция не изключва правото на заинтересованото лице да докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от посочената презумпция.

(вж. точки 77—79, 85—89, 91—94, 100 и 103)

2. Не е възможно да се презумира, че оповестяването на писмените становища, представени от Комисията в рамките на производство, приключило с постановяване на решение на основание на член 226 ЕО, ще засегне действията по разследване, които могат да доведат до започване на производство по член 228 ЕО.

Всъщност производството по член 226 ЕО има за цел да се установи и преустанови поведение на държава членка, което нарушава правото на Съюза, докато предметът на производството, предвидено в член 228 ЕО, е много по-ограничен, тъй като цели единствено да накара неизправната държава членка да се съобрази с решението на Съда, установяващо неизпълнение на задължения. От това следва, че след като Съдът установи с решение, постановено на основание на член 226 ЕО, че определена държава членка не е изпълнила задълженията си, продължаването на преговорите между тази държава членка и Комисията вече няма да има за предмет наличието на неизпълнение — което вече е установено от Съда — а въпроса дали са налице необходимите условия за предявяване на иск с правно основание член 228 ЕО. Освен това по отношение на възможността искът за неизпълнение на задължения да доведе до уреждане на спора по взаимно съгласие трябва да се отбележи, че след установяването на неизпълнението с решение на Съда, постановено на основание на член 226 ЕО, такова разрешение вече не е възможно във връзка с това неизпълнение.

(вж. точки 119—122)

3. Тъй като правораздавателната дейност на Съда е преустановена след приключване на производството, вече не може да се презумира, че оповестяването на писмените становища засяга тази дейност. Наистина не може да се изключи, че оповестяването на писмени становища, отнасящи се до съдебно производство, което, макар и приключено, е свързано с друго все още висящо производство, може да създаде опасност от засягане на висящото производство, по-специално когато страните по него не са същите като тези по приключеното. Всъщност в подобна ситуация, ако Комисията използва едни и същи доводи в подкрепа на правната си позиция в рамките на двете производства, оповестяването на тези доводи в рамките на висящото производство би могло да засегне последното. При все това този риск зависи от множество фактори, сред които по-специално степента на сходство на доводите, изтъкнати в двете производства. Всъщност, ако писмените становища на Комисията се припокриват само отчасти, частичното оповестяване може да е достатъчно, за да се избегне всякакъв риск от засягане на висящото производство. При тези обстоятелства обаче единствено конкретната проверка на документа, до който е поискан достъп, може да позволи на Комисията да установи дали оповестяването може да се откаже на основание член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

(вж. точки 131—134)