Keywords
Summary

Keywords

1. Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38

(член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Общностно право — Принципи — Равно третиране — Гражданство на Европейския съюз — Дискриминация, основана на гражданство

(членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС)

3. Общностно право — Принципи — Равно третиране — Гражданство на Европейския съюз — Дискриминация, основана на гражданство

(членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС; член 13, параграф 2, буква с) от Международния пакт за икономически, социални и културни права)

Summary

1. Положението на студенти, граждани на Съюза, които не се считат за местни лица съгласно правната уредба на приемащата държава членка и поради тази причина не могат да се запишат за обучение във висшите учебни заведения на тази държава, може да бъде уреждано от член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, отнасящ се до всички граждани на Съюза, които пребивават въз основа на тази директива на територията на приемащата държава членка.

Обстоятелството, че тези студенти евентуално не упражняват никаква икономическа дейност в приемащата държава членка, е ирелевантно, тъй като Директива 2004/38 се прилага спрямо всички граждани на Съюза, независимо дали на територията на друга държава членка те упражняват икономическа дейност като наети лица или като самостоятелно заети лица или въобще не упражняват икономическа дейност на тази територия.

(вж. точки 34—36)

2. Членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС не допускат правна уредба на държава членка, ограничаваща броя студенти, които не се считат за местни лица в тази държава, които могат да се запишат за първи път в медицинските и парамедицинските специалности на висши учебни заведения на същата тази държава, освен ако след като прецени всички относими към случая данни, представени от компетентните органи, националната юрисдикция не установи, че посочената правна уредба се оказва обоснована с оглед на целта за защита на общественото здраве.

Всъщност такова неравно третиране между местните и чуждестранните студенти представлява дискриминация, основана непряко на гражданството, освен ако не може да бъде обосновано от целта за поддържане на качествено, балансирано и общодостъпно медицинско обслужване, доколкото тази цел допринася за осъществяването на висока степен на закрила на общественото здраве. Във връзка с това следва да се прецени дали правната уредба може да гарантира осъществяването на посочената легитимна цел и дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ, което трябва да бъде определено от националния съд.

За тази цел на първо време той следва да провери дали съществуват действителни рискове за защитата на общественото здраве. В рамките на тази преценка националният съд трябва най-напред да вземе предвид, че връзката между обучението на бъдещите здравни специалисти и целта за поддържане на качествено, балансирано и общодостъпно медицинско обслужване е само непряка и в по-малка степен причинно-следствена от връзката между целта, свързана с общественото здраве, и дейността на здравни специалисти, които вече са на пазара. Всъщност преценката на подобна връзка зависи по-специално от прогнозния анализ, който трябва да направи извод от много случайни и несигурни фактори и да отчете бъдещото развитие на съответната здравна област, а също и от анализа на положението, каквото е то в началото. По-нататък той трябва да вземе предвид факта, че когато продължава да съществува несигурност относно наличието или величината на рискове за защитата на общественото здраве на нейната територия, държавата членка може да вземе защитни мерки, без да е нужно да изчаква недостигът на здравни специалисти да възникне. Същото трябва да важи и що се отнася до рисковете за качеството на образованието в тази област. Предвид гореизложеното компетентните национални органи трябва да докажат, че подобни рискове съществуват реално въз основа на обективен, обстоен и подкрепен с цифри анализ, който да може да докаже с помощта на сериозни, съвпадащи и с доказателствен характер данни, че действително съществуват рискове за общественото здраве.

Впоследствие, ако националната юрисдикция приеме, че съществуват действителни рискове за защитата на общественото здраве, тази юрисдикция трябва да прецени с оглед на предоставените от компетентните органи доказателства дали може да се счита, че правната уредба е в състояние да гарантира осъществяването на целта за защита на общественото здраве. В този контекст посочената юрисдикция трябва по-специално да прецени дали едно ограничаване на броя чуждестранни студенти действително е в състояние да увеличи броя дипломирани лица, които в края на краищата ще са готови да осигуряват предоставянето на здравни услуги в съответната общност.

Накрая националната юрисдикция трябва да прецени на трето място дали правната уредба не надхвърля необходимото за постигане на изтъкнатата цел, и по-специално дали изтъкнатата цел от общ интерес не би могла да бъде постигната чрез по-малко ограничителни мерки, които биха били насочени към насърчаване на студентите, обучаващи се в съответната общност, да се установят там след завършване на образованието си, или които биха целели да подтикнат специалистите, завършили извън тази общност, да се установят в нея. Тя трябва също така да провери дали компетентните органи са съгласували по подходящ начин осъществяването на посочената цел с произтичащите от правото на Съюза изисквания, и по-специално с възможността за студентите с произход от други държави членки да имат достъп до висше образование, като тази възможност представлява самата същност на принципа на свободното движение на студентите.

(вж. точки 62—64, 66, 69—71, 75—79 и 82; точка 1 от диспозитива)

3. Компетентните органи на държава членка не могат да се позовават на член 13, параграф 2, буква с) от Международния пакт за икономически, социални и културни права, ако е прието от национална юрисдикция, че правна уредба на тази държава членка за регулиране на броя студенти в някои специалности от първи цикъл на висшето образование е несъвместима с членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС.

Всъщност от текста на член 13, параграф 2, буква с) от Пакта е видно, че по същество той преследва същата цел като членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС, а именно да се осигури спазване на принципа на недопускане на дискриминация при достъпа до висше образование. Това се потвърждава от член 2, параграф 2 от Пакта, съгласно който държавите — страни по Пакта, се задължават да осигурят упражняването на провъзгласените в този пакт права без каквато и да е дискриминация, основаваща се по-специално на народностен произход. В замяна на това член 13, параграф 2, буква с) от Пакта не изисква от държава — страна по него, нито впрочем ѝ разрешава, да осигури широк достъп до качествено висше образование единствено на своите граждани.

(вж. точки 86—88; точка 2 от диспозитива)