Keywords
Summary

Keywords

1. Иск за обезщетение — Предмет — Искане за възстановяване на недължимо платени антидъмпингови мита — Компетентност на националните юрисдикции

(член 236, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка

(член 288,втора алинея ЕО)

3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване

(член 288,втора алинея ЕО)

Summary

1. Националните органи следва да отчитат в своите правни системи последиците от установяването на невалидността на антидъмпингов регламент, от което следва, че антидъмпинговите мита, платени на основание на посочения регламент, не са дължими по смисъла на член 236, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността и по принцип трябва да бъдат възстановени от митническите власти в съответствие с посочената разпоредба, ако са изпълнени условията за това възстановяване, включително и тези по параграф 2 от посочения член

Следователно въпреки сключването на споразумение между страната, която твърди, че е претърпяла вреди, и националните митнически власти, съгласно общностното законодателство искането за възстановяване на недължимо платени антидъмпингови мита е от компетентността на съответните национални юрисдикции. Това споразумение не може да създаде за общностните юрисдикции компетентност, която не е съществувала преди сключването му.

(вж. точки 25 и 26)

2. Ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността и осъществяването на правото на поправяне на претърпяна вреда на основание на член 288, втора алинея ЕО зависят от наличието на група условия във връзка с незаконосъобразността на твърдените действия на институциите, настъпването на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между тези действия и твърдяната вреда

Условието, свързано с причинно-следствената връзка, е независимо от това за незаконосъобразност на разглежданото действие. Следователно въпросът дали въвеждането на антидъмпингови мита с окончателен регламент е незаконосъобразно, е без значение за преценката на условието относно причинно-следствената връзка между този регламент и вредите, за които се твърди, че са претърпени вследствие на приемането му.

(вж. точки 40 и 48)

3. Не може да се прави позоваване на общите за държавите членки принципи на правото, към които препраща член 288, втора алинея ЕО, в подкрепа на това, че Общността е длъжна да поправи всяка вредоносна последица, макар и далечна, от действията на нейните органи. Всъщност свързаното с причинно-следствената връзка условие, поставено в член 288, втора алинея ЕО, се отнася до наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите и вредата.

Необходимо е посочената вреда действително да е причинена от действията, които се вменяват на институциите. Дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица.

Следва да се провери дали увреденото лице е доказало, че за да избегне риска от това то самото да понесе вредите, като съзнателен правен субект е положило необходимата грижа да ги избегне или да ограничи техния размер. Причинно-следствената връзка може да се прекъсне от проява на небрежност от страна на увреденото лице, доколкото това негово поведение съставлява основната причина за вредите.

(вж. точки 53, 59 и 61)