Keywords
Summary

Keywords

1. Сближаване на законодателствата — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Извънсъдебно решаване на спорове

(член 34 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Общностно право — Принципи — Право на ефективна съдебна защита

Summary

1. Член 34 от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която при спорове в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на такива услуги относно предоставени от същата директива права трябва да се направи задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на исковете по съдебен ред.

Всъщност член 34, параграф 1 от тази директива поставя като цел за държавите членки създаването на извънсъдебни процедури за разрешаване на неуредените спорове, по които страни са потребители и които се отнасят до въпроси от приложното поле на посочената директива. При тези условия обстоятелството, че една национална правна уредба не само установява извънсъдебна помирителна процедура, но прави задължително използването ѝ, преди да се сезира съдебен орган, не може да попречи на осъществяването на посочената по-горе цел. Напротив, доколкото гарантира систематично използване на извънсъдебна процедура за разрешаване на споровете, подобна правна уредба води до засилване на полезното действие на Директивата за универсалната услуга.

(вж. точки 45 и 67; точка 1 от диспозитива)

2. Принципите на равностойност и на ефективност, както и принципът на ефективна съдебна защита допускат национална правна уредба, която за такива спорове в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на тези услуги относно правата, предоставени от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), изисква предварително прилагане на извънсъдебна помирителна процедура, когато тази процедура не води до задължително за страните решение, не забавя съществено предявяването на иск по съдебен ред, спира погасителната давност за съответните права и не причинява разходи или причинява незначителни разходи за страните, доколкото обаче заявление за посочената помирителна процедура може да се подава не само по електронен път и доколкото в изключителни случаи са допустими временни мерки, когато неотложността на положението ги налага.

Наистина, като поставя допустимостта на предявените по съдебен ред искове в областта на електронните съобщителни услуги под условие за извършване на задължителен опит за постигане на споразумение в помирителна процедура, такава правна уредба въвежда допълнителен етап преди съдебната защита. Това условие би могло да засегне принципа на ефективна съдебна защита, потвърден с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Все пак основните права не са абсолютни и спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права. Следователно в това отношение, ако националната правна уредба е насочена към по-бързо и несвързано с големи разходи разрешаване на споровете в областта на електронните съобщения, както и към облекчаване на работата на съдилищата, тя преследва легитимни цели от общ интерес. Освен това налагането на такава процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете, предвид посочените по-горе конкретни процедурни правила за нея, явно не е несъразмерно спрямо преследваните цели, когато, от една страна, не съществува по-малко обвързваща алтернатива на прилагането на задължителна процедура, тъй като въвеждането на напълно доброволна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове не представлява толкова ефикасно средство за постигане на посочените цели, и от друга страна, не е налице явна несъразмерност между тези цели и евентуалните неудобства, които задължителният характер на извънсъдебната помирителна процедура може да причини.

(вж. точки 54—59, 61—65 и 67; точка 2 от диспозитива)