Дело C-376/08

Serrantoni Srl

и

Consorzio stabile edili Scrl

срещу

Comune di Milano

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia)

„Обществени поръчки за строителство — Директива 2004/18/EО — Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Принцип на равно третиране — Обединения на предприятия — Забрана за конкурентно участие в една и съща процедура за обществена поръчка на „consorzio stabile“ („постоянно обединение“) и на дружество, което участва в него“

Решение на Съда (четвърти състав) от 23 декември 2009 г.   I ‐ 12172

Резюме на решението

Общностно право — Принципи — Равно третиране — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Процедури за възлагане на обществени поръчки — Поръчка, която е под прага на стойност, предвиден от Директива 2004/18

(членове 43 ЕО и 49 ЕО)

Общностното право трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, чиято стойност е под прага, предвиден в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, но която е от сигурен трансграничен интерес, предвижда автоматичното изключване от участие в тази процедура и налагането на наказателноправни санкции както на постоянно обединение на предприятия по смисъла на националната правна уредба, така и на членуващите в него предприятия, когато последните са представили оферти, конкурентни на офертата на това обединение в рамките на същата процедура, дори когато офертата на споменатото обединение не е била подадена за сметка и в интерес на тези предприятия.

Всъщност подобна мярка за автоматично изключване, която се налага единствено поради формата на постоянното обединение и на членуващите в него дружества, и се прилага в случай на конкурентни оферти, независимо дали разглежданото обединение участва в съответната процедура за обществена поръчка за сметка и в интерес на предприятията, които са представили оферта, представлява дискриминационно третиране в ущърб на тази форма на обединение и следователно не е в съответствие с принципа на равенство.

Освен това правило за систематично изключване, което съдържа абсолютно задължение за възлагащите органи да изключат от процедурата за възлагане на обществена поръчка съответните образувания, дори когато съществуващите между последните отношения не се отразяват на поведението им в рамките на процедурите, в които участват, противоречи на общностния интерес за осигуряване на възможно най-широко участие на оференти в процедурите за възлагане на обществени поръчки и надхвърля необходимото за постигане на целта да се осигури прилагането на принципите на равно третиране и на прозрачност. Следователно подобно правило не е съвместимо с принципа на пропорционалност.

Освен това членове 39 ЕО и 43 ЕО не допускат никаква национална мярка, която, макар и да се прилага без дискриминация с оглед на гражданството, е от естество да попречи, да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Общността на свободата на установяване и на предоставяне на услуги, гарантирани от тези разпоредби на Договора. В това отношение национално правило, което предвижда мярка за автоматично изключване в ущърб на постоянните обединения и на членуващите в тях предприятия, е от естество да упражни възпиращо влияние върху икономическите оператори, установени в други държави членки, а именно, от една страна, операторите, които желаят да се установят в съответната държава членка чрез създаване на постоянно обединение, учредено евентуално от национални и чуждестранни предприятия, и от друга страна, тези, които възнамеряват да се присъединят към такива вече създадени обединения, за да могат по-лесно да участват в процедури за обществени поръчки, обявени от възлагащите органи на тази държава членка и по този начин да предлагат по-лесно своите услуги. Въпреки своята легитимна цел за борба с евентуалните тайни споразумения между въпросното обединение и предприятията, които го съставят, подобно ограничение по смисъла на членове 43 ЕО и 49 ЕО не може да се обоснове, тъй като надхвърля необходимото за постигането на тази цел

(вж. точки 37, 38, 40—42, 45 и 46, и диспозитива)