Дело C-12/08

Mono Car Styling SA в ликвидация

срещу

Dervis Odemis и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Liège)

„Преюдициално запитване — Директива 98/59/ЕО — Членове 2 и 6 — Процедура за информиране и консултиране на работниците в случай на колективни уволнения — Задължения на работодателя — Право на иск на работниците — Изискване за конформно тълкуване“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 21 януари 2009 г.   I ‐ 6656

Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2009 г.   I ‐ 6686

Резюме на решението

1. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Процедура за информиране и консултиране на работниците

   (членове 2 и 6 от Директива 98/59 на Съвета)

2. Общностно право — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Национална правна уредба във връзка с информиране и консултиране на работниците в случай на колективни уволнения

   (членове 2 и 6 от Директива 98/59 на Съвета)

3. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Процедура за информиране и консултиране на работниците

   (член 2 от Директива 98/59 на Съвета)

1.  Член 6 от Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения, във връзка с член 2 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, въвеждаща производства, чрез които да е възможно по искане както на представителите на работниците, така и на работниците поотделно да се провери дали са изпълнени предвидените с тази директива задължения, но ограничаваща правото на иск на всеки отделен работник, що се отнася до допустимите оплаквания, и обвързваща това право с условието представителите на работниците предварително да изложат пред работодателя възражения, както и с условието засегнатият работник предварително да уведоми работодателя, че оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране.

   Всъщност правото на информиране и консултиране, закрепено в Директива 98/59, и по-конкретно в член 2 от нея, е предвидено в полза на работниците като общност и следователно притежава колективен характер. При все това необходимото съгласно член 6 от тази директива равнище на защита на това колективно право е постигнато, когато приложимата национална правна уредба предоставя на представителите на работниците процесуална легитимация, по отношение на която не са предвидени ограничения или особени условия.

   (вж. точки 42, 43 и 45; точка 1 от диспозитива)

2.  Обстоятелството, че национална правна уредба, която въвежда производства, чрез които е възможно по искане на представителите на работниците да се провери дали работодателят е изпълнил всички задължения за информиране и консултиране, посочени в Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения, предвижда ограничения и условия по отношение на признатото от нея право на иск на всеки отделен работник, засегнат от колективно уволнение, не нарушава принципа на ефективна съдебна защита.

   (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 2 от Директива 98/59/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която ограничава задълженията на работодателя, който възнамерява да извърши колективни уволнения, в сравнение с предвидените в посочения член 2. При прилагането на вътрешното право националната юрисдикция трябва, съгласно принципа за конформно тълкуване, да вземе предвид националното право като цяло и да го тълкува, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на Директива 98/59, за да се постигне търсеният от нея резултат. Следователно в рамките на своята компетентност тя е длъжна да гарантира, че задълженията в тежест на такъв работодател не са ограничени в сравнение с упоменатите в член 2 от посочената директива.

   (вж. точка 65; точка 3 от диспозитива)