Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62006CJ0524

    Резюме на решението

    Дело C-524/06

    Heinz Huber

    срещу

    Bundesrepublik Deutschland

    (Преюдициално запитване, отправено от Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen)

    „Защита на личните данни — Европейско гражданство — Принцип на недопускане на дискриминация, основана на гражданство — Директива 95/46/ЕО — Понятие за необходимост — Общо обработване на лични данни на граждани на Съюза, които са граждани на друга държава членка — Централен регистър за чужденците“

    Заключение на генералния адвокат г-н M. Poiares Maduro, представено на 3 април 2008 г.   I ‐ 9709

    Решение на Съда (голям състав) от 16 декември 2008 г.   I ‐ 9725

    Резюме на решението

    1. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица относно обработката на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле

      (член 3, параграф 2 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

    2. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица относно обработката на лични данни — Директива 95/46

      (член 12, параграф 1 ЕО; член 7, буква д) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

    3. Общностно право — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Система за обработване на лични данни

      (член 12 ЕО)

    1.  Член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни изрично изключва от приложното поле на тази директива, inter alia, дейностите по обработването на лични данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейностите на държавата в областта на наказателното право. От това следва, че макар обработването на лични данни с оглед на прилагането на нормативната уредба относно правото на пребиваване и за статистически цели да попада в приложното поле на Директива 95/46, това не е така, що се отнася до обработването на такива данни с оглед на цел, свързана с борбата с престъпността.

      (вж. точки 44 и 45)

    2.  Система за обработване на лични данни на гражданите на Съюза, които не са граждани на съответната държава членка, която въвежда централен регистър за чужденците и има за цел да подпомага отговарящите за прилагането на нормативната уредба относно правото на пребиваване национални органи, отговаря на изискването за необходимост, предвидено в член 7, буква д) от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, тълкуван в светлината на забраната за всякаква дискриминация, основана на гражданство, само ако:

      тя съдържа единствено данните, които са необходими на посочените органи, за да прилагат тази нормативна уредба, и

      централизираният ѝ характер позволява по-ефективното прилагане на тази нормативна уредба, що се отнася до правото на пребиваване на гражданите на Съюза, които не са граждани на тази държава членка.

      Националната юрисдикция трябва да провери тези обстоятелства.

      Всъщност предвид целта на Директива 95/46 да се осигури еднаква степен на защита във всички държави членки, понятието за необходимост, което произтича от член 7, буква д) от тази директива, не може да има различно съдържание в зависимост от държавите членки. Ето защо става въпрос за самостоятелно понятие на общностното право.

      Що се отнася до използването на централен регистър за чужденците във връзка с прилагането на нормативната уредба относно пребиваването, трябва да се приеме, че по смисъла на споменатата разпоредба за държавата членка е необходимо да разполага с релевантните сведения и документи, за да провери дали в рамките, определени от приложимата общностна уредба, гражданин на друга държава членка има право да пребивава на нейна територия, както и дали липсват основания за ограничаване на това право. Следователно използването на регистър, за да се подпомагат органите, отговарящи за прилагането на нормативната уредба относно правото на пребиваване, по принцип е законосъобразно и предвид естеството му е съвместимо със съдържащата се в член 12, параграф 1 ЕО забрана за дискриминация, основана на гражданство. Все пак такъв регистър може да съдържа само необходимата за тази цел информация. От тази гледна точка съгласно действащото общностно право обработването на лични данни от посочените документи в член 8, параграф 3 и член 27, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се приеме за необходимо по смисъла на член 7, буква д) от Директива 95/46 за прилагането на нормативната уредба относно правото на пребиваване.

      По отношение на необходимостта от централизиран регистър за нуждите на органите, отговарящи за прилагането на нормативната уредба относно правото на пребиваване, следва да се приеме, че дори ако се предположи, че децентрализирани регистри като общинските регистри на населението съдържат всички релевантни данни, нужни на тези органи, за да изпълняват функцията си, централизирането на въпросните данни може да се окаже необходимо по смисъла на член 7, буква д) от Директива 95/46, ако допринася за по-ефективното прилагане на тази нормативна уредба, що се отнася до правото на пребиваване на гражданите на Съюза, които желаят да пребивават на територията на държава членка, на която не са граждани.

      При всяко положение съхранението и обработването на поименни лични данни в рамките на подобен регистър за статистически цели не могат да се приемат за необходими по смисъла на споменатата разпоредба. Въпреки че общностното право не изключва компетентността на държавите членки да приемат мерки, с които да се гарантира, че националните органи разполагат с точна информация за движението на населението, засягащо територията им, упражняването на това правомощие не създава необходимост от събирането и съхранението на поименни данни. Всъщност при наличието на тази цел е необходимо да се обработва единствено анонимна информация.

      (вж. точки 52, 58, 59, 62, 63, 65—68; точка 1 от диспозитива)

    3.  Член 12, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска с оглед на целта за борба с престъпността държава членка да създаде система за обработване на лични данни специално за гражданите на Съюза, които не са граждани на тази държава членка.

      Всъщност принципът на недопускане на дискриминация, без значение дали се основава на член 12 ЕО или на член 43 ЕО, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения. Подобно третиране може да бъде обосновано само ако се основава на обективни съображения, несвързани с гражданството на съответните лица и съразмерни със следваната легитимна цел.

      Макар да е вярно, че целта за борба с престъпността е законосъобразна, тя не може да се изтъква, за да обоснове рутинно обработване на лични данни, ограничено само до гражданите на Съюза, които не са граждани на съответната държава членка. В това отношение целта на борбата с престъпността със сигурност е да се преследват извършените престъпления и деликти без оглед на гражданството на извършителя им. Следователно от гледна точка на целта за борба с престъпността за държавата членка положението на гражданите ѝ не може да се различава от положението на гражданите на Съюза, които не са граждани на тази държава членка и пребивават на нейна територия. Ето защо с оглед на целта за борба с престъпността различното третиране на тези граждани и посочените граждани на Съюза, изведено от рутинното обработване на лични данни само на гражданите на Съюза, които не са граждани на съответната държава членка, представлява дискриминация, забранена от член 12, параграф 1 ЕО.

      (вж. точки 75, 77—81; точка 2 от диспозитива)

    Top