Дело C-109/07

Jonathan Pilato

срещу

Jean-Claude Bourgault

(Преюдициално запитване, отправено от prud'homie de pêche de Martigues)

„Понятие за национална юрисдикция — Липса на компетентност на Съда“

Определение на Съда (първи състав) от 14 май 2008 г.   I - 3505

Резюме на определението

Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО — Понятие

(член 234 ЕО)

За да прецени дали препращащият орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 234 ЕО — въпрос, уреден единствено от общностното право — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постояннодействащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим.

Що се отнася по-специално до независимостта на препращащия орган, това изискване предполага посоченият орган да е защитен от външна намеса или натиск, които могат да застрашат независимостта на решението на членовете му по отношение на разглежданите от тях спорове. Такива гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила, по-конкретно що се отнася до състава на инстанцията, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за въздържане, отвод и отзоваване на членовете ѝ, даващи възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на посочената инстанция към външни фактори и неутралността ѝ по отношение на противопоставящите се интереси. В това отношение, за да се приеме, че е изпълнено условието относно независимостта на препращащия орган, се изисква по-конкретно случаите на отзоваване на членовете на този орган да бъдат определени с изрични законови разпоредби.

Тъй като не може да се приеме, че отговаря на условието относно независимостта на препращащия орган, prud’homie de pêche de Martigues (Франция) не представлява юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО. Всъщност, от една страна, prud’hommes pêcheurs са подчинени на администрацията най-малкото по отношение на някои от извършваните от тях дейности. От друга страна, отзоваването на prud’hommes pêcheurs не изглежда да е обусловено от специфични гаранции, даващи възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение относно неподатливостта на посочената инстанция към външни фактори.

(вж. точки 22—25, 28, 30 и 31)