Дело C-425/06

Ministero dell’Economia e delle Finanze, по-рано Ministero delle Finanze,

срещу

Part Service Srl, дружество в ликвидация, по-рано Italservice Srl

(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione)

„Шеста директива ДДС — Член 11, A, параграф 1, буква a) и член 13, Б, букви a) и г) — Лизинг — Изкуствено разделяне на доставката на множество части — Последици — Намаляване на данъчната основа — Случаи на освобождаване — Злоупотреба — Условия“

Решение на Съда (втори състав) от 21 февруари 2008 г.   I - 900

Резюме на решението

1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Сделки, представляващи злоупотреба

   (Директива 77/388 на Съвета)

2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Сделки, представляващи злоупотреба

   (член 11, А, параграф 1 и член 13, Б, букви а) и г ) от Директива 77/388 на Съвета)

1.  Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приеме наличие на злоупотреба, когато стремежът към данъчно предимство представлява основна цел на разглежданата сделка или сделки.

   (вж. точка 45 и точка 1 от диспозитива)

2.  Националната юрисдикция следва да установи дали за целите на прилагането на данъка върху добавената стойност могат да се считат за злоупотреба по смисъла на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота сделките за лизинг, характеризиращи се със следните белези:

   —	двете дружества, участващи в сделката за лизинг, са част от една и съща група,

   —	самата доставка от страна на лизинговото дружество е разделена на части, като финансирането като характерен елемент е поверено на друго дружество, за да се раздели на доставки по договори за кредит, застраховане и посредничество,

   —	така доставката от страна на лизинговото дружество е сведена до отдаване под наем на превозно средство,

   —	наемните вноски, заплатени от получателя по доставката, възлизат като цяло на сума, която едва надвишава придобивната стойност на вещта,

   —	разгледана отделно, тази доставка следователно изглежда лишена от икономическа рентабилност, така че жизнеспособността на предприятието не може да бъде осигурена само посредством сключените договори с получателите по доставките,

   —	лизинговото дружество получава възнаграждението по сделката за лизинг само благодарение на натрупването на заплатените от получателя по доставката наемни вноски и заплатените суми от другото дружество в същата група.

   Националната юрисдикция трябва също да прецени дали предоставените ѝ доказателства сочат за наличието на една-единствена сделка, независимо от договорната структура на същата. В този контекст може да се наложи тя да разшири обхвата на своя анализ посредством търсенето на указания за наличието на злоупотреба. За тази цел тя трябва да провери преди всичко дали целеният резултат е данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с една или няколко от целите на Шеста директива, и след това да провери дали представлява основна цел на приетото с договора разрешение.

   По отношение на първия критерий посочената юрисдикция може да има предвид, че желаният резултат е получаването на данъчно предимство, свързано с освобождаването по силата на член 13, Б, букви a) и г) от Шеста директива на доставките, възложени от лизинговото дружество на дружеството контрагент. Такъв резултат се явява в противоречие с целта на член 11, A, параграф 1 от Шеста директива, а именно облагането на всичко, което съставлява възнаграждение, което е платено или дължимо от получателя по доставката. Всъщност, тъй като отдаването под наем на превозни средства по силата на договори за лизинг представлява доставка на услуга по смисъла на членове 6 и 9 от Шеста директива, такава сделка по принцип подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, като данъчната основа трябва да бъде определена в съответствие с член 11, A, параграф 1.

   По отношение на втория критерий при преценката, която трябва да извърши, националната юрисдикция може да вземе предвид чисто привидния характер на сделките, както и връзките от правно, икономическо и/или лично естество между съответните оператори, тъй като тези обстоятелства са от естество да докажат, че получаването на данъчно предимство представлява основна преследвана цел, независимо от евентуалното наличие освен това на икономически цели, произтичащи от съображения, свързани например с маркетинга, с организацията и с гаранцията.

   (вж. точки 54—55 и 57—63; точка 2 от диспозитива)