EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62023CJ0053

Решение на Съда (първи състав) от 8 май 2024 г.
Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” и Asociaţia “Mişcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor” срещу Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie – Procurorul General al României.
Преюдициално запитване — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Член 19, параграф 1 ДЕС — Механизъм за сътрудничество и проверка — Специфични цели, набелязани от Румъния — Борба с корупцията — Разследване на престъпленията в съдебната система — Жалба срещу определянето на прокурори, компетентни да провеждат тези разследвания — Процесуална легитимация на професионалните сдружения на магистрати.
Дело C-53/23.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2024:388

Дело C‑53/23

Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“
и
Asociaţia „Mişcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor“

срещу

Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Procurorul General al României

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Piteşti)

Решение на Съда (първи състав) от 8 май 2024 година

„Преюдициално запитване — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Член 19, параграф 1 ДЕС — Механизъм за сътрудничество и проверка — Специфични цели, набелязани от Румъния — Борба с корупцията — Разследване на престъпленията в съдебната система — Жалба срещу определянето на прокурори, компетентни да провеждат тези разследвания — Процесуална легитимация на професионалните сдружения на магистрати“

  1. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Спазване на принципа за независимост на съдебната власт — Определяне на прокурори, компетентни да осъществяват наказателно преследване срещу магистрати — Национална правна уредба относно жалбите за отмяна срещу определянето на тези прокурори — Професионални сдружения на магистрати — Процесуална легитимация — Липса — Допустимост

    (член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 12 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Конвенция от Орхус; Директива 2000/78 на Съвета)

    (вж. т. 35—37, 40—44, 52 и 57—64 и диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Curtea de Apel Piteşti (Апелативен съд Питещ, Румъния), Съдът уточнява, че правото на Съюза не задължава държавите членки да позволят на професионалните сдружения на магистрати да подадат жалба за отмяна, за да защитят принципа за независимост на съдебната власт, срещу решения, свързани с определянето на прокурори, компетентни да осъществяват наказателно преследване срещу магистрати.

През 2022 г. две професионални сдружения на магистрати, Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и Asociația „Mișcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor“, сезират запитващата юрисдикция с жалба за частична отмяна на решение за определяне на прокурори, които ще осъществяват наказателното преследване срещу магистрати по дела за корупция. Сдруженията изтъкват по същество, че националната правна уредба, на която се основава това решение, противоречи на правото на Съюза.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в приложение на румънските процесуални норми тя би трябвало да обяви жалбата за отмяна за недопустима. Всъщност, що се отнася до сдруженията, практиката на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) обуславя допустимостта на такава жалба от наличието на пряка връзка между подлежащия на контрол за законосъобразност административен акт и пряката цел и набелязаните задачи от сдружението жалбоподател. Така в няколко решения тази юрисдикция приема, че професионалните сдружения на магистрати нямат правен интерес от отмяната на решения за назначаването на магистрати.

Запитващата юрисдикция обаче подчертава, че жалбоподателите в главното производство искат да получат ефективна съдебна защита в област, обхваната от правото на Съюза. Ето защо е необходимо да се определи дали възприетото от Върховния касационен съд тълкуване на националните процесуални норми противоречи на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с членове 12 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Поради това тя решава да отправи преюдициално запитване до Съда.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът подчертава, че стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност, по принцип държавите членки са длъжни да определят процесуалната легитимация и правния интерес на страните в процеса, без обаче да накърняват правото на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, чието спазване държавите членки трябва да гарантират по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

Несъмнено в някои случаи държавите членки са длъжни да разрешават на представителни сдружения да предприемат действия по съдебен ред за защита на околната среда или за борба с дискриминацията ( 1 ). Все пак, от една страна, тези констатации произтичат от процесуални права, специално предоставени на представителните сдружения от дадена международна конвенция ( 2 ) или от актове на вторичното право ( 3 ). От друга страна, дори в тези области държавите членки остават свободни, когато тази конвенция или тези актове не налагат конкретно да се признае процесуалната легитимация на представителни сдружения, да предоставят или не тази легитимация на подобни сдружения.

Що се отнася обаче до професионалните сдружения на магистрати, никоя разпоредба от правото на Съюза не задължава държавите членки да им гарантират процесуални права, които да им позволяват да оспорят всяка предполагаема несъвместимост с правото на Съюза на национална разпоредба или мярка, свързана със статута на съдиите. Следователно от задължението да се предвиди система от способи за защита и производства, които да гарантират на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, не може да се направи извод, че държавите членки са длъжни по общо правило да гарантират на тези сдружения правото да подадат жалба на основание такава несъвместимост с правото на Съюза.

На второ място, от практиката на Съда следва, че при определени обстоятелства държавите членки са длъжни, за да гарантират спазването на изискването за независимост на съдиите, да предвидят определени правни средства за защита, които позволяват да се контролира редовността на националните мерки, които имат последици за кариерата на съдиите или за състава на националните съдилища. Държавите членки обаче са длъжни да гарантират, че дейността на прокурорите, компетентни да осъществяват наказателно преследване срещу магистратите, ще бъде уредена с ефективни, напълно съобразени с изискването за независимост на съдиите правила. Освен това професионалните сдружения на магистрати по принцип не са пряко засегнати от определянето на прокурори, включително тези, които ще бъдат компетентни да осъществяват наказателно преследване срещу магистрати, и на тези сдружения по общо правило не трябва да се признават специфични процесуални права по силата на правото на Съюза.

Следователно сам по себе си фактът, че националната правна уредба не разрешава на тези професионални сдружения да подадат жалба за отмяна срещу определянето на такива прокурори, не е достатъчен, за да породи у правните субекти основателни съмнения в независимостта на съдебната власт.

Освен това право на професионалните сдружения на магистрати да инициират съдебно производство срещу мерки като разглежданите в главното производство не може да се изведе и от член 47 от Хартата. Всъщност Съдът вече е постановил, че сдружение, което изтъква пред национална юрисдикция несъвместимостта с член 19, параграф 1 ДЕС на национална правна уредба относно назначаването на магистрати, не може само поради този факт да се разглежда като позоваващо се на нарушение на право, което черпи от разпоредба от правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата ( 4 ).


( 1 ) Вж. в този смисъл решения от 20 декември 2017 г., Protect Natur-, Arten- und Landschaftsschutz Umweltorganisation (C-664/15, EU:C:2017:987, т. 58), и от 23 април 2020 г., Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI (C-507/18, EU:C:2020:289, т. 60).

( 2 ) Конвенция за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).

( 3 ) Какъвто е Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

( 4 ) Вж. в този смисъл решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C-896/19, EU:C:2021:311, т. 43 и 44).

Top