Дело T‑171/22

OR
и
OS

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (девети състав) от 6 септември 2023 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия за осигурителен стаж — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба за Съюза — Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза — Прослужено време с продължителност, по-малка от десет години — Смърт — Отказ за връщане на капиталовата равностойност на прехвърлените национални пенсионни права и на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС — Член 11, параграф 1 и член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника — Неоснователно обогатяване“

Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба за Съюза — Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза — Оставка и смърт на длъжностното лице — Отказ капиталовата равностойност на прехвърлените национални пенсионни права и на пенсионните права, придобити в рамките на пенсионната схема на Съюза, да бъдат върнати на неговите правоприемници — Починало длъжностно лице, което не е поискало прехвърляне на пенсионните си права към друга пенсионна схема след оставката си и преди своята смърт — Наличие на неоснователно обогатяване на Съюза — Липса

(член 11, параграфи 1 и 2 и член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 33, 46—52 и 54—56)

Резюме

Жалбоподателите OR и OS са единствените деца и наследници на починалото длъжностно лице A, постъпило на служба към Европейския съюз на 16 юли 2003 г.

През септември 2005 г. починалият е прехвърлил към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз („ПСИЕС“) капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити преди постъпването му на служба към Съюза. Впоследствие той е получил неплатен отпуск по лични причини за периода от 17 септември 2008 г. до оставката си на 16 септември 2020 г.

В деня на подаване на оставката си починалият служител е отправил запитване до служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (наричана по-нататък PMO) на Европейската комисия относно процедурата, която трябва да се следва, за да могат да бъдат прехвърлени пенсионните му права, придобити в рамките на ПСИЕС, към друга пенсионна схема. Той обаче умира на 5 януари 2021 г., без формално да е направил искане за такова прехвърляне.

На 18 март 2021 г. жалбоподателите, в качеството си на правоприемници, подават молба за изплащане, от една страна, на капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити от починалото длъжностно лице преди постъпването му на служба към Съюза и прехвърлени към ПСИЕС, и от друга страна, на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити от това лице преди неговата смърт в рамките на ПСИЕС.

С решение от 12 юли 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) PMO отхвърля това искане, като посочва, че починалото длъжностно лице няма право на пенсия от Съюза, тъй като е било на служба в продължение на по-малко от десет години, и че нито една разпоредба от Правилника не позволява възстановяване на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, включително на правата, прехвърлени към ПСИЕС от бивше длъжностно лице.

Общият съд, сезиран с жалбата на жалбоподателите, я отхвърля, като същевременно внася уточнения относно процедурите за прехвърляне в ПСИЕС на национални пенсионни права, придобити преди постъпването на служба към Съюза, както и за прехвърляне на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, към друга пенсионна схема при смърт на бивше длъжностно лице или на бивш служител.

Съображения на Общия съд

Общият съд отхвърля единственото основание за отмяна, в рамките на което се твърди неоснователно обогатяване на Съюза, като припомня най-напред, че за да бъде уважен иск за връщане поради неоснователно обогатяване на Съюза, е необходимо да са изпълнени две кумулативни условия, а именно да се докаже, от една страна, обогатяване без валидно правно основание на Съюза и от друга страна, свързано с посоченото обогатяване обедняване на ищеца.

Що се отнася до първото условие, Общият съд посочва, че разпоредбите на Правилника предвиждат възможност длъжностните лица или служители, които постъпят на служба за Съюза, да поискат прехвърляне към ПСИЕС на пенсионните права, придобити в рамките на предходните им професионални дейности (наричано по-нататък „входящото прехвърляне“) ( 1 ), както и възможност след преустановяване на изпълнението на задълженията си в служба на Съюза да осъществят прехвърляне на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, към друг пенсионен фонд или към частно застрахователно дружество, предоставящо някои специални гаранции (наричано по-нататък „входящото прехвърляне“) ( 2 ). Вноските към ПСИЕС от страна на длъжностните лица и служителите, независимо дали става въпрос за вноските, произтичащи от упражняване на задължения в служба на Съюза, или за вноските, произтичащи от входящо прехвърляне, имат за цел да финансират ПСИЕС с оглед на бъдещото изплащане на пенсия за осигурителен стаж и следователно не представляват капитал, с който съответните длъжностни лица или служители могат да разполагат.

Освен това нито една разпоредба от Правилника, от приложенията към него или от Общите разпоредби за прилагане ( 3 ) не предвижда възможност или задължение, в случай на оставка на длъжностно лице или служител, преди да са били прослужени десет години, да бъдат върнати на него или в случай на неговата смърт — на правоприемниците му, всички или част от вноските, съответстващи на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, включително произтичащите от входящо прехвърляне, което по самото си естество е неоттегляемо ( 4 ). Единственото задължение на администрацията при подобни обстоятелства се състои в това, когато длъжностното лице или служителят прекрати окончателно служебното си правоотношение, да му бъде съобщен размерът на актюерската равностойност, съответстващ на всички придобити от него към този момент пенсионни права в рамките на ПСИЕС ( 5 ). Само заявление за изходящо прехвърляне позволява на посоченото длъжностно лице или служител да прехвърли актюерската равностойност на правата си на пенсия, придобити в рамките на ПСИЕС, към друга пенсионна схема.

В случая Общият съд отбелязва, че починалото длъжностно лице не е прослужило десет години преди напускането на длъжността си, нито е навършило 66 години, които условия обаче трябва да се изпълнени, за да може да се претендира отпускане на пенсия за осигурителен стаж, а също така, че преди смъртта си това лице не е подало заявление за изходящо прехвърляне на актюерската равностойност на правата си на пенсия, придобити в рамките на ПСИЕС преди неговата смърт.

От това следва, че при липса на изплащане на пенсията за осигурителен стаж на починалото длъжностно лице и при липса на подадено от него заявление за изходящо прехвърляне не може да се счита, че в резултат от запазването от страна на Съюза на вноските на това лице в ПСИЕС след смъртта му, е налице обогатяване на Съюза, лишено от валидно правно основание.

Тъй като не е установено обогатяване без правно основание, Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост, без да е необходимо да проверява дали е изпълнено второто условие, от което зависи констатацията за наличие на неоснователно обогатяване.

( 1 ) Член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

( 2 ) Член 11, параграф 1 и член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника.

( 3 ) Решение C(2011) 1278 на Комисията от 3 март 2011 година относно общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника относно прехвърлянето на пенсионни права, публикувано в Административни известия № 17‑2011 от 28 март 2011 г. (наричани по-нататък „ОРП“).

( 4 ) Член 8, параграф 5 от ОРП.

( 5 ) Член 3, параграф 1 от ОРП.