Дело T‑104/22

Унгария

срещу

Европейска комисия

(девети разширен състав) от 10 юли 2024 година

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с кореспонденцията, изпратена на Комисията от унгарските органи във връзка с проект на покана за предложения, съфинансиран от Съюза в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове — Документи, изготвени от държава членка — Изразено противопоставяне от държавата членка — Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения — Понятие за документ, третиращ въпрос, по който институцията все още не е взела решение — Задължение за мотивиране — Лоялно сътрудничество“

1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за мотивиране — Обхват — Решение, прието в отговор на потвърждение на заявление за достъп, което се отклонява от отговора на първоначалното заявление за достъп — Нарушение на задължението за мотивиране — Липса

   (член 296, втора алинея ДФЕС; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 24, 27, 30 и 35—37)

2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, изготвени от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Задължение за лоялно сътрудничество между институцията и държавата членка

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 4, параграфи 1—3 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 41—43)

3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, изготвени от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Процесуални последици — Задължение на държава членка за мотивиране

   (член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 44—46 и 49)

4. Икономическо, социално и териториално сближаване — Структурни помощи — Финансиране от Съюза — Европейски структурни и инвестиционни фондове — Споделено управление — Приемане на решение по покана за предложения — Изключителна отговорност на държавите членки

   (член 4, параграф 4, член 34, параграф 3, буква г), членове 73—75, член 110, параграф 2, буква а) и член 125, параграф 3 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета; член 63, параграф 1 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 66, 75 и 76)

5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на процеса на вземане на решения — Обхват — Документи, свързани с кореспонденцията, изпратена на Европейската комисия от националните органи във връзка с проект на покана за предложения, съфинансиран от европейските структурни и инвестиционни фондове — Изключване

   (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 92, 93, 100 и 101)

6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на процеса на вземане на решения — Понятие — Обхват — Процес на вземане на решения от националните управляващи органи — Изключване

   (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 110—113, 126 и 127)

7. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на процеса на вземане на решения — Условия — Конкретно, действително и сериозно засягане на посочения процес — Липса в случай на оповестяване на документи, свързани с кореспонденцията, изпратена на Европейската комисия от националните органи във връзка с проект на покана за предложения, съфинансиран от европейските структурни и инвестиционни фондове

   (член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 130—133, 136, 137 и 140)

8. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Абстрактно излагане — Недопустимост

   (член 21 от Статута на Съда; член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)

   (вж. т. 145)

Резюме

Общият съд, който отхвърля жалбата на Унгария за отмяна на решението на Европейската комисия, с което на трето лице — заявител, се предоставя достъп до кореспонденцията, изпратена от унгарските органи до тази институция във връзка с проект на покана за предложения, финансиран със средства на Европейския съюз (наричано по-нататък „обжалваното решение“), уточнява обхвата на изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решения, предвидено в Регламент № 1049/2001 ( 1 ), по-специално с оглед на точното определение на понятието „процес на вземане на решение от институцията“. Освен това този сравнително рядък спор, в рамките на който държава членка изразява несъгласието си с оповестяването от институция на Съюза на документи, издадени от органите на тази държава, предоставя възможност на Общия съд да се произнесе по един въпрос, който не е бил разглеждан досега, а именно дали държава членка може да се позове на това изключение, за да се противопостави на оповестяването на документи, свързани с покана за предложения, изготвена от национален орган за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове (наричани по-нататък „ЕСИ фондове“), в рамките на споделеното управление на бюджета на Съюза.

През 2021 г. до Комисията е изпратено заявление за достъп до официалната кореспонденция между тази институция и унгарските органи относно покана за предложения в рамките на оперативна програма, финансирана от ЕСИ фондове ( 2 ) на основание Регламент № 1303/2013 ( 3 ). По време на консултациите, проведени съгласно Регламент №o1049/2001 ( 4 ), унгарските органи се противопоставят на предоставянето на достъп до изготвените от тях документи на основание на изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решения. Те отбелязват, че тъй като процесът на вземане на решения относно разглежданата покана за предложения все още е в ход, оповестяването на посочените документи щяло сериозно да накърни принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност.

Най-напред Комисията предоставя на третото лице заявител достъп до шест от единадесетте документа, за които е установено, че попадат в обхвата на заявлението за оповестяване, но отказва да му предостави достъп до документите, издадени от унгарските органи. При все това, след подаването на потвърдително заявление и след провеждането на нова консултация с унгарските власти, въпреки явното им противопоставяне, Комисията предоставя достъп до документите, издадени от тези органи, включително до нови документи, за които е установено, че попадат в обхвата на заявлението за оповестяване.

Съображения на Общия съд

Като се произнася по основанието, с което Унгария упреква Комисията, че в настоящия случай не е приложила изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решения, Общият съд констатира, на първо място, че към момента на приемане на обжалваното решение не е бил в ход процес на вземане на решения на Комисията.

В това отношение той отбелязва, че макар ЕСИ фондовете да са част от споделеното управление, разпоредбите на Регламент № 1303/2013 ( 5 ), определящи критериите, които трябва да се спазват при подбора на операциите, предназначени да бъдат финансирани от тези фондове, сочат, че поканите за предложения са от изключителната компетентност на държавите членки. Така Регламент № 1303/2013 не предоставя особена компетентност на Комисията в процеса на финализиране на уредените с този регламент покани за предложения.

Освен това с оглед на буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 Общият съд отбелязва, че прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение зависи от установяването на процес, в резултат на който законодателството на Съюза оправомощава институция на Съюза да приеме определено решение. При все това самото участие на Комисията в процедура, която се урежда от бюджетните правила за споделеното управление, не може да обоснове попадането на тази процедура в обхвата на процеса на вземане на решения от тази институция. Всъщност делегирането на правомощия от страна на Комисията на националните управляващи органи, което е характерно за споделеното управление, не оказва влияние върху съответните правомощия на Комисията и на държавите членки, които са ясно определени в разпоредбите на Регламент № 1303/2013, така че процесът на вземане на решения на едната и на другите не може да се смесва.

Поради това Общият съд заключава, че в случая Комисията не е трябвало да приема решение. Следователно не може да се счита, че получените от нея документи са свързани с текущ процес на вземане на решения от институция на Съюза. Поради това те не могат да се считат за „[третиращи] въпрос, по който [институция на Съюза] все още не е взела решение“ ( 6 ).

На второ място, Общият съд отхвърля доводите на Унгария относно приложимостта на изключението, изведено от член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, към процеса на вземане на решения от националните управляващи органи.

В това отношение той отбелязва, че тази разпоредба няма за цел да защити процеса на вземане на решения от държавите членки или от юридическите лица, различни от институциите на Съюза, тъй като самият текст на посочената разпоредба се отнася единствено до документи, третиращи „въпрос, по който [институцията] все още не е взела решение“. Тълкуването на това изключение в смисъл, че защитава и процеса на вземане на решения от националните управляващи органи, би означавало да се въведе отново, по заобиколен начин, премахнатото от законодателя на Съюза правило за автора по отношение на всеки документ, който засяга вземането на решение от държава членка. Такова тълкуване обаче не би било съвместимо нито с предмета, нито с целта на член 15 ДФЕС и на Регламент № 1049/2001, която е да се предостави на обществеността право на възможно най-широк достъп до документите на институциите във всички области на дейност на Съюза. Освен това всяко тълкуване на тази разпоредба, което превишава пределите на самия текст, би разширило приложното поле на предвиденото в тази разпоредба изключение, което не би позволило да се ограничи обхватът на съответното основание за отказ.

( 1 ) Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

( 2 ) Покана за предложения „EFOP 2.2.5“, озаглавена „Подобряване на прехода от институционални грижи към обществени услуги по места — заместване на институционалното настаняване до 2023 г.“.

( 3 ) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320, и поправка в ОВ L 200, 2016 г., стр. 140)

( 4 ) Член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1049/2001.

( 5 ) Член 110, параграф 2, буква а) и член 125, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1303/2013.

( 6 ) По смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.