Дело C‑148/22

OP

срещу

Commune d’Ans

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal du travail de Liège)

Решение на Съда (голям състав) от 28 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите — Забрана за дискриминацията, основана на религия или убеждения — Публичен сектор — Правилник за вътрешния ред на публична администрация, който забранява носенето по видим начин на какъвто и да било философски или религиозен символ на работното място — Ислямска забрадка — Изискване за неутралност при контактите с гражданите, с ръководството и с колегите“

1. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Приложно поле — Условия за наемане на работа и условия на труд — Понятие — Вътрешно правило на общинска администрация, което забранява на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ на убеждения — Включване

   (член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 на Съвета)

   (вж. т. 23)

2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на религия или убеждение — Вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ на убеждения — Липса на пряка дискриминация — Евентуално наличие на непряка дискриминация — Обосноваване със съображението, че се преследва законна цел — Воля на работодателя да следва политика на изключителна неутралност на работното място — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка от страна на националната юрисдикция

   (членове 10 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 на Съвета)

   (вж. т. 25, 27—30, 32—41 и диспозитива)

Резюме

От 11 октомври 2016 г. OP заема длъжност началник на отдел в Commune d’Ans (Община Анс, Белгия), като изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга.

На 8 февруари 2021 г. тя иска да ѝ бъде разрешено да носи ислямска забрадка на работното си място. Работодателят ѝ временно отказва да удовлетвори това искане.

Впоследствие Сonseil communal (Общински съвет) изменя Правилника за вътрешния ред на Община Анс, като въвежда в него задължение за „изключителна неутралност“ на работното място, разбирана в смисъл, че се забранява на всички работници и служители да носят на работното си място какъвто и да било видим символ, който би могъл да разкрие техните убеждения, по-специално религиозни или философски, независимо дали имат контакт с гражданите.

Тъй като счита, че е била обект на дискриминация, основана на религията ѝ, OP предявява иск за преустановяване на нарушение пред Tribunal du travail de Liège (Трудов съд Лиеж, Белгия).

Според тази юрисдикция забраната за носене на ислямска забрадка, наложена на OP от нейния работодател в съответствие с Правилника за вътрешния ред, създава разлика в третирането, съставляваща дискриминация по смисъла на Директива 2000/78 ( 1 ). С оглед на съмненията ѝ относно съответствието с тази директива на разглежданата разпоредба от Правилника за вътрешния ред, посочената юрисдикция решава да отправи преюдициално запитване до Съда.

Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.

Съображения на Съда

След като въз основа на посочените от запитващата юрисдикция факти отхвърля наличието на пряка дискриминация, Съдът припомня, че въведено от работодател вътрешно правило като разглежданото в главното производство може да представлява разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, ако се установи, че съдържащото се в него на пръв поглед неутрално задължение всъщност поставя в неблагоприятно положение лицата, изповядващи определена религия или имащи определени убеждения.

Съгласно член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 обаче такава разлика в третирането не представлява непряка дискриминация, ако е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

На първо място, според Съда разпоредба от правилник за вътрешния ред на публична администрация като разглежданата в настоящия случай може да се счита за преследваща законна цел по смисъла на тази разпоредба.

Всъщност при липса на консенсус на равнището на Европейския съюз на всяка държава членка, включително евентуално на нейните субдържавни образувания при зачитане на признатите им правомощия, трябва да се признае свобода на преценка във връзка със схващането за неутралността, която да бъде насърчена на работното място. Тази свобода на преценка позволява на държавите членки и на въпросните субдържавни образувания да вземат предвид присъщия за тях контекст, като се има предвид многообразието на подходите им относно мястото, което се отдава в тях, на религията или на философските убеждения в публичния сектор. Националните юрисдикции и юрисдикциите на Съюза обаче трябва да проверят дали мерките, взети на национално, регионално или местно равнище, са принципно обосновани и дали са пропорционални.

На второ място, Съдът уточнява, че разпоредбата на Правилника за вътрешния ред трябва да бъде годна да осигури правилното прилагане на преследваната от работодателя цел. В това отношение, най-напред, запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали Община Анс действително преследва целта за „изключителна неутралност“ по последователен и системен начин, що се отнася до всички работници и служители.

По-нататък, Съдът подчертава, че законната цел за създаване на напълно неутрална административна среда чрез такава политика на „изключителна неутралност“ би могла да се преследва ефикасно само ако изобщо не се допуска да се дава външен израз на убеждения (по-специално философски или религиозни), когато работниците или служителите са в контакт с ползвателите на публичната услуга или са в контакт помежду си. Всъщност носенето на всеки символ, дори малък по размер, възпрепятства годността на мярката за постигане на целта, която се твърди, че е преследвана, и по този начин поставя под въпрос самата последователност на тази политика.

Накрая, запитващата юрисдикция следва да претегли съществуващите интереси с оглед на всички характерни елементи на контекста, в който е прието това правило, като вземе предвид, от една страна, разглежданите основни права и принципи, а от друга страна, принципа на неутралност, целящ да се гарантира на служителите на публичната админитсрация и на ползвателите на нейните услуги административна среда без видими прояви на убеждения, по-специално философски или религиозни.

( 1 ) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).