Дело T‑328/21

Airoldi Metalli SpA

срещу

Европейска комисия

Определение на Общия съд (четвърти състав) от 2 май 2022 година

„Жалба за отмяна — Дъмпинг — Внос на екструдирани алуминиеви изделия с произход от Китай — Акт, с който се налага окончателно антидъмпингово мито — Вносител — Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение — Липса на лично засягане — Недопустимост“

Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които включват мерки за изпълнение — Понятие — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита — Включване — Въвеждане на електронна система за обмен на информация между икономическите оператори и националните митнически органи — Липса на последици

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 2021/546 на Комисията)

(вж. т. 19, 20, 23—33 и 35)

Резюме

След жалба, подадена от сдружение, представляващо европейски производители на екструдирани алуминиеви изделия (наричани по-нататък „съответния продукт“), Европейската комисия приема в края на антидъмпинговото си разследване регламент за изпълнение, с който налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на съответния продукт с произход от Китайската народна република (наричан по-нататък „обжалваният регламент“). ( 1 )

Airoldi Metalli SpA (наричано по-нататък „жалбоподателят“), дружество — вносител на съответния продукт, подава жалба за отмяна на обжалвания регламент.

Комисията повдига възражение за недопустимост на тази жалба с мотива, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС, при положение че обжалваният регламент включва мерки за изпълнение спрямо него и не го засяга лично.

Това възражение за недопустимост е уважено от Общия съд, който с оглед на доводите на жалбоподателя, изведени от автоматизацията на митническите процедури, възникнала след изменение на митническата правна уредба, уточнява своята практика, съгласно която регламентите, налагащи окончателни антидъмпингови мита, включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

Съображения на Общия съд

Най-напред Общият съд припомня, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, които са адресирани до него (първа хипотеза) или които го засягат пряко и лично (втора хипотеза), както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение (трета хипотеза).

След като констатира, че при обстоятелствата в настоящия случай жалбоподателят не е адресат на обжалвания регламент, и отбелязва, че съгласно постоянната съдебна практика вносител като него е пряко засегнат от такъв регламент, Общият съд проверява дали жалбоподателят е процесуално легитимиран да го обжалва на основание на втората или третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС.

Що се отнася, на първо място, до третата хипотеза, свързана с липсата на мерки за изпълнение на обжалвания подзаконов акт, Общият съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика, началото на която е положено на основание на разпоредбите на Митническия кодекс от 1992 г. ( 2 ) и която е възпроизведена в приложение на разпоредбите на Митническия кодекс от 2013 г. ( 3 ), регламентите, които налагат окончателни антидъмпингови мита, включват мерки за изпълнение по отношение на вносителите, задължени да платят тези мита, които мерки се състоят в съобщаване или уведомяване на вносителя за произтичащото от тези мита митническо задължение.

По-конкретно Общият съд отбелязва, че разпоредбите на Митническия кодекс от 2013 г. предвиждат по-специално, че размерът на дължимите мита се определя от националните митнически органи, че посочените органи уведомяват длъжника за този размер и че вдигането на стоките от митническите органи е равностойно на уведомяване на длъжника за митническото задължение, когато неговият размер е равен на декларирания от вносителя размер. При това положение няма как от изменението на митническата правна уредба да следва, че при действието на приложимия в случая Митнически кодекс от 2013 г. регламентите, налагащи окончателни антидъмпингови мита, вече не включват мерки за изпълнение по отношение на вносителите. Това е така още повече, тъй като разпоредбите на Митническия кодекс от 2013 г. изобщо не се различават от разпоредбите, които са в сила преди това.

Според Общия съд тези съображения преди всичко не се опровергават от компютризирането на системата за обмен на информация, въведена с Митническия кодекс от 2013 г. Всъщност това компютризиране се отнася до обмена на информация между икономическите оператори и митническите органи и така или иначе само по себе си не предполага, че вносът на стоките и плащането на антидъмпинговите мита занапред ще включват единствено икономическите оператори без последваща намеса на националните митнически органи.

По-нататък, разглеждайки процеса на митническо деклариране и определяне на дължимите мита, Общият съд счита, че обжалваният регламент може да породи действие само след като вносителят подаде митническа декларация в електронната митническа система, след което задължително се приема мярка от националните митнически органи. Макар да е вярно, че тази мярка най-често е под формата на електронно съобщение, така или иначе става въпрос за приет от националните органи акт.

Накрая, Общият съд отбелязва, че ако от въведената с Митническия кодекс от 2013 г. автоматизация се стигне до извода, че обжалваният регламент не включва мерки за изпълнение, това би означавало преценката на правния критерий, свързан с липсата на мерки за изпълнение в даден акт, да зависи от чисто технически обстоятелства. Подобно опростяване от фактически характер обаче, дори да е обосновано от това, че когато прилагат обжалвания регламент, националните органи нямат свобода на преценка, не може да има такива последици.

С оглед по-специално на тези съображения Общият съд стига до извода, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран да иска отмяна на обжалвания регламент на основание на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, доколкото този регламент включва мерки за изпълнение по отношение на него.

Като констатира, на второ място, че жалбоподателят не е и лично засегнат от обжалвания регламент по смисъла на втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, Общият съд отхвърля като недопустима жалбата за отмяна.

( 1 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/546 на Комисията от 29 март 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на екструдирани алуминиеви изделия с произход от Китайската народна република (ОВ L 109, 2021 г., стр. 1).

( 2 ) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, с измененията.

( 3 ) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1), с измененията.