T‑790/21

PL

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (девети състав) от 15 ноември 2023 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Преназначаване в интерес на службата — Решение с обратно действие, прието в изпълнение на решения на съда на Съюза — Член 266 ДФЕС — Член 22а и член 22в от Правилника за длъжностните лица — Нередовност на досъдебното производство — Принцип на добра администрация — Право на изслушване — Принцип на безпристрастност — Разумен срок — Задължение за полагане на грижа — Отговорност — Неимуществени вреди“

1. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Преназначаване на длъжностно лице в интерес на службата поради затруднени личностни отношения — Допустимост

   (член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 51—53)

2. Длъжностни лица — Права и задължения — Съобщаване на факти, които могат да водят до предположение за наличието на противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задължения — Защита на длъжностното лице, съобщило такива факти в качеството си на информатор — Задължение на институциите да установят вътрешни правила за разглеждането на жалбите, подадени от длъжностни лица информатори — Обхват

   (член 22а, параграф 3, член 22б и член 22в от Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 55, 56, 58 и 164—175)

3. Длъжностни лица — Права и задължения — Съобщаване на факти, които могат да водят до предположение за наличието на противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задължения — Преназначаване на длъжностно лице, съобщило такива факти — Допустимост — Условие — Липса на връзка между преназначаването и сигнала за нередност, подаден от съответното длъжностно лице — Тежест на доказване

   (член 22а от Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 57 и 182—190)

4. Жалби на длъжностните лица — Отменително съдебно решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Съобразяване както на мотивите, така и на диспозитива на съдебното решение — Отмяна на решение за преназначаване — Приемане на ново решение за преназначаване със задна дата — Допустимост — Условия

   (член 266 ДФЕС)

   (вж. т. 80, 128—131 и 133—139)

5. Основни права — Харта на основните права — Право на добра администрация — Изискване за безпристрастност — Понятие

   (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 100 и 145)

6. Право на Европейския съюз — Принципи — Спазване на разумен срок — Нарушение в административно производство — Последици

   (член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 104, 105, 114 и 235)

Резюме

Жалбоподателят PL е назначен като ръководител на секция в делегация на Европейската комисия в трета страна, считано от 16 февруари 2012 г. Тази секция е обект на разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), започнати през 2011 г. и 2013 г.

На 3 октомври 2012 г. жалбоподателят изразява пред ръководството загрижеността си във връзка с твърдени нередности при управлението и изпълнението на някои проекти.

Вследствие на няколко жалби, в които се съобщава за неуместно поведение на жалбоподателя и за проблеми в комуникацията, възникнали в неговата секция и у самия него, с решение от 19 декември 2012 г. той е преназначен в седалището на Комисията в Брюксел, считано от 1 януари 2013 г. (наричано по-нататък „първото решение за преназначаване“).

С решение от 15 април 2015 г. Съдът на публичната служба отменя първото решение за преназначаване поради нарушение на правото на защита на жалбоподателя ( 1 ). Второ решение за преназначаване със същия предмет и със задна дата е отменено от Общия съд поради липса на компетентност на органа, издал акта, предвид защитата, предоставена на жалбоподателя с член 22а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) в качеството му на информатор ( 2 ). Трето решение за преназначаване със задна дата е оттеглено от Комисията при положение че е заведено ново дело, за да се гарантира доброто изпълнение на предишното решение на Общия съд ( 3 ).

С решение от 16 февруари 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията отново преназначава жалбоподателя с обратно действие, считано от 1 януари 2013 г.

В качеството си на информатор по смисъла на член 22а от Правилника жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 22в от Правилника, който урежда разглеждането на подадените по административен ред жалби от информаторите в рамките на досъдебното производство. Тъй като жалбата му по административен ред е частично отхвърлена, жалбоподателят сезира Общия съд с жалба за отмяна и иск за обезщетение.

Като отхвърля искането за отмяна, Общият съд тълкува за първи път член 22в от Правилника и разглежда въпроса за спазването на правилата, уреждащи тежестта на доказване в случай на преназначаване на информатор.

Като уважава частично искането за обезщетение, Общият съд осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 3000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени поради нарушение на разумния срок в административно производство.

Съображения на Общия съд

На първо място, що се отнася до член 22в от Правилника, Общият съд отбелязва, че тази разпоредба е въведена с цел да се наложи задължение на всяка институция да установи вътрешни правила, насочени към предоставяне на гаранции на информаторите, включително процедура за разглеждане на жалби относно начина, по който са били третирани след или вследствие на изпълнението на задълженията им по членове 22а и 22б от Правилника. Посоченият член 22в обаче не изисква всички правила, приложими по отношение на информаторите, включително когато те подават жалби по административен ред, да бъдат предвидени в един акт.

В разглеждания случай Общият съд констатира, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията е приела специални правила относно разглеждането на жалбите по административен ред, подадени от информатори, в съответствие с член 22в от Правилника.

По силата на тези правила, най-напред, Комисията се задължава да спазва поверителност относно самоличността на информатора и да не разкрива името му на лицата, потенциално замесени в укорими актове, или на всяко лице, което няма строга необходимост да го знае, освен ако информаторът лично не разреши разкриването на своята самоличност или това не е изискване във връзка с наказателното производство, което може да бъде образувано в резултат на нарушението ( 4 ). На следващо място, тези правила определят по-специално компетентния орган, който може да приеме решенията за преназначаване на длъжностно лице, подало сигнал за нередности и компетентният орган, който може да се произнесе по подадените по административен ред жалби срещу тези нередности ( 5 ). В това отношение нито член 22в от Правилника, нито което и да било друго вътрешно правило на Комисията изисква компетентният орган да действа без съдействието на службите.

Освен това съгласно тези правила жалбите, подадени на основание член 22в от Правилника, трябва — ако обстоятелствата оправдават това — да получат мотивиран отговор в срок, по-кратък от предвидените в член 90 от Правилника срокове ( 6 ). От друга страна, достъп до личните данни, съдържащи се в жалбата, се предоставя само на упълномощени служители, които изрично се нуждаят от него. Предвидено е също така жалбите по административен ред по чувствителни въпроси да не бъдат обсъждани по време на консултациите между отделните служби ( 7 ).

На последно място, тези правила предвиждат, че жалба по административен ред от информатор може да бъде подадена, както е в настоящия случай, посредством съпътстващ формуляр, който препраща към член 22в от Правилника, като това позволява на компетентният орган още с подаването ѝ да установи нейния чувствителен характер и да гарантира спазването на мерките за защита на информаторите. Следователно, макар да е необходимо съответните лица да се представят на институцията като информатори, те нямат задължението да опишат подробностите във връзка с нередностите, посочени в техните административни жалби.

На второ място, що се отнася до правилата в областта на тежестта на доказване в случай на преназначаване на информатор, Общият съд припомня, че по силата на Насоките на Комисията за подаване на сигнали за нередности лицето, което взема неблагоприятна мярка срещу информатора, трябва да докаже, че причините за тази мярка са различни от докладването на нередности.

В случая Комисията е изпълнила задължението си във връзка с доказателствената тежест, като е установила, че преназначаването на жалбоподателя не е било мотивирано с подадения от него сигнал за нередности, а с наличието на междуличностни проблеми с неговите колеги и ръководството, предхождащи подаването на сигнала.

На трето място, що се отнася до нарушението на разумния срок, Общият съд констатира, че особено голямата продължителност на административното производство, довело до приемането на обжалваното решение, се дължи на последователните грешки на администрацията. Макар неспазването на разумния срок да не се е отразило на самото съдържание на това решение, то е могло да породи у жалбоподателя състояние на несигурност и тревога относно положението му, още повече че той се е ползвал с положението на информатор. При тези обстоятелства Общият съд уважава частично иска за обезщетение на жалбоподателя.

( 1 ) Решение от 15 април 2015 г., PL/Комисия (F‑96/13, EU:F:2015:29).

( 2 ) Решение от 13 декември 2018 г., PL/Комисия (T‑689/16, непубликувано, EU:T:2018:925).

( 3 ) С определение от 25 ноември 2020 г., PL/Комисия (T‑308/20, непубликувано, EU:T:2020:571), Общият съд констатира, че жалбата, подадена от жалбоподателя срещу третото решение за преназначаване, е останала без предмет вследствие на оттеглянето му.

( 4 ) Съобщение SEC(2012) 679 final на заместник-председателя Šefčovič до Комисията от 6 декември 2012 година относно насоките на Комисията за предаване на информация в случай на сериозни нередности във функционирането (whistleblowing) (наричани по-нататък „Насоките на Комисията за подаване на сигнали за нередности относно професионалното предупреждение“).

( 5 ) Решение (2013) 3288 на Комисията от 4 юни 2013 година относно упражняването на правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на ОН и на органа, оправомощен да сключва договори (ООСД), изменено с Решение C(2014) 9864 на Комисията от 16 декември 2014 г.

( 6 ) Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника органът уведомява заинтересованото лице за взетото от него мотивирано решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата.

( 7 ) Административно известие № 79‑2013 от 19 декември 2013 г. относно подаването на искания на основание член 90, параграф 1 от Правилника, на жалби по административен ред съгласно член 90, параграф 2 от Правилника и на искания за съдействие на основание член 24 от Правилника.