Дело T‑415/21

Banca Popolare di Bari SpA

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 20 декември 2023 година

„Извъндоговорна отговорност — Държавни помощи — Помощ, предоставена от италианските органи на банка Banca Tercas — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Погасителна давност — Продължаващо увреждане — Частична недопустимост — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти — Причинно-следствена връзка“

1. Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Вреда с продължаващ характер — Прекъсване на давността — Давност, приложима за периода, предхождащ с повече от пет години датата на действието, с което се прекъсва давността

   (член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 28—54 и 67)

2. Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Непродължавана вреда — Дата, която следва да се вземе под внимание — Момент на настъпване на вредоносните последици от акта по отношение на засегнатото лице

   (член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 57—66)

3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

   (член 340, първа алинея ДФЕС)

   (вж. т. 70—72)

4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Включване — Принцип на добра администрация — Включване

   (член 107, параграф 1, член 108, параграф 3 и член 340, втора алинея ДФЕС; член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 75 и 80—100)

5. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза — Изискване институциите явно и сериозно да са нарушили пределите на правото си на преценка — Решение на Комисията, с което се установява неправилно наличието на несъвместима с вътрешния пазар помощ и се разпорежда възстановяването ѝ — Особено сложен правен и фактически контекст — Липса на достатъчно съществено нарушение

   (член 340, втора алинея ДФЕС)

   (вж. т. 103—125)

6. Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване — Решение на Комисията, с което се установява неправилно наличието на несъвместима с вътрешния пазар помощ и се разпорежда възстановяването ѝ — Вреди, произтичащи от загуба на доверие на клиентите на предприятието — получател на помощта — Загуба на доверие, произтичаща от множество фактори — Липса на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и поведението на Комисията

   (член 340, втора алинея ДФЕС)

   (вж. т. 132—153, 155—161)

Резюме

През 2013 г. италианската банка Banca Popolare di Bari SpA (BPB) изразява интереса си от записване на увеличаване на капитала на друга италианска банка Banca Tercas (наричана по-нататък „Tercas“), която от 2012 г. е поставена под режим на извънредно управление. Този интерес обаче е изразен, при условие че финансовият дефицит на Tercas се покрие изцяло от Fondo Interbancario di Tutela dei Depositi (наричан по-нататък „FITD“).

През 2014 г. с одобрението на Централната банка на Италианската република FITD предприема действия в полза на Tercas, като покрива отрицателната стойност на капитала и ѝ предоставя две гаранции. Впоследствие BPB записва две увеличения на капитала на Tercas.

С решение от 23 декември 2015 г. ( 1 ) (наричано по-нататък „решението Tercas“) Европейската комисия приема, че посочената по-горе намеса на FITD в полза на Tercas, от 1 октомври 2014 г. изцяло притежавана от BPB, представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която Италианската република трябва да си възстанови от бенефициера.

С решение на Общия съд от 19 март 2019 г. ( 2 ), потвърдено след обжалване ( 3 ), решението Tercas обаче е отменено поради нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

С писмо от 28 април 2021 г. BPB иска от Комисията обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяла в резултат на решението Tercas, като определя тези вреди на 228 милиона евро. След като Комисията отхвърля това искане, BPB предявява иск за извъндоговорна отговорност на Съюза на основание член 340, втора алинея ДФЕС.

В подкрепа на иска BPB посочва, че решението Tercas е довело до влошаване на доверието на клиентите спрямо нея, което е причинило загуба на депозити и на клиенти (пропуснати ползи) и накърняване на репутацията ѝ (неимуществени вреди), както и до разходи за мерките за намаляване на отрицателните последици от посоченото решение (действителна вреда).

Отхвърляйки този иск, Общият съд уточнява условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза поради неправилно прилагане от страна на Комисията на правилата в областта на държавните помощи.

Съображения на Общия съд

Тъй като Комисията се позовава на изтичането на петгодишния давностен срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът на Съда“) за предявяване на искове срещу Съюза в областта на извъндоговорната отговорност ( 4 ), Общият съд припомня, че този срок започва да тече едва от момента, в който подлежащата на поправяне вреда действително е настъпила.

Като посочва, че искането за обезщетение, отправено до Комисията с писмо от 28 април 2021 г., представлява действие, прекъсващо давността, Общият съд също така подчертава, че когато става въпрос за вреда с продължаващ характер, погасителната давност се прилага за периода, който предшества с повече от пет години датата, на която е настъпил прекъсващият юридически факт, без да засяга възникналите в следващите периоди права.

В това отношение Общият съд уточнява, че твърдените имуществени вреди, дължащи се както на загубата на преки депозити, така и на загубата на клиенти от BPB, имат продължаващ характер, тъй като са се увеличавали и подновявали след приемането на решението Tercas. Твърдените неимуществени вреди, произтичащи от накърняването на репутацията на BPB, също имат продължаващ характер, доколкото тези вреди произтичат от решението Tercas, което първоначално е прието и оповестено посредством прессъобщение, а впоследствие е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.

От това следва, че искането за обезщетение на BPB не е погасено по давност, доколкото то цели поправяне на вредите, произтичащи от загубата на депозити и на клиенти, както и от накърняването на репутацията ѝ, претърпени след 28 април 2016 г., т.е. през периода, предхождащ с по-малко от пет години искането за обезщетение от 28 април 2021 г.

Що се отнася до твърдяната действителна вреда, изразяваща се в допълнителни разходи, понесени от BPB поради мерките за намаляване на отрицателните последици от решението Tercas, Общият съд отхвърля продължаващия характер на множество твърдени в това отношение вреди, тъй като те действително са настъпили на конкретна дата и размерът им не се е увеличил в съответствие с изтеклото време.

По същество Общият съд най-напред припомня, че за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, трябва да са изпълнени три кумулативни условия, а именно — нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, да е налице действителна вреда и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

Що се отнася до първото от тези условия, Общият съд посочва, от една страна, че грешката при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, допусната от Комисията в решението Tercas, представлява нарушение на норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти като BPB. Всъщност, доколкото дава определение на понятието за държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, за да се гарантира лоялна конкуренция между предприятията от държавите членки, член 107, параграф 1 ДФЕС цели да защити интересите на частноправните субекти, и по-специално на предприятията. От друга страна, прилагането на понятието за помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС, е тясно свързано с прилагането на член 108, параграф 3 ДФЕС, който установява задължение за уведомяване за мерките за помощ и забрана те да се прилагат преди приключването на процедурата за предварителен контрол от Комисията. Като се има предвид, че последната разпоредба има директен ефект, частноправните субекти могат да се позовават на нея, за да предявят правата си, произтичащи от нейното прилагане. Именно за целите на прилагането на понятието за помощ, предвидено в член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията има компетентност съгласно член 108 ДФЕС да се произнася по съвместимостта на държавните помощи с вътрешния пазар. Освен това прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС от Комисията може да бъде оспорено пред съдилищата на Съюза от бенефициерите на помощта, техните конкуренти и държавите членки.

Относно наличието на достатъчно съществено нарушение Общият съд отбелязва, от една страна, че съдебната практика взема предвид по-конкретно сложността на ситуациите, които трябва да се уредят, трудностите, свързани с прилагането или тълкуването на правните текстове, и по-специално свободата на преценка, с която разполага авторът на оспорвания акт. Когато съответната институция разполага с широко право на преценка, решаващият критерий за установяване на такова нарушение е наличието на явно и сериозно несъблюдаване от тази институция на границите, които са наложени на нейното право на преценка.

С оглед на тези критерии Общият съд отбелязва, че макар допуснато от Комисията в решението Tercas нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС да е установено в решенията на Общия съд и на Съда, това не означава, че автоматично то е достатъчно съществено. Като припомня, че допуснатата от Комисията грешка се отнася до анализа на доказателствата, въз основа на които се установява участието на италианските публични органи в намесата на FITD, Общият съд освен това подчертава, че Комисията е трябвало да приложи понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в особено сложен правен и фактически контекст. Фактът, че при тези обстоятелства Комисията не е доказала надлежно, че държавата носи отговорност за намесата на FITD, не е достатъчен, за да се квалифицира тази грешка като явно и сериозно нарушение на границите, наложени на правото на преценка на Комисията. Следователно Комисията не е допуснала достатъчно съществено нарушение, що се отнася до нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС.

По-нататък Общият съд разглежда условието за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС от Комисията и твърдяната от BPB вреда. В това отношение той посочва, че макар решението Tercas да е имало определена роля в процеса на загуба на доверието на клиентите на BPB, тази загуба е била предизвикана и от други фактори, така че посоченото решение не може да се счита за основната и пряка причина за твърдяната вреда. Следователно BPB не е доказала наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно поведение на Комисията и твърдяната вреда.

Поради това Общият съд стига до заключението, че що се отнася до непогасените по давност вреди, за които BPB иска обезщетение, условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързани с наличието на достатъчно съществено нарушение, от една страна, и с наличието на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и претендираната вреда, от друга страна, не са изпълнени.

Ето защо искът на BPB трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда условието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързано с настъпването на вреда.

( 1 ) Решение (ЕС) 2016/1208 на Комисията от 23 декември 2015 година относно държавна помощ SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Италия в полза на Banca Tercas (ОВ L 203, 2016 г., стр. 1).

( 2 ) Решение от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16, EU:T:2019:167).

( 3 ) Решение от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др. (C‑425/19 P, EU:C:2021:154).

( 4 ) Съгласно член 53, първа алинея от Статута на Съда член 46 от същия статут се прилага в производството пред Общия съд.