Дело T‑166/21

Autorità di sistema portuale del Mar Ligure occidentale и др.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 20 декември 2023 година

„Държавни помощи — Данъчно облагане на пристанищните органи в Италия — Освобождаване от корпоративен данък — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Съществуваща помощ — Понятие за предприятие — Понятие за икономическа дейност — Предимство — Избирателност — Нарушаване на конкуренцията — Засягане на търговията между държавите членки — Равно третиране“

1. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

   (членове 263 и 296 ДФЕС)

   (вж. т. 46 и 47)

2. Конкуренция — Прилагане на правилата на конкуренция — Равно третиране на публичните и частните предприятия — Режим на публичната собственост — Липса на последици

   (член 106, параграф 1, член 107, параграф 1 и член 345 ДФЕС)

   (вж. т. 55—57)

3. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятие — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Определящ критерий — Правен статут и начин на финансиране на образуванието — Ирелевантност

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 65, 67 и 68)

4. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятие — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Право на преценка на Комисията — Предишна практика при вземане на решения — Квалификация на аналогични дейности спрямо разгледаните по-рано в предходни решения в съответствие с посочената практика — Квалификация на дейност при липса на предходна практика за вземане на решения въз основа на собствено разследване, присъщо на разглеждания случай — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса

   (членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 77—88)

5. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Конкуренция между някои италиански пристанища и определени пристанища на други държави членки — Достатъчност на потенциална конкуренция

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 93, 94, 190 и 191)

6. Конкуренция — Правила на Съюза — Адресати — Предприятия — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Понятие — Издаване на разрешения за пристанищните операции — Услуга, представляваща правомощие на публична власт, което няма икономически характер — Услуга, която не е предоставена на определен пазар — Изключване

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 96—101)

7. Конкуренция — Правила на Съюза — Адресати — Предприятия — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Понятие — Предоставяне на достъп до пристанищата и възлагане на концесии — Възнаградителен характер — Критерии за преценка

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 105—111)

8. Конкуренция — Правила на Съюза — Адресати — Предприятия — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Понятие — Предоставяне на разрешения за пристанищните операции — Възнаградителен характер — Критерии за преценка

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 112—115)

9. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Предоставяне на предимство чрез държавни ресурси, за което отговорност носи държавата — Данъчно освобождаване, предвидено в национална правна уредба — Включване

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 124—129)

10. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Разграничение между изискването за селективност и едновременното установяване на икономическо предимство, както и между схема за помощи и индивидуална помощ

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 134—139)

11. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Материален обхват — Критерии — Установяване на общия или „обичаен“ данъчен режим — Разпоредба, която се вписва в по-широка данъчна система

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 144—155)

12. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Обосновка, изведена от естеството и структурата на системата — Критерии за преценка

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 161—165 и 169—173)

13. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Липса на хармонизация в областта на прякото данъчно облагане — Ограничение на разглеждането на потенциалното нарушаване на конкуренцията само на национално равнище — Липса

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 195)

14. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Обхват — Частична отмяна на акт от правото на Съюза — Условие — Отделимост на подлежащата на отмяна част от обжалвания акт

    (вж. т. 199 и 200)

Резюме

В разширен състав от петима съдии Общият съд отхвърля частично жалбата, подадена от различни италиански пристанищни власти, за отмяна на решението на Европейската комисия от 4 декември 2020 г. относно схемата за помощи ( 1 ), от която се ползват autorità di sistema portuale (администрациите на пристанищната система, Италия, наричани по-нататък „АПС“). С това решение Общият съд уточнява по-специално съгласно какви критерии следва да се преценява икономическият характер на дейностите, извършвани от публичноправно образувание с нестопанска цел, на което е възложено управлението на пристанищна инфраструктура.

Прието след разследване, проведено през 2013 г. във всички държави членки с цел да се получи обща представа за функционирането и данъчното облагане на техните пристанища, обжалваното решение установява, че мярката, изразяваща се в освобождаване от корпоративен данък на операторите с дейност в пристанищния сектор, представлява съществуваща схема за държавни помощи, която е несъвместима с вътрешния пазар. Следователно с него се разпорежда премахването на мярката и облагането на доходите от стопанските дейности на нейните ползватели с корпоративен данък, считано от началото на данъчната година, следваща датата на приемането му.

По-конкретно италианското законодателство в областта на корпоративния данък (наричано по-нататък „IRES“) освобождава от този данък множество държавни образувания и публичноправни субекти, сред които структурите, които управляват колективна собственост. Сред последните според италианските органи сред последните са и АПС.

АПС са публичноправни юридически лица, създадени със закон с цел самостоятелно осигуряване на управлението на пристанищната инфраструктура, която им е поверена. За тази цел АПС разполагат с различни финансови ресурси, сред които постъпленията от таксите, които имат право да събират като насрещна престация за предоставянето на разрешение за достъп до пристанищата (наричани по-нататък „пристанищните такси“), за издаването на разрешения за пристанищните операции (наричани по-нататък „таксите за разрешения“), както и за възлагането на концесии на зони и докове — публична държавна собственост (наричани по-нататък „таксите за концесии“).

В обжалваното решение Комисията приема, че АПС упражняват нестопански дейности и икономически дейности, като последните отговарят на трите категории дейности, които генерират посочените по-горе такси. При тези условия Комисията заключава, че освобождаването от IRES представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото АПС упражняват икономически дейности.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд разглежда основанието нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, с което жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че неправилно е приела наличието на икономически характер на някои от дейностите, извършвани от АПС.

В това отношение Общият съд подчертава най-напред, че преценката на Комисията не може да бъде оспорена в частта, че не взела предвид правния статут на въпросните субекти. Всъщност, както следва от постоянната съдебна практика, член 107, параграф 1 ДФЕС е приложим към всяко предприятие, разбирано като субект, извършващ икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране.

На следващо място, не може да се приеме, че е налице нарушение на принципа на равно третиране с оглед на по-ранната практика на Комисията на вземане на решения, на която се позовават жалбоподателите по този въпрос. В това отношение Първоинстанционният съд счита, че Комисията е третирала по еднакъв начин сходни положения, що се отнася до дейностите, за които се прилагат такси за концесии и пристанищни такси, тъй като тя е приела икономическия характер на равностойни дейности, извършвани от белгийските и френските пристанищни власти, посочени в предходните решения. Що се отнася обаче до таксите за разрешения, следва да се констатира, че тези такси все още не са били предмет на разглеждане от Комисията.

На последно място, Общият съд разглежда последователно оплакванията във връзка с преценката на икономическия характер на извършваните от АПС дейности и квалификацията им като предприятия, изведени от липсата на пазар, на който АПС предлагали услугите си, и от естеството на таксите, събирани от АПС. В това отношение следва да се припомни, че понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, като се има предвид, че всяка дейност, представляваща предлагане на стоки и услуги на даден пазар, се счита за стопанска дейност.

В случая, що се отнася, от една страна, до твърдяната липса на пазар, на който АПС предлагали услугите си, Общият съд най-напред отбелязва, че жалбоподателите неправилно твърдят, че АПС не са изложени на никаква конкуренция предвид законния им монопол. Всъщност, както Комисията правилно отбелязва, съществува конкуренция между определени италиански пристанища и определени пристанища, намиращи се в други държави членки, така че тя основателно е могла да заключи, че предоставянето на разрешение за достъп до пристанищата и възлагането на концесии на зони и докове — публична държавна собственост представляват услуги, предоставяни на даден пазар. За сметка на това, що се отнася до издаването на разрешения за пристанищните операции, с оглед на изложените в обжалваното решение обстоятелства в това отношение Общият съд счита, че изпълняваните в тази област задачи, изглежда съответстват на контролна функция, чиято цел е да се провери дали са спазени законовите изисквания, които като представляват правомощие на публична власт, което няма икономически характер. При тези условия следва да се заключи, че Комисията не е доказала, че издаването на разрешения представлява услуга, предоставяна на определен пазар.

От друга страна, доколкото Комисията е упрекната, че не е взела предвид факта, че събираните от АПС такси представляват такси, а не възнаграждения за услуги с икономически характер, Общият съд констатира, че Комисията е доказала в достатъчна степен, че таксите за концесии и пристанищните такси представляват насрещна престация за икономическите дейности, извършени от АПС. За сметка на това, що се отнася до таксите за разрешения, Общият съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика фактът, че стока или услуга, доставяна от публичноправен субект и свързана с упражняването на публичноправни правомощия от последния, се предоставя срещу предвидено в закона възнаграждение, не е достатъчен, за да се квалифицира упражняваната дейност като икономическа, а образуванието, което я извършва — като предприятие. В случая обаче, като се има предвид, че Комисията не е разгледала нито метода за изчисляване на таксите за разрешения, нито техния размер, нито равнището на упражнявания контрол от държавата в това отношение, от това следва, че тя не е доказала в достатъчна степен, че таксите за разрешения представляват насрещна престация за услуга от икономическо естество.

С оглед на изложените по-горе съображения Общият съд уважава първото основание, що се отнася до издаването на разрешения, като го отхвърля в останалата му част, и разглежда второто, третото и четвъртото основание само доколкото се отнасят до таксите за концесии и пристанищните такси.

На второ място, доколкото се отнасят до таксите за концесии и пристанищните такси, Общият съд разглежда последователно основанията нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, с които по същество се оспорват констатациите на Комисията, че освобождаването от IRES води до прехвърляне на държавни ресурси и предоставя избирателно предимство на АПС, което освен това може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

В това отношение Общият съд прави извод, на първо място, че Комисията правилно е приела, като освобождава АПС от IRES, въпреки че упражняват икономическа дейност, италианската данъчна администрация се отказва от приходи, които представляват държавни ресурси, което следователно води до прехвърляне на държавни ресурси по смисъла на член 107 ДФЕС. В този контекст е без значение, че АПС са публични предприятия и че предоставеното предимство остава в икономическата сфера на държавата в широк смисъл. Всъщност в противен случай подобен подход би застрашил полезното действие на правилата в областта на държавните помощи и би довел до необоснована дискриминация между публичните и частните получатели в нарушение на принципа на неутралитет, посочен в член 345 ДФЕС.

На второ място, Общият съд потвърждава анализа на Комисията, според който освобождаването от IRES предоставя избирателно предимство на образуванията, които се ползват от него.

В това отношение Общият съд счита, от една страна, че Комисията правилно е определила референтната система, като е възприела на това основание разпоредбите на италианското законодателство, установяващи принципа, според който всички доходи се облагат с IRES, по-специално приходите на търговски дружества, както и други публични или частни организации, чийто изключителен или основен предмет е извършването или неизвършването на търговска дейност. Всъщност при липсата на такъв принцип освобождаването на разглежданите държавни и публичноправни образувания би било напълно безполезно.

От друга страна, Общият съд констатира, че освобождаването от IRES дерогира без каквото и да било валидно основание референтната система в полза на АПС. Всъщност в светлината на принципа, който е в основата на посочената по-горе референтна система, фактическото и правно положение на АПС, доколкото те упражняват икономически дейности, е сходно, ако не и идентично, с това на други образувания, които подлежат на облагане с IRES.

На трето място, Комисията също основателно е приела, че освобождаването от IRES може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки, предвид посоченото по-горе наличие на конкуренция между някои италиански пристанища и определени пристанища на други държави членки. В този контекст Общият съд уточнява, че преценката на Комисията за нарушаване на конкуренцията не се ограничава непременно до предприятията или до производствата на съответната държава членка, дори при липсата на хармонизация в областта на прякото данъчно облагане. Така фактът, че пристанищният сектор се характеризира с трансгранична търговия, е достатъчен, за да може Комисията да включи конкуренцията на някои пристанища от други държави членки в своя анализ.

С оглед на всички гореизложени съображения Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която издаването на разрешения за пристанищните операции се квалифицира като икономическа дейност и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

( 1 ) Схема за помощ SA.38399‑2019/C (ex 2018/E), приведена в действие от Италия — Корпоративно данъчно облагане на пристанищата в Италия (ОВ L 354, 2021 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).