Дело C‑605/21

Heureka Group a.s.

срещу

Google LLC

(Преюдициално запитване, отправено от Městský soud v Praze)

Решение на Съда (голям състав) от 18 април 2024 година

„Преюдициално запитване — Член 102 ДФЕС — Принцип на ефективност — Искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията — Директива 2014/104/ЕС — Късно транспониране на Директивата — Прилагане във времето — Член 10 — Давностен срок — Правила за dies a quo — Прекратяване на нарушението — Познаване на информацията, която е абсолютно необходима за предявяване на иска за обезщетение за вреди — Публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на решението на Европейската комисия, с което се установява нарушение на правилата за конкуренция — Обвързващо действие на решение на Комисията, което още не е окончателно — Спиране или прекъсване на давностния срок по време на разследването на Комисията или до датата, на която нейното решение стане окончателно“

1. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Разпоредба, която установява някои изисквания по отношение на давностния срок, приложим към исковете за обезщетение — Материалноправна разпоредба — Забрана за прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране

   (членове 10 и 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 47—49)

2. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Искове за поправяне на вредите, причинени от злоупотреба с господстващо положение, започнала преди да влезе в сила директивата — Приложимост във времето на разпоредбата от директивата, която установява някои изисквания по отношение на давностния срок — Условие — Искове за обезщетение, които към датата, на която изтича срокът за транспониране на директивата, все още не са погасени — Определяне на началния момент на давностния срок за посочените искове — Приложимост на националното право — Граници — Спазване на член 102 ДФЕС и на принципа на ефективност — Национален давностен срок, който може да започне да тече едва след като нарушението е приключило и увреденото лице е узнало информацията, която е абсолютно необходима за предявяване на иска — Момент на узнаване на тази информация, съвпадащ по принцип с датата, на която е публикувано резюмето на решението на Комисията за установяване на нарушението — Решение, което все още не е окончателно — Ирелевантност

   (член 102 ДФЕС; членове 10 и 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 50—78 и 82—88)

3. Господстващо положение — Злоупотреба — Забрана — Директен ефект — Право на частноправните субекти да поискат поправяне на претърпяната вреда — Ред и условия за упражняване — Давностни срокове — Национална правна уредба, която не предвижда спиране или прекъсване на давностния срок, докато тече разследването на Комисията — Недопустимост — Национална правна уредба, която не предвижда спиране на давностния срок до окончателното решение на Комисията — Допустимост

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 79 и 80)

4. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Давностен срок, приложим към исковете за обезщетение — Спиране на давностния срок вследствие предприето действие на орган за защита на конкуренцията с цел разследване или образуване на производство във връзка със съответното нарушение

   (член 10, параграфи 2 и 4 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 90 и 91)

5. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Необходимост от гарантиране на ефективността на директивите — Задължения на националните юрисдикции — Задължение за съответстващо тълкуване — Обхват — Тълкуване contra legem на националното право — Изключване

   (член 288, трета алинея ДФЕС)

   (вж. т. 93)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване, големият състав на Съда се произнася по изискванията, на които трябва да отговарят националните режими на давността, приложими към исковете за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища за нарушения на правилата на конкурентното право на Съюза. Тези уточнения са направени в контекста на иск за обезщетение, предявен от чешко предприятие срещу Google LLC поради твърдяната злоупотреба с господстващо положение, която последното и неговото дружество майка Alphabet Inc. извършили в Чешката република

С решение от 27 юни 2017 г. ( 1 ) Европейската комисия установява, че от февруари 2013 г. Google е нарушило член 102 ДФЕС, като е злоупотребявало с господстващото си положение на тринадесет национални пазара на обикновено търсене, сред които и този на Чешката република, като е намалявало трафика, който идва от неговите страници с резултати от обикновено търсене към конкурентните сайтове за сравняване на продукти, и е увеличавало този трафик към своя собствен сайт за сравняване на продукти. На 12 януари 2018 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано резюме на това решение ( 2 ).

Google и Alphabet подават пред Общия съд жалба срещу това решение, която по същество е отхвърлена ( 3 ). При все това, тъй като производството по жалбата срещу решението на Общия съд е все още е висящо пред Съда, решението на Комисията още не е окончателно.

През юни 2020 г. Heureka Group a.s. (наричано по-нататък „Heureka“), чешко дружество, което осъществява дейност на пазара на услугите за сравняване на продажните цени, предявява пред Městský soud w Praze (Градски съд Прага, Чешка република) иск Google да бъде осъдено да поправи вредите от нарушението на член 102 ДФЕС, установено в решението на Комисията и извършено в Чешката република в периода от февруари 2013 г. до 27 юни 2017 г. Според Heureka антиконкурентните действия на Google намалили посещенията в неговия портал Heureka.cz.

В своя защита Google изтъква, че поне отчасти правото на обезщетение на Heureka е погасено по давност.

В това отношение Градски съд Прага уточнява, че националните правила, приложими към иска на Heureka, предвиждат тригодишен давностен срок, който започва да тече независимо и поотделно за всяка частична вреда, произтекла от нарушение на правилата на конкуренцията, от момента, в който увреденото лице е узнало или се счита, че e узнало за факта, че е претърпяло такава частична вреда и кой е длъжен да я поправи. За да започне да тече този срок обаче не се изисква увреденото лице да e узнало, че съответното поведение представлява нарушение на конкурентното право, нито това нарушение да е преустановено. Освен това приложимите национални правила не налагат спирането или прекъсването на срока, докато Комисията разследва нарушението. При това същият срок не може да бъде спрян най-малко до една година след датата, на която е станало окончателно решението на Комисията за установяване на същото нарушение.

Според Градски съд Прага в настоящия случай от това следва, че от всяко извършено на уебсайта на Google обикновено търсене, довело до поставяне и показване на резултати, които са по-благоприятни за услугата на Google за сравняване на цени, се задейства нов отделен давностен срок.

Освен това, тъй като Директива 2014/104 ( 4 ) е транспонирана със закъснение в чешкото право, Градски съд Прага отбелязва, че нарушението, в което е обвинено Google, е приключило след изтичането на срока за транспониране на тази директива, а именно 27 декември 2016 г., но очевидно преди датата на влизане в сила на законодателството за транспониране на 1 септември 2017 г.

С светлината на изложеното по-горе Градски съд Прага отправя до Съда няколко преюдициални въпроса, с които по същество иска да се установи дали член 10 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност допускат национална правна уредба на давността като разглежданата в главното производство относно исковете за обезщетение за вреди от продължени нарушения на правилата на конкурентното право на Съюза.

Съображения на Съда

За да отговори на преюдициалните въпроси, Съдът разглежда най-напред приложимостта във времето на член 10 от Директива 2014/104, който определя минималната продължителност на давностния срок, приложим към исковете за обезщетение за вреди от нарушения на конкурентното право, най-ранният момент, от който той може да започне да тече, и при какви обстоятелства този давностен срок трябва да бъде спрян или прекъснат.

В това отношение Съдът припомня, че член 10 от Директива 2014/104 е материалноправна разпоредба, поради което съгласно член 22, параграф 1 от тази директива държавите членки трябва да гарантират, че разпоредбите за транспониране на този член нямат обратно действие. След като изтече обаче срокът за транспониране на тази директива, а именно 27 декември 2016 г., националното право трябва да се тълкува в съответствие с всяка нейна разпоредба.

В този контекст, за да определи в случая приложимостта във времето на член 10 от Директива 2014/104, Съдът проверява дали разглежданото в главното производство правоотношение е приключено преди 27 декември 2016 г. или продължава да поражда своите последици и след това.

За тази цел следва да се провери дали на 27 декември 2016 г. е изтекъл националният давностен срок, приложим към разглежданото в главното производство правоотношение. В този контекст обаче следва да се има предвид, че дори преди да изтече срокът за транспониране на Директива 2014/104, приложимите национални правила за давност трябва да спазват принципите на равностойност и ефективност и не могат не лишават член 102 ДФЕС от пълната му ефективност.

Пълната ефективност на член 102 ДФЕС обаче и конкретно полезното действие на установената в него забрана изискват националните давностни срокове, приложими към исковете за обезщетение за вреди от нарушенията на този член, да не започват да текат преди нарушението да е приключило и преди увреденото лице да е узнало или да може разумно да се предполага, че е узнало информацията, която е абсолютно необходима, за да предяви своя иск за обезщетение за вреди.

Всъщност, що се отнася до първото условие, свързано с прекратяването на нарушението, Съдът приема, че тъй като споровете относно нарушения на правилата на конкурентното право по принцип се характеризират с информационна асиметрия в ущърб на увреденото лице и за това лице често е особено трудно да установи наличието и обхвата на такова нарушение, както и произтичащите от него вреди, преди то да бъде преустановено, изискването давностният срок да не започва да тече, преди съответното нарушение да е преустановено, е необходимо, за да може увреденото лице ефективно да упражни правото си да потърси обезщетение в пълен размер, произтичащо от член 102 ДФЕС. Освен това, тъй като поначало за увреденото лице е трудно да приведе доказателства за нарушение на този член, без да има решение на Комисията или на национален орган за установяване на това нарушение, режим на давност, който би могъл да доведе до изтичането на този срок много преди приемането на такова решение, би могъл да направи прекомерно трудно упражняването на правото му да търси обезщетение в пълен размер.

Що се отнася до второто условие да се познава информацията, която е абсолютно необходима, за да се предяви иск за обезщетение за вреди, Съдът припомня, че тази информация включва наличието на нарушение на конкурентното право, наличието на вреда, причинно-следствената връзка между нея и това нарушение, както и самоличността на извършителя.

Макар в случая запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да определи на коя дата Heureka е узнало въпросната информация, Съдът все пак счита за полезно да отбележи, че по принцип моментът на узнаването съвпада с датата, на която в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано резюмето на решението на Комисията за установяване на нарушението, независимо дали това решение е станало окончателно или не.

Освен това Съдът уточнява, че член 102 ДФЕС и принципът на ефективност налагат спирането или прекъсването на давностния срок по време на водено от Комисията разследване. За сметка на това този член и този принцип не изискват давностният срок да остане спрян, докато решението на Комисията стане окончателно. Всъщност в подкрепа на иска си за обезщетение за вреди увреденото лице може да се позове на констатациите в решение на Комисията, което не е станало окончателно, при положение че то има обвързващо действие, докато не бъде отменено.

С оглед на изложеното дотук Съдът счита, че режим на давност като разглеждания в главното производство, съгласно който, от една страна, тригодишният давностен срок започва да тече независимо и поотделно за всяка произтекла от нарушение на член 102 ДФЕС частична вреда от момента, в който увреденото лице е узнало или може разумно да се предполага, че е узнало за факта, че е претърпяло частична вреда и кой е длъжен да я поправи, без да е необходимо нарушението да е преустановено и това лице да е узнало, че съответното поведение представлява нарушение на правилата на конкуренцията, и от друга страна, този срок не може да бъде нито спрян, нито прекъснат, докато Комисията разследва такова нарушение, е несъвместим с член 102 ДФЕС и с принципа на ефективност, тъй като прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото да се търси обезщетение за вредите, претърпени поради същото нарушение.

Ето защо, като се оставят настрана аспектите на този режим на давност, които са несъвместими с член 102 ДФЕС и с принципа на ефективност, следва да се провери дали към датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2014/104 — а именно 27 декември 2016 г. — е изтекъл определеният в националното право давностен срок, който до тази дата е бил приложим към разглежданото в главното производство правоотношение.

В това отношение от решението на Комисията за установяване на злоупотреба с господстващо положение от страна на Google е видно, че към датата, на която е прието това решение, 27 юни 2017 г., нарушението все още не е преустановено. От това следва, че към датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104, давностният срок не само не е изтекъл, но дори още не е започнал да тече.

Тъй като разглежданото в главното производство правоотношение не е приключено преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/104, член 10 от нея е приложим ratione temporis към това правоотношение. Съдът обаче констатира, че от ясния текст на посочения член 10, параграфи 2 и 4 следва, че разглежданият в главното производство режим на давност е несъвместим с този член. Той отбелязва по-конкретно, че посоченият член 10, параграф 4 вече изисква давностният срок, спрян вследствие предприето действие на орган за защита на конкуренцията с цел разследване или образуване на производство във връзка с нарушение на конкурентното право, което е свързано с иска за обезщетение за вреди, да бъде възобновен най-рано една година, след като решението за установяване на това нарушение е станало окончателно или производството е прекратено на друго основание. Следователно по този начин посочената разпоредба надхвърля изискванията, произтичащи от член 102 ДФЕС и от принципа на ефективност.

Накрая, Съдът припомня, че макар на нетранспонирана директива да не може да се прави пряко позоваване в рамките на спор между частноправни субекти, сезираният с такъв спор национален съд все пак е длъжен да тълкува националното право в съответствие с тази директива от момента на изтичане на срока за нейното транспониране, без обаче да извършва тълкуване contra legem на националното право.

( 1 ) Решение C(2017) 4444 final на Комисията от 27 юни 2017 г. относно производство по член 102 [ДФЕС] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39740 — Google Search (Пазаруване).

( 2 ) ОВ C 9, 2018 г., стр. 11.

( 3 ) Решение от 10 ноември 2021 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping) (T-612/17, EU:T:2021:763),

( 4 ) Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).