Дело C‑598/21

SP и CI

срещу

Všeobecná úverová banka a.s

(Преюдициално запитване, отправено от Krajský súd v Prešove)

Решение на Съда (четвърти състав) от 9 ноември 2023 г.

„Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за потребителски кредит — Директива 93/13/ЕИО — Член 1, параграф 2 — Клауза, която отразява задължителна законова разпоредба — Член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 — Клауза за предсрочна изискуемост — Съдебен контрол — Пропорционалност с оглед на допуснатото от потребителя неизпълнение на договорни задължения — Членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Договор, обезпечен с недвижим имот — Извънсъдебна продажба на жилището на потребителя“

1. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Изключване на договорните клаузи, отразяващи императивни законови или подзаконови разпоредби — Клауза за предсрочна изискуемост — Прилагане на директивата

   (член 1, параграф 2 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 63—71)

2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Преценка на неравноправността от националния съд — Критерии

   (член 3, параграф 1, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 74—79)

3. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Констатация за неравноправност на дадена клауза — Обхват — Национална правна уредба относно извънсъдебно изпълнително производство за реализиране на обезпечение, учредено върху жилището на потребител — Неотчитане при съдебния контрол за неравноправност на клауза за предсрочна изискуемост дали упражняването от кредитодателя на правото, което черпи от тази клауза, би било пропорционално — Недопустимост

   (членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 80—90 и диспозитива)

Резюме

Жалбоподателите в главното производство SP и CI са сключили договор за потребителски кредит за 20 години, обезпечен с недвижим имот, представляващ семейното им жилище.

По-малко от година след сключването на договора жалбоподателите в главното производство спират да обслужват задълженията си по кредита и кредиторът предявява към тях искане на основание на съдържащата се в договора клауза за предсрочна изискуемост да платят наведнъж всички останали дължими суми. Впоследствие кредиторът пристъпва към реализиране на обезпечението чрез извънсъдебна публична продан на дадения като обезпечение недвижим имот.

Жалбоподателите предявяват искане за спиране на продажбата пред Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов, Словакия), който го отхвърля с първо решение, което впоследствие — след като Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов, Словакия) отменя това първо решение и връща делото за ново разглеждане — потвърждава с второ решение. Жалбоподателите подават въззивна жалба срещу второто решение пред запитващата юрисдикция — Окръжен съд Прешов. Според запитващата юрисдикция националната правна уредба, която допуска извънсъдебно изпълнително производство за реализиране на учредено върху жилище на потребители обезпечение, би могла да противоречи на Директива 93/13, както и на принципа на пропорционалност.

В решението си Съдът тълкува Директива 93/13 ( 1 ) по отношение по-конкретно на обхвата на съдебния контрол за неравноправност на клауза за предсрочна изискуемост в договор за потребителски кредит, допускаща извънсъдебна продажба на семейно жилище на потребител.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът констатира, че клауза за предсрочна изискуемост, която позволява на кредитора да поиска предсрочно погасяване на целия дължим остатък при неизпълнение на договорните задължения на длъжника, попада в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл Съдът подчертава, че освен ако при проверката си в това отношение запитващата юрисдикция не установи друго, посочената клауза не трябва да се квалифицира като клауза, която „отразява задължителни законови или подзаконови разпоредби“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/13. Всъщност разглежданата клауза възпроизвежда някои разпоредби на националното право ( 2 ), които обаче не са задължителни и следователно не отговарят на второто условие по член 1, параграф 2 за прилагане на предвиденото в него изключване.

На второ място, след като припомня общите правила, уреждащи съдебния контрол за неравноправност на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, Съдът припомня и критериите, с оглед на които националният съд може да установи неравноправност на клауза в договор за дългосрочен ипотечен кредит, определяща условията, при които кредиторът има право да поиска предсрочно погасяване, каквато е клаузата за предсрочна изискуемост.

В този смисъл при извършване на преценката в това отношение е важно да се установи, първо, дали възможността на кредитодателя да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на потребителя на задължение, което е основно за съответното договорно правоотношение, и второ, дали тази възможност е предвидена за случаите, когато неизпълнението е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него. Важно е също да се установи, трето, дали посочената възможност на кредитодателя дерогира приложимите в тази област общи правни норми при липсата на специални договорни разпоредби, и четвърто, дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, по отношение на когото се прилага такава клауза, да преодолее последиците от изискуемостта на кредита.

Следователно при преценката за неравноправност на клауза за предсрочна изискуемост националният съд трябва по-специално да провери пропорционалността на предоставената с тази клауза възможност за кредитора да изиска наведнъж всички дължими по договора суми. С оглед на това този съд трябва да вземе предвид по-специално степента, в която потребителят не е изпълнил договорните си задължения, като отчете например размера на непогасените вноски спрямо общия размер на кредита и срока на договора.

Посочените по-горе критерии обаче не са нито кумулативни или алтернативни, нито изчерпателни. Така, от една страна, при съдебния контрол за пропорционалност на клауза за предсрочна изискуемост могат да се приложат и допълнителни критерии, като например евентуална договорна неравнопоставеност, породена от клаузата за предсрочна изискуемост, и обстоятелството, че прилагането на тази клауза може евентуално да доведе до събиране от кредитора на дължимите на основание на посочената клауза суми чрез продажба на семейното жилище на потребителя без провеждането на какъвто и да било съдебен процес. От друга страна, при преценката на средствата, с които потребителят би могъл да преодолее последиците от предсрочната изискуемост на кредита, националният съд трябва, с оглед по-специално на основното право на жилище ( 3 ), да вземе предвид как би се отразило на потребителя и на семейството му отнемането на основното им жилище. Следователно, като приложи посочените критерии и като вземе предвид всички обстоятелства, при които е сключен договорът, националният съд би могъл да установи неравноправност на клаузата за предсрочна изискуемост, ако констатира, че по силата на тази клауза кредитодателят може да упражни правото си да иска предсрочно погасяване на остатъка от кредита, без да отчита тежестта на неизпълнението от страна на потребителя спрямо отпуснатата сума и срока на кредита.

При тези условия Съдът постановява, че Директива 93/13, разглеждана във връзка с Хартата ( 4 ), не допуска национална правна уредба, по силата на която при съдебен контрол за неравноправност на клауза за предсрочна изискуемост в договор за потребителски кредит не се взема предвид пропорционалността на предоставената на кредитодателя възможност да упражни правото, което черпи от тази клауза, с оглед на определени критерии. Тези критерии биха могли да са свързани по-специално с тежестта на неизпълнението на договорните задължения на потребителя, като например с размера на непогасените вноски спрямо общия размер на кредита, както и със срока на договора и с възможността прилагането на тази клауза да доведе до пристъпване от кредитодателя към събиране на дължимите на основание на нея суми чрез продажба на семейното жилище на потребителя без провеждането на какъвто и да било съдебен процес.

( 1 ) Вж. по-специално член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

( 2 ) В случая член 53, параграф 9 и член 565 от Гражданския кодекс на Словакия.

( 3 ) Вж. член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

( 4 ) Членове 7 и 38 от Хартата.