Дело C‑556/21

Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

срещу

E.N
и
S.S.
и
J.Y.

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

Решение на Съда (първи състав) от 30 март 2023 година

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Член 27 — Обжалване на решението за прехвърляне, издадено спрямо търсещото убежище лице — Член 29 — Срок за прехвърляне — Спиране на този срок във въззивното производство — Временна мярка, поискана от администрацията“

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Процедури по поемане на отговорност и по обратно приемане — Срок, предвиден за извършване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила — Постановяване от съд, сезиран с жалба срещу съдебно решение, с което се отменя решение за прехвърляне, на временна мярка, която има за предмет или последица спирането на срока за прехвърляне — Допустимост — Условие — Предварително спиране на изпълнението на решението за прехвърляне при разглеждането на жалбата в първоинстанционното производство

   (член 27, параграф 3 и член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 23—30, 32—40 и диспозитива)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Процедури по поемане на отговорност и по обратно приемане — Право на ефективна съдебна защита — Национална правна уредба, която предвижда въззивно обжалване на съдебно решение, с което се отменя решение за прехвърляне — Допустимост — Граници — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Липса на дерогация на член 29, параграф 1 от Регламент № 604/2013

   (членове 18 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 30 и 31)

Резюме

През 2019 г. и 2020 г. E.N., S. S. и J. Y. подават молби за международна закрила в Нидерландия. Между октомври 2019 г. и януари 2021 г. органите на други държави членки дават съгласие за поемане на отговорност или за обратно приемане на търсещите международна закрила лица. При тези обстоятелства компетентният нидерландски орган решава да отхвърли молбите за международна закрила, без да ги разгледа, и да разпореди прехвърлянето на лицата въз основа на Регламент „Дъблин III“ ( 1 ) в тези държави членки. Първоинстанционните съдилища, сезирани с жалбите на търсещите международна закрила лица срещу решенията за прехвърляне, ги отменят и разпореждат на компетентния нидерландски орган да приеме нови решения по молбите за международна закрила. Последният обжалва тези решения пред Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия). Заедно с тези жалби той иска да бъдат постановени временни мерки, от една страна, за да не се налага да приема ново решение по молбите за международна закрила преди произнасянето във въззивното производство и от друга страна, за да се спре срокът за прехвърляне.

С трите решения, постановени през 2020 г. и 2021 г., съдията по обезпечителното производство към запитващата юрисдикция уважава исканията за временни мерки. Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали разпоредбите на този Регламент „Дъблин III“ относно средствата за правна защита срещу решенията за прехвърляне ( 2 ) и относно сроковете за прехвърляне ( 3 ) допускат да се уважи искане за временна мярка, подадено от компетентния национален орган като допълнение към жалбата му срещу съдебно решение за отмяна на решение за прехвърляне, което искане е за спиране на срока за прехвърляне. Ако случаят е такъв, тази юрисдикция би следвало да установи, че този срок е изтекъл и че поради това Кралство Нидерландия носи отговорността за разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от ответниците в главното производство ( 4 ).

В решението си Съдът постановява, че временна мярка, която позволява на компетентния орган до произнасянето по подадената от него жалба срещу съдебно решение, с което се отменя решение за прехвърляне, да не приема ново решение и която има за предмет или последица спирането на срока за прехвърляне, може да бъде постановена само когато изпълнението на решението за прехвърляне е било спряно при разглеждането на жалбата в първоинстанционното производство.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът припомня, че съгласно член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ предаването на засегнатото лице към компетентната държава членка се осъществява най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно това лице или на крайното решение по обжалване в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“.

От това следва, че законодателят на Съюза е предвидил, че в случаите, когато изпълнението на решението за прехвърляне е спряно, срокът за прехвърляне започва да тече едва от момента, в който решението по жалба срещу решение за прехвърляне е станало окончателно. Той обаче не е уточнил при какви процесуални условия това правило трябва да се прилага при подаване на въззивна жалба, и по-специално дали прилагането на посочената норма може да предполага постановяване на временни мерки от съда, сезиран с тази жалба.

При липсата на правна уредба на Съюза в тази област, когато във вътрешния правен ред на държава членка е въведено такова второинстанционно съдебно производство, по силата на принципа на процесуалната автономия тази държава членка следва да уреди процесуалните условия за това производство, включително евентуалното постановяване на временни мерки. Тези процесуални условия обаче трябва да са съобразени с принципите на равностойност и ефективност.

В този смисъл, макар национална правна уредба да предвижда, че съдът, сезиран с такава жалба в рамките на второинстанционно производство, може по искане на компетентните органи да постанови временни мерки, тази правна уредба не може да дерогира член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, като предвиди, че, извън посочените в тази разпоредба случаи, вследствие на такива мерки се отлага броенето на срока за прехвърляне и така се забавя изтичането на този срок. От тази разпоредба обаче следва, че срокът за прехвърляне може да тече, считано от крайното решение по жалбата срещу решението за прехвърляне, само доколкото изпълнението му е било спряно при разглеждането на жалбата в първоинстанционното производство.

Следователно временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне до произнасянето по жалбата във второинстанционно производство, може да бъде постановена само когато изпълнението на решението за прехвърляне е било спряно до произнасянето по жалбата в първоинстанционното производство в приложение на член 27, параграфи 3 и 4 от този регламент. При това положение, от една страна, да се продължи отлагането на броенето на срока за прехвърляне до произнасянето по жалбата във първоинстанционното производство, позволява да се гарантират равни процесуални възможности и ефективност на производствата по обжалване. Всъщност това гарантира, че този срок не изтича, когато изпълнението на решението за прехвърляне е станало невъзможно чрез подаването на жалба срещу това решение. От друга страна, да се постави постановяването на временна мярка в зависимост от продължаването в рамките второинстанционно производство на суспензивното действие на жалба в първоинстанционно производство спрямо броенето на срока за прехвърляне, позволява да се избегне възможността подаването на жалба срещу съдебно решение за отмяна на решение за прехвърляне да води системно до отлагане на броенето на този срок, което може да забави разглеждането на молбата за международна закрила на засегнатото лице.

Следователно подобно правило може да спомогне за постигането на целите на Регламент „Дъблин III“, които са насочени към установяването на ясен и работещ метод, основан на обективни и справедливи критерии както за държавите членки, така и за засегнатите лица, за да се определи бързо държавата членка, която е компетентна да разгледа молба за международна закрила.

За разлика от това, когато изпълнението на решението за прехвърляне не е било спряно до произнасянето по жалбата в първоинстанционното производство, постановяването в рамките на второинстанционно производство на временна мярка като разглежданите в главното производство би позволила фактически на компетентните органи, които не са упражнили възможността, предоставена им от Регламент „Дъблин III“ ( 5 ), да спрат служебно изпълнението на решението за прехвърляне, нито са изпълнили решението за прехвърляне при провеждането на второинстанционното производство, да отложат броенето на срока за прехвърляне, предвиден в този регламент ( 6 ), и така да избегнат прехвърлянето на отговорността за разглеждането на молбите на тези лица върху молещата държава членка в приложение на посочения регламент ( 7 ). Това би забавило неоснователно протичането на процедурата за разглеждане на молба за международна закрила и би възпрепятствало постигането на целите на този регламент.

( 1 ) Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“).

( 2 ) Член 27 от Регламент „Дъблин III“ се отнася до средствата за правна защита срещу решенията за прехвърляне. Параграф 3 от него изисква държавите членки да предоставят на засегнатите лица правно средство за защита, което да може да доведе до спиране на изпълнението на прието срещу тях решение за прехвърляне.

( 3 ) Член 29 от Регламент „Дъблин III“ се отнася до условията и сроковете за прехвърляне на засегнатите лица в държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила.

( 4 ) Съгласно член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила, се освобождава по принцип от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка.

( 5 ) Член 27, параграф 4 от Регламент „Дъблин III“ разрешава на държавите членки да предвидят, че компетентните органи могат служебно да решат да спрат изпълнението на решението за прехвърляне в случаите, в които спирането му не произтича нито от действието на закона, нито от това на съдебно решение, когато свързаните с това изпълнение обстоятелствата предполагат, че за да се гарантира ефективната съдебна защита на засегнатото лице, трябва да му бъде разрешено да остане на територията на държавата членка, приела решението за прехвърляне, до приемането на крайно решение по жалбата, подадена срещу това решение.

( 6 ) Член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“.

( 7 ) Член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“.