1. 

Сближаване на законодателството — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Възможност за държавите членки да ограничават обхвата на някои права и задължения — Национални мерки, налагащи на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и за местонахождение — Цел за борба с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност — Недопустимост — Срок на общо и неизбирателно съхраняване на тези данни — Наличие на гаранции във връзка със запазването на данните и достъпа до тях — Липса на последици — Изискване за пропорционалност

(членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136)

(вж. т. 49—52, 56—60 и 63—67; т. 1 от диспозитива)

2. 

Сближаване на законодателството — Защита на физическите лица при обработването на лични данни в наказателната област — Директива 2016/680 — Национална правна уредба, която предвижда достъп на органите на наказателното производство до законно запазени данни за трафик и за местонахождение — Неспазване на правото на съответното лице да бъде уведомено за обработването на такива негови данни — Липса на ефективни способи за защита срещу неправомерен достъп — Недопустимост

(членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136, и членове 13 и 54 от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 69—76; т. 2 от диспозитива)

1) 

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

2) 

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с членове 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.