Дело C‑333/21

European Superleague Company SL

срещу

Fédération internationale de football association (FIFA)
и
Union des associations européennes de football (UEFA)

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Madrid)

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2023 година

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Вътрешен пазар — Правна уредба, приета от международни спортни федерации — Професионален футбол — Частноправни субекти, които разполагат с правомощия за регулиране, контрол, приемане на решения и налагане на санкции — Правила, свързани с предварителното разрешаване на състезания, участието на футболни клубове и играчи в тези състезания и упражняването на търговски и медийни права, които са свързани с посочените състезания — Едновременно извършване на икономическа дейност — Организиране и използване с търговска цел на състезания — Упражняване на свързаните с тях търговски и медийни права — Член 101, параграф 1 ДФЕС — Решение на сдружение на предприятия, което нарушава конкуренцията — Понятия за антиконкурентна цел и за антиконкурентен резултат — Освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС — Условия — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Обосноваване — Условия — Член 56 ДФЕС — Пречки за свободата на предоставяне на услуги — Евентуално обосноваване — Условия — Тежест на доказване“

1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Съответствие на акта за преюдициално запитване на предвидените в националното законодателство правила за съдебна организация и производство — Проверка, която не е задача на Съда

   (член 267 ДФЕС)

   (вж. т. 56 и 57)

2. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от преюдициално решение и релевантност на повдигнатите въпроси — Преценка от националния съд — Презумпция за релевантност на поставените въпроси

   (член 267 ДФЕС)

   (вж. т. 64—66)

3. Право на Европейския съюз — Приложно поле — Упражняване на спорт като икономическа дейност — Включване — Правила, приети от спортни федерации относно организирането на състезания в тяхната дисциплина, безпроблемното им протичане и участието на спортистите в тях — Допустимост — Граници — Упражняване на правата и свободите, предоставени на частноправните субекти от правото на Съюза

   (членове 45, 49, 56, 63, 101, 102 и 165 ДФЕС)

   (вж. т. 75, 83, 85—88 и 101)

4. Право на Европейския съюз — Приложно поле — Упражняване на спорт като икономическа дейност — Включване — Правила, приети единствено по неикономически съображения и отнасящи се изключително до въпроси от спортен характер — Изключване — Правила, приети от спортни федерации, с цел въвеждане на режим на предварително разрешаване на спортни състезания, ограничаване на участието на футболните клубове и на играчите в тези състезания и упражняване на търговските и медийните права, свързани с посочените състезания — Правила, уреждащи икономическите дейности — Включване

   (членове 45, 49, 56, 63, 101, 102 и 165 ДФЕС)

   (вж. т. 84 и 89—94)

5. Право на Европейския съюз — Приложно поле — Упражняване на спорт като икономическа дейност — Включване — Правила, приети от спортни федерации с цел въвеждане на режим на предварително разрешаване на спортни състезания, ограничаване на участието на футболните клубове и на играчите в тези състезания и упражняване на търговските и медийните права, свързани с посочените състезания — Ограничения — Обоснованост — Отчитане на специфичните особености на спортната дейност

   (членове 45, 49, 56, 63, 101, 102 и 165 ДФЕС)

   (вж. т. 96—100 и 102—106)

6. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятие — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Организиране и използване с търговска цел от спортни федерации на клубни състезания по футбол на територията на Съюза и упражняване на свързаните с тях права — Включване

   (членове 101 и 102 ДФЕС)

   (вж. т. 112—115)

7. Господстващо положение — Злоупотреба — Забрана — Цел — Санкциониране на практиките, които дори непряко биха могли да причинят вреда на потребителите, като засегнат дадена структура на ефективна конкуренция

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 124)

8. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Обективно понятие, отнасящо се до поведението, което е от естество да въздейства на структурата на пазара и вследствие на което се препятства поддържането или развитието на конкуренцията — Задължения на предприятието с господстващо положение — Конкуренция, основана само на качества — Критерии за преценка

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 125—130)

9. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Поведение, което има за действителна или потенциална цел или резултат да възпрепятства достъпа на потенциално конкурентни предприятия до пазара — Включване

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 131)

10. Господстващо положение — Злоупотреба — Предмет, включен в устава на спортна федерация, извършваща икономически дейности в областта на организирането и използването с търговска цел на спортни състезания — Спортна федерация, която организира и използва с търговска цел спортни състезания и има правомощието да определя участието на други предприятия в тази икономическа дейност — Правомощие за предварително разрешаване и определянето на условията за извършване на посочените дейности по отношение на действителни или потенциални конкуренти — Допустимост — Условие — Ограничаващи правила, които могат да изключат опасността от злоупотреба с господстващо положение

    (член 102 ДФЕС)

    (вж. т. 132—138)

11. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Спортни федерации, които са приели дискреционни правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции в контекста на международните състезания по професионален футбол — Липса на материалноправни критерии и процедурни правила, които да гарантират прозрачния, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер на посочените правила и санкции — Включване

    (член 102 ДФЕС)

    (вж. т. 143—152; т. 1 от диспозитива)

12. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Разграничаване между ограничения с оглед на целта и с оглед на резултата — Ограничаване с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Достатъчна констатация

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 159 и 161—163)

13. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цели на картелното споразумение, както и икономически и правен контекст на развитието му — Разграничаване между ограничения с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Критерии за преценка — Необходимост да се изследват последиците върху конкуренцията от антиконкурентното поведение — Липса

    (член 101 ДФЕС)

    (вж. т. 165—168)

14. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Разграничаване между ограничения с оглед на целта и с оглед на резултата — Ограничаване с оглед на резултата — Анализ на конкуренцията, ако спорното споразумение го нямаше

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 169 и 170)

15. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Решения на сдружения на предприятия — Предмет, включен в устава на спортна федерация, извършваща икономически дейности в областта на организирането и използването с търговска цел на спортни състезания — Правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции в контекста на международните състезания по професионален футбол — Липса на материалноправни критерии и процедурни правила, които да гарантират прозрачния, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер на посочените правила и санкции — Ограничаване с оглед на целта

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 171—179; т. 2 от диспозитива)

16. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Решения на сдружения на предприятия — Правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции в контекста на международните състезания по професионален футбол — Обоснованост с оглед на легитимни цели от общ интерес — Условие — Липса на ограничаване с оглед на целта — Освобождаване — Условия

    (член 101, параграфи 1 и 3, член 102 ДФЕС)

    (вж. т. 183—188)

17. Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Подобряване на производството или разпространението на стоките или допринасяне за техническия или икономическия прогрес — Значителни обективни предимства, които могат да компенсират отрицателните последици от споразумението за конкуренцията — Неизбежност или необходимост от разглежданото поведение — Липса на премахване на всяка ефективна конкуренция по отношение на съществена част от съответните стоки или услуги — Тежест на доказване — Кумулативност на условията за освобождаване

    (член 101, параграф 3 ДФЕС)

    (вж. т. 189—200)

18. Господстващо положение — Злоупотреба — Спортни федерации, които са приели дискреционни правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции в контекста на международните състезания по професионален футбол — Характер на злоупотреба — Обективна обоснованост — Условия — Обхват на тежестта на доказване

    (член 102 ДФЕС)

    (вж. т. 201—209; т. 3 от диспозитива)

19. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Спортни федерации, които са приели правила, предоставящи на посочените федерации изключително правомощие в областта на използването с търговска цел на правата, които могат да произтекат от професионалните футболни състезания под тяхна юрисдикция — Ограничаване с оглед на целта — Освобождаване — Условия

    (член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС)

    (вж. т. 217—228 и 230—241; т. 4 от диспозитива)

20. Господстващо положение — Злоупотреба — Спортни федерации, които са приели правила, предоставящи на посочените федерации изключително правомощие в областта на използването с търговска цел на правата, които могат да произтекат от футболните състезания под тяхна юрисдикция — Характер на злоупотреба — Обективна обоснованост — Условия

    (член 102 ДФЕС)

    (вж. т. 231—241; т. 4 от диспозитива)

21. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Спортни федерации, които са приели дискреционни правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции в контекста на международните състезания по професионален футбол — Липса на материалноправни критерии и процедурни правила, които да гарантират прозрачния, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер на посочените правила и санкции — Недопустимост — Обосноваване — Липса

    (член 56 ДФЕС)

    (вж. т. 247—257; т. 5 от диспозитива)

Резюме

Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) е асоциация по швейцарското право, чиято цел е по-специално да установи правила и разпоредби, регламентиращи футбола и свързаните с него въпроси, и да осъществява контрол върху футбола във всичките му форми на световно равнище, но също и да организира свои собствени международни състезания. ФИФА се състои от национални футболни асоциации, членуващи в една от признатите от нея шест континентални конфедерации, сред които е Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА), организация на швейцарското право, чиито основни задачи се състоят в това да осъществява надзор и контрол върху развитието на футбола във всичките му форми на европейско равнище. Като членове на ФИФА и на УЕФА тези национални асоциации са длъжни по-специално да задължават своите пълноправни или асоциирани членове да спазват устава, правилниците, указанията и решенията на ФИФА и на УЕФА, както и да наложат спазването им от всички участници във футбола, по-специално професионалните лиги, клубовете и играчите.

Съгласно съответния им устав ФИФА и УЕФА имат право да разрешават провеждането на международни състезания по професионален футбол, и по-специално на състезания между футболните клубове, членуващи в национална асоциация (или „клубните състезания по футбол“). Те могат също така да организират такива състезания и да упражняват различните свързани с тях права.

European Superleague Company, SL (наричано по-нататък „ESLC“) е дружество по испанското право, учредено от няколко професионални футболни клуба с цел организиране на ново ежегодно европейско клубно първенство по футбол, наречено „Суперлига“ (Superleague).

Акционерното и инвестиционно споразумение, което обвързва организаторите на проекта, поставя създаването на Суперлигата в зависимост от признаването ѝ от ФИФА или УЕФА като ново състезание, съвместимо с уставите им.

След като е обявено създаването на Суперлигата, на 21 януари 2021 г. ФИФА и УЕФА публикуват общо изявление, в което оповестяват отказа си да признаят това ново състезание и предупреждават, че всеки играч или клуб, който участва в него, ще бъде изключен от състезанията, организирани от ФИФА и УЕФА. С друго прессъобщение УЕФА и няколко национални асоциации припомнят възможността на участниците в Суперлигата да бъдат наложени дисциплинарни мерки, по-специално тяхното изключване от някои големи европейски и световни състезания.

При тези обстоятелства ESLC сезира Juzgado de lo Mercantil no 17 de Madrid (Търговски съд № 17 Мадрид, Испания) с иск, който по същество е насочен към установяването на неправомерния и вредоносен характер на тези изявления, както и поведението, с което ФИФА, УЕФА и членуващите в тях национални асоциации биха могли да им дадат конкретно проявление.

Според тази юрисдикция ФИФА и УЕФА притежават монополно или най-малкото господстващо положение на пазара на организирането и използването с търговска цел на международни клубни състезания по футбол, както и на пазара за упражняването на различните свързани с тях права. В този контекст тя иска да се установи дали някои разпоредби от уставите на ФИФА и на УЕФА са съвместими с правото на Съюза, и по-специално с членове 101 и 102 ДФЕС, както и с разпоредбите относно различните основни свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС.

С решението си, постановено в същия ден като две други съдебни решения ( 1 ) относно прилагането на икономическото право на Съюза към правилата, установени от международните или националните спортни федерации, Съдът, заседаващ в голям състав, уточнява условията, при които въведените от ФИФА и УЕФА правила относно, от една страна, предварителното разрешаване на международни клубни състезания по футбол, участието на футболни клубове и играчите в тях, както и санкциите, установени в допълнение към тези правила, и от друга страна, упражняването на различните свързани с тези състезания права, могат да се разглеждат като злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, както и антиконкурентно споразумение по смисъла на член 101 ДФЕС. Той се произнася и по съвместимостта на тези правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции със свободното предоставяне на услуги, гарантирано от член 56 ДФЕС.

Съображения на Съда

Като начало Съдът формулира три групи съображения.

Най-напред той уточнява, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси се отнасят изключително до приетите от ФИФА и УЕФА правила относно, от една страна, предварителното разрешаване на международните клубни състезания по футбол и участието на професионалните футболни клубове и на играчите им в тях и от друга страна, упражняването на различните свързани с тези състезания права. Следователно от Съда не се иска да се произнася нито относно самото съществуване на ФИФА и УЕФА, нито относно законосъобразността на други правила, приети от тези две федерации, нито в крайна сметка относно съществуването или характеристиките на самия проект за Суперлига, било то от гледна точка на правилата на в областта на конкуренцията или на икономическите свободи, закрепени в Договора за функционирането на ЕС.

По-нататък Съдът отбелязва, че всички правила, за които са му поставени въпроси, попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкурентното право и в приложното поле на разпоредбите относно свободите на движение. В това отношение той припомня, че доколкото упражняването на спорт представлява икономическа дейност, то попада в обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, които се прилагат при наличието на такава дейност, без да се засягат някои специални правила, приети изключително по неикономически съображения и отнасящи се само до въпроси, които засягат единствено спорта като такъв. Разглежданите правила, независимо дали са приети от ФИФА или УЕФА, обаче не попадат в обхвата на такова изключение, тъй като се отнасят до футбола като икономическа дейност.

Накрая, що се отнася до последиците, които могат да бъдат свързани с член 165 ДФЕС — в който се посочват както целите на дейността на Съюза в областта на спорта, така и средствата, които могат да бъдат използвани, за да се допринесе за постигането на тези цели — Съдът отбелязва, че тази разпоредба не представлява специално правило, което изключва спорта от обхвата на всички или от част от останалите разпоредби на първичното право на Съюза, които биха могли да бъдат приложени към него, или което би изисквало в рамките на това прилагане да му се предостави специално третиране. Освен това той припомня, че неоспоримите особености, характеризиращи спортната дейност, могат да бъдат отчетени при прилагането на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкурентното право и свободите на движение, наред с други елементи и доколкото са от значение, като обаче следва да се отбележи, че това отчитане може да се извърши само в рамките и при спазване на условията и критериите за прилагане, предвидени във всяка от тези разпоредби.

В светлината на тези съображения и след като отбелязва, че ФИФА и УЕФА трябва да се квалифицират като „предприятия“ по смисъла на европейското конкурентно право, доколкото упражняват икономически дейности като организирането на футболни състезания и упражняването на свързаните с тях права, Съдът разглежда, на първо място, въпроса дали въвеждането от ФИФА и УЕФА на правила относно предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол и относно участието в тях, при неспазване на които правила се налагат санкции, може да се счита, от една страна, за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС и от друга страна, за антиконкурентно споразумение по смисъла на член 101 ДФЕС.

В това отношение Съдът посочва, че особеностите на професионалния футбол, и по-специално неговото социално, културно и медийно значение, както и обстоятелството, че този спорт се основава на откритост и спортни заслуги, позволяват да се приеме, че е оправдано организирането и провеждането на международните състезания по професионален футбол да се подчинят на общи правила, предназначени да се гарантира еднородността и координацията на тези състезания в рамките на общ календарен график и да се насърчи провеждането на спортни състезания, основани на равенство на възможностите и на заслугите. Освен това е законосъобразно да се гарантира спазването на тези общи правила посредством правила като въведените от ФИФА и УЕФА, що се отнася до предварителното разрешаване на посочените състезания и до участието на клубовете и играчите в тях. Следователно в специфичния контекст на професионалния футбол и на икономическите дейности, до които води упражняването на този спорт, нито приемането на тези правила, нито прилагането им могат по принцип да се квалифицират като „злоупотреба с господстващо положение“ по смисъла на член 102 ДФЕС. Същото се отнася и за санкциите, установени в допълнение към тези правила, доколкото такива санкции по принцип са законосъобразни с цел да се гарантира ефективността на посочените правила.

За сметка на това никоя от тези особености не позволява да се считат за законосъобразни приемането и прилагането на правила, както и установени в допълнение към тях санкции, които не са ограничени от материалноправни критерии и процедурни условия, способни да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер. По-конкретно, необходимо е тези критерии и условия да са били установени в достъпна форма преди каквото и да било прилагане на разглежданите правила. Освен това, за да се приеме, че посочените критерии и условия не са дискриминационни, те не трябва да поставят организирането и използването с търговска цел на състезания от трети лица, както и участието на клубовете и играчите в тях, в зависимост от изпълнението на изисквания, които са различни от приложимите към състезанията, организирани и използвани с търговска цел от решаващия субект, или които са идентични или сходни, но невъзможни или изключително трудни за изпълнение на практика от предприятие, което няма същото качество на асоциация или не разполага със същите правомощия като този субект и следователно се намира в различно положение от него. Накрая, за да не бъдат дискреционни санкциите, установени в допълнение към тези правила, те трябва да се подчиняват на критерии, които също трябва не само да бъдат прозрачни, обективни, точни и недискриминационни, но и да гарантират, че във всеки конкретен случай тези санкции се определят при спазване на принципа на пропорционалност, като се отчитат по-специално естеството, продължителността и тежестта на установеното неизпълнение.

От горното следва, че когато правилата за предварително разрешение, за участие и за налагане на санкции не са ограничени от материалноправни критерии и процедурни условия, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер, приемането и прилагането им представляват злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС.

Що се отнася до прилагането на член 101 ДФЕС към посочените правила, Съдът отбелязва, че макар приемането на правила за предварително разрешаване на клубните състезания по футбол да може да бъде мотивирано от преследването на определени законни цели, каквато е целта да се осигури спазването на принципите, ценностите и правилата на играта, които са в основата на професионалния футбол, те предоставят на ФИФА и УЕФА правомощието да разрешават, контролират или поставят условия за достъпа на всяко потенциално конкурентно предприятие до съответния пазар и следователно да определят както равнището на конкуренция, което може да съществува на този пазар, така и условията, при които тази евентуална конкуренция може да се осъществява.

В допълнение, правилата относно участието на клубовете и играчите в такива състезания могат да засилят антиконкурентната цел, присъща на всеки механизъм за предварително разрешение, който не е съпътстван от ограничения, задължения и контрол, които могат да гарантират прозрачност, обективност, точност и липса на дискриминация, възпрепятствайки всяко предприятие — организатор на потенциално конкурентно състезание, да се възползва надлежно от наличните ресурси на пазара, а именно от клубовете и играчите, като последните — в случай на участие в състезание, което не е получило предварително разрешение от ФИФА и УЕФА — са заплашени от санкции, които не са ограничени от никакъв материалноправен критерий и никакво процедурно условие, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер.

Ето защо, когато не са ограничени от такива критерии и процедурни условия, разглежданите правила поради самото си естество увреждат в достатъчна степен конкуренцията и поради това трябва да се разглеждат като имащи за цел да я предотвратят. Следователно те попадат в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, без да е необходимо да се разглеждат техните действителни или потенциални последици.

На второ място, Съдът разглежда въпроса дали правилата за предварително разрешение, за участие и за налагане на санкции могат да се ползват от освобождаване или да се считат за обосновани. В това отношение Съдът припомня, първо, че някои конкретни поведения, като например приети от асоциация правила, свързани с етиката и деонтологията, биха могли да не попаднат в приложното поле на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, макар да имат за присъщ резултат ограничаването на конкуренцията, стига да са обосновани от преследването на законни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, и необходимостта и пропорционалният характер на използваните за тази цел средства да са били надлежно установени. Той обаче уточнява, че тази съдебна практика не се прилага за поведение, което поради самото си естество нарушава член 102 ДФЕС или което има степен на вредност, обосноваваща извода, че поведението има за „цел“ да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията по смисъла на член 101 ДФЕС.

Второ, що се отнася до освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС, страната, която иска да се възползва от него, трябва да докаже, че са изпълнени четири кумулативни условия. Така разглежданото поведение трябва да позволява с достатъчна степен на вероятност да се постигне повишаване на ефективността, като същевременно на потребителите се предостави справедлив дял от получените в резултат на това повишаване ползи, без въпросното поведение да налага ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на такова повишаване и без да премахва всяка ефективна конкуренция по отношение на значителна част от съответните стоки или услуги.

Запитващата юрисдикция следва да прецени въз основа на представените от страните в главното производство доказателства дали тези условия са изпълнени в конкретния случай. При все това, що се отнася до последното условие, свързано с наличието на ефективна конкуренция, Съдът отбелязва, че запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че правилата за предварително разрешение, за участие и за налагане на санкции не са ограничени от материалноправни критерии и процедурни условия, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен и недискриминационен характер, като подобно положение е от естество да позволи на субектите, които са приели тези правила, да предотвратят всякаква конкуренция на пазара на организирането и използването с търговска цел на клубните състезания по футбол на територията на Съюза.

От практиката на Съда относно член 102 ДФЕС непротиворечиво следва, че свързано със злоупотреба поведение на предприятие с господстващо положение може да не бъде обхванато предвидената в тази разпоредба забрана, ако предприятието докаже или че поведението му е било обективно обосновано от външни за него обстоятелства и е било пропорционално на тази обосновка, или че ефектът от него е неутрализиран, дори преодолян, чрез предимства, свързани с ефективността, които са от полза и за потребителите.

В случая, що се отнася, от една страна, до евентуалната обективна обосновка, въведените от ФИФА и УЕФА правила имат за цел да запазят за тези субекти организирането на всяко състезание от този род, като съществува опасност да се премахне всякаква конкуренция от страна на трето предприятие, поради което подобно поведение представлява злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, и не е обосновано от технически и търговски нужди. От друга страна, що се отнася до предимствата, свързани с ефективността, тези две спортни асоциации ще трябва да докажат пред запитващата юрисдикция, че тяхното поведение може да доведе до повишаване на ефективността, че това повишаване на ефективността неутрализира възможните увреждащи последици от това поведение за конкуренцията на засегнатите пазари, както и за интересите на потребителите, че посоченото поведение е необходимо за постигането на такова повишаване на ефективността и че то не премахва ефективната конкуренция чрез отстраняване на всички или на повечето налични източници на съществуваща или потенциална конкуренция.

На трето място, що се отнася до правилата на ФИФА и УЕФА относно различните права, които могат да възникнат от организираните от тези субекти професионални клубни състезания по футбол, Съдът отбелязва, че с оглед на тяхното съдържание, на целите, които обективно са предназначени да постигнат в областта на конкуренцията, както и на икономическия и правния контекст, в който се вписват, тези правила са от естество не само да предотвратят всякаква конкуренция между професионалните футболни клубове, които членуват в националните футболни асоциации — членове на ФИФА и УЕФА, в рамките на използването с търговска цел на различните права, свързани с футболните срещи, в които те участват, но и да засегнат функционирането на конкуренцията в ущърб на трети предприятия, осъществяващи дейност на редица медийни пазари или пазари на услуги, намиращи се надолу по веригата на това използване с търговска цел, в ущърб на потребителите и на телевизионните зрители.

Ето защо такива правила имат за цел да предотвратят или да ограничат конкуренцията на различните съответни пазари по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и представляват „злоупотреба“ с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, освен ако не са обосновани, по-специално с оглед на постигането на повишаване на ефективността и с оглед на ползите, които потребителите получават. Така запитващата юрисдикция следва да определи, от една страна, дали договарянето при закупуването на тези права от двама изключителни продавачи позволява на съществуващите или потенциалните купувачи да намалят разходите по сделките, както и несигурността, с която биха се сблъскали, ако трябваше да преговарят за всеки отделен случай с участващите клубове, и от друга страна, дали ползите от централизираната продажба на посочените права позволяват да се гарантира по доказан начин определена форма на солидарно преразпределение в рамките на футбола в полза на всички потребители.

На четвърто и последно място, Съдът приема, че правилата за предварително разрешение, за участие и за налагане на санкции представляват пречка за свободното предоставяне на услуги, предвидено в член 56 ДФЕС. Всъщност, като позволяват на ФИФА и УЕФА да контролират по своя преценка възможността за всяко трето предприятие да организира и използва с търговска цел клубни състезания по футбол на територията на Съюза, възможността за всеки професионален футболен клуб да участва в тези състезания, както и вследствие на това възможността за всяко друго предприятие да предоставя услуги, свързани с организирането или използването с търговска цел на посочените състезания, тези правила могат не само да затруднят или да направят по-малко привлекателни съответните различни икономически дейности, но и да ги предотвратят, като ограничат достъпа на всеки нов участник до тях. Освен това липсата на обективен, недискриминационен и предварително известен критерий, който да ограничава тези правила, не позволява да се счете, че приемането им е обосновано от законна цел от общ интерес.

( 1 ) Решения от 21 декември 2023 г., International Skating Union/Комисия (C‑124/21) и от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club (C‑680/21).