Дело C‑283/21

VA

срещу

Deutsche Rentenversicherung Bund

(Преюдициално запитване,
отправено от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen)

Решение на Съда (втори състав) от 22 февруари 2024 година

„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 44, параграф 2 — Обхват — Пенсия за пълна неработоспособност — Изчисляване — Отчитане на периоди за гледане на малко дете, завършени в друга държава членка — Приложимост — Член 21 ДФЕС — Свободно движение на гражданите — Достатъчна връзка между тези периоди за гледане и осигурителните периоди, завършени в държавата членка, която има задължението да изплаща пенсията“

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Въпрос за тълкуването на член 44 от Регламент № 987/2009 — Неприложимост на тази разпоредба в спора по главното производство — Липса на необходимост от поисканото тълкуване за разрешаването на посочения спор — Недопустимост

   (член 267 ДФЕС; член 87, параграф 3 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и член 44, параграф 2 и член 93 от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 33 и 36—38)

2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Пенсия за пълна неработоспособност — Задължение за отчитане, за целите на отпускането на такава пенсия, на периодите за гледане на малко дете, завършени в друга държава членка — Лице, завършило осигурителни периоди изключително в държавата членка, която има задължението да изплаща пенсията — Неплащане в последната държава членка на вноски преди и непосредствено след тези периоди за гледане на малко дете — Липса на отражение върху задължението за отчитане на посочените периоди

   (член 21 ДФЕС, член 1, буква у) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 46—49, 52—55 и диспозитива)

Резюме

В отговор на преюдициално запитване от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen (Областен социален съд Северен Рейн-Вестфалия, Германия) Съдът внася яснота относно тълкуването на член 21 ДФЕС в спор по главното производство, предмет на който е неотчитането от пенсионно-осигурителния институт, с оглед на изчисляването на размера на пенсията за пълна неработоспособност, на периодите за гледане на малко дете, завършени от получателката на тази пенсия в друга държава членка.

VA е германска гражданка, която от 1962 г. до 2010 г. живее в Нидерландия, в близост до германската граница.

След като преминава професионално обучение в Германия, което приключва през юли 1980 г., тя не извършва никаква професионална дейност там или в Нидерландия.

От 15 ноември 1986 г. до 31 март 1999 г. VA завършва периоди на гледане на двете си деца в Нидерландия, без да осъществява професионална дейност (наричани по-нататък „спорните периоди“). Към този период тя не е плащала осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване.

Между април 1999 г. и октомври 2012 г. тя има в Германия заетост, която не подлежи на задължително осигуряване. След като се премества там през 2010 г., от октомври 2012 г. тя осъществява в тази държава членка дейност срещу възнаграждение и във връзка с това плаща осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване.

От март 2018 г. жалбоподателката по главното производство получава от Deutsche Rentenversicherung Bund (Федерален осигурителен институт, Германия) пенсия за пълна неработоспособност. Когато изчислява размера на тази пенсия освен периодите, през които VA е внасяла осигурителни вноски по германското задължително пенсионно осигуряване, този институт отчита и периодите, през които тя е преминала професионално обучение, както и двумесечен период на заетост, завършен през 1999 г., но отказва да отчете спорните периоди.

VA обжалва този отказ по съдебен ред. След като жалбата ѝ е отхвърлена на първа инстанция, тя подава жалба пред запитващата юрисдикция.

Във връзка с това запитващата юрисдикция решава да отправи до Съда преюдициални въпроси, с които по същество иска да се установи дали когато получателят на дадена пенсия не отговаря на условието за извършване на дейност като заето или самостоятелно заето лице, предвидено в член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 ( 1 ), член 21 ДФЕС, в светлината на установената с решение Reichel-Albert съдебна практика ( 2 ), изисква държавата членка, която има задължението да изплаща тази пенсия, да отчете завършените в друга държава членка периоди за гледане на малко дете, в която получателят е живял дълги години, дори ако той не е внасял осигурителни вноски по пенсионната осигурителна схема на първата държава членка нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.

Съображения на Съда

След като потвърждава, че член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 е неприложим в спора по главното производство, Съдът посочва, че изводите от решение Reichel-Albert могат да се приложат в настоящия случай.

Оттук Съдът заключава, че член 21 ДФЕС задължава държавата членка, която е длъжна да изплаща процесната пенсия, да отчете — с оглед на отпускането на тази пенсия — периодите за гледане на малко дете, завършени от съответното лице в друга държава членка, щом е установено, че съществува достатъчна връзка между посочените периоди за гледане на малко дете и осигурителните периоди, завършени от това лице поради осъществяването на професионална дейност в първата държава членка.

Съществуването на такава „достатъчна връзка“ трябва да се смята за доказано, когато съответното лице е завършило осигурителни периоди под формата на периоди на обучение или на професионална дейност изключително в държавата членка, която има задължението да изплаща пенсията му, както преди, така и след завършването на периодите за гледане на малките му деца в друга държава членка.

По-нататък, Съдът извежда от член 1, буква у) от Регламент № 883/2004 ( 3 ), също релевантен при тълкуването на член 21 ДФЕС, че държавите членки могат да предвидят в националното си законодателство, че някои периоди от живота на човек, през които той не е имал заетост или самостоятелна заетост, подлежаща на задължително осигуряване, и за това не е плащал вноски, са приравнени на „осигурителни периоди“, завършени в съответната държава членка.

В такъв случай обстоятелството, че съответното лице не е плащало вноски в тази държава членка през периодите, така приравнени от националното ѝ законодателство на такива осигурителни периоди, няма как да изключи съществуването на достатъчна връзка между периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в друга държава членка, и осигурителните периоди, завършени в първата държава членка.

Оттук се оказва — което следва да се провери от запитващата юрисдикция — че в делото по главното производство съществува достатъчна връзка между периодите за гледане на малко дете, завършени от VA в Нидерландия, и завършените от нея осигурителни периоди изключително в Германия както преди тези периоди за гледане, що се отнася до периодите на обучение, приравнени от германското право на осигурителни периоди, така и след същите периоди, що се отнася до периодите на заетост, независимо че това лице не е плащало вноски в последната държава членка нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.

Според Съда в случай като разглеждания по главното производство продължителността на периода, през който съответното лице е пребивавало в държавата членка, в която се е посветило на гледането на децата си, е без значение.

Следователно в този случай държавата членка, която има задължението да изплаща процесната по главното производство пенсия, не може изключи отчитането на периодите за гледане на малко дете само по съображение, че те са завършени в друга държава членка, защото иначе би поставила в по-неблагоприятно положение своите граждани, упражнили свободата си на движение, и така би нарушила член 21 ДФЕС. Ето защо държавата членка, която има задължението да изплаща тази пенсия, е длъжна съгласно тази разпоредба да отчете, за целите на отпускането на посочената пенсия, въпросните периоди за гледане, независимо че това лице не е плащало вноски в тази държава членка нито преди, нито непосредствено след посочените периоди за гледане.

( 1 ) Член 44 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (OВ L 284, 2009 г., стр. 1) урежда отчитането на периодите за гледане на малко дете.

( 2 ) Решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475) В това решение Съдът постановява, че когато дадено лице временно се е установило да живее в държава членка, различна от държавата му членка на произход, член 21 ДФЕС задължава компетентната институция на държавата на произход да отчете, за целите на отпускането на пенсия за старост, периодите за гледане на малко дете, завършени в друга държава членка, като все едно завършени на нейна територия от лицето, което е упражнявало професионална дейност единствено в първата държава членка и което към момента на раждането на децата му временно е спряло да работи и поради строго семейни причини се е установило да живее на територията на втората държава членка.

( 3 ) Съгласно член 1, буква у) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12) „осигурителен период“ означава периодите на внасяне на осигурителни вноски или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период.