Дело C‑46/21 P

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия

срещу

Aquind Ltd

Решение на Съда (пети състав) от 9 март 2023 година

„Обжалване — Енергетика — Регламент (ЕО) № 714/2009 — Член 17 — Искане за освобождаване на междусистемен електропровод — Решение за отказ на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) — Регламент (ЕО) № 713/2009 — Член 19 — Апелативен съвет на ACER — Интензивност на контрола“

Агенции на Европейския съюз — Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) — Производство по обжалване — Жалба пред апелативния съвет на ACER — Жалба срещу решение, с което ACER отхвърля искане за освобождаване на нови междусистемни електропроводи — Обхват на контрола — Преценка на сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество — Контрол за законосъобразност, който не се ограничава до преценката дали са налице явни грешки в преценката

(членове 18, параграф 1 и член 19 от Регламент № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета и член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 55—72)

Резюме

Дружеството Aquind Ltd е организатор на проект за междусистемен електропровод, свързващ британската и френската електропреносна система. Във връзка с този проект Aquind Ltd подава до френския и британския регулаторен орган искане за освобождаване на нови междусистемни електропроводи съгласно член 17 от Регламент № 714/2009 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия ( 1 ).

Тъй като националните регулаторни органи не постигат съгласие, с решение от 19 юни 2018 г. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) отхвърля искането за освобождаване ( 2 ) с мотива, че Aquind Ltd не отговаря на условието, изискващо степента на риск, свързан с инвестициите за новия междусистемен електропровод, да е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено освобождаването (по-нататък „решението на ACER“).

По жалба, подадена от Aquind Ltd, решението на ACER е потвърдено от апелативния съвет на ACER ( 3 ) (по-нататък „апелативният съвет“). В резултат на това Aquind Ltd сезира Общия съд с жалба за отмяна на решението на апелативния съвет, която е уважена с решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER ( 4 ). В това решение Общият съд констатира по-специално, че апелативният съвет е допуснал грешка при прилагане на правото, ограничавайки контрола си върху решението на ACER до това дали е налице явна грешка в преценката.

По подадената от ACER жалба Съдът потвърждава решението на Общия съд, като същевременно уточнява интензивността на контрола, който апелативният съвет е длъжен да упражни върху решенията на ACER относно исканията за освобождаване.

Съображения на Съда

В началото Съдът припомня, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид по-специално нейният текст и целите на правната уредба, от която тя е част.

На първо място, що се отнася до текста на регламента за създаване на АCER, Съдът отбелязва, че от разпоредбите му относно състава, организацията и правомощията на апелативния съвет ( 5 ) не следва изрично, че контролът на последния върху решенията на ACER, включващи преценки по сложни икономически и технически въпроси, задължително се ограничава до това налице ли е явна грешка в преценката.

На второ място, що се отнася до целите, преследвани със създаването на апелативния съвет, следва да се констатира, че това създаване се вписва в общ подход, възприет от законодателя на Съюза, целящ да снабди агенциите на Съюза с органи по обжалване, когато са им предоставени правомощия да вземат решения по сложни технически или научни въпроси, които могат да засегнат пряко правното положение на съответните страни. Макар тези различни органи по обжалване да имат известни разлики по отношение на тяхната структура, функциониране и правомощия, те все пак имат някои общи характеристики.

Всъщност, първо, такива органи по обжалване, които са вътрешни за агенциите органи за преразглеждане по административен ред, се ползват с известна независимост, упражняват квазисъдебни функции в рамките на състезателни процедури и са съставени от юристи, както и от технически експерти, което им позволява да се произнасят по жалби срещу решения, които обикновено имат техническо съдържание в значителна степен. Второ, те могат да бъдат сезирани с жалби от адресатите на решенията на агенциите, от които са част, както и от физическите и юридическите лица, които са пряко и лично засегнати от тези решения. Трето, те представляват бърз, достъпен, специализиран и нескъп механизъм за защита на правата на адресатите на решенията и на лицата, които са засегнати от тези решения.

Що се отнася до апелативния съвет, Съдът отбелязва, че съгласно процедурата, приложима пред този съвет, всяко физическо или юридическо лице, включително националните регулаторни органи, може да обжалва решение на ACER, на което то е адресат или което го засяга пряко или лично, без за тази жалба да се прилагат други условия за допустимост. Що се отнася до състава му, апелативният съвет включва членове, които трябва да имат предварителен опит в енергийния сектор и следователно разполагат с необходимата експертиза, позволяващи на съвета сам да извърши пълен контрол върху сложните преценки от техническо и икономическо естество, съдържащи се в решенията на ACER.

В това отношение наличието на разлики между апелативния съвет и други апелативни съвети, като този на Европейската агенция по химикали (ECHA) по отношение на целите, процедурите, сроковете и условията на персонала не може да повлияе върху интензивността на контрола, който този съвет е длъжен да упражни.

В този смисъл Съдът потвърждава извода на Общия съд, че съдебната практика относно ограничения контрол, упражняван от съда на Съюза върху сложните преценки от техническо, научно и икономическо естество, не може да се приложи към органите по обжалване на агенциите на Съюза. Всъщност ограничен контрол на апелативния съвет върху преценките от техническо и икономическо естество би довел до това съдът на Съюза да упражнява ограничен контрол върху решение, което от своя страна е резултат на ограничен контрол. Система на „ограничен контрол върху ограничен контрол“ обаче не предлага гаранциите за ефективна съдебна защита, от която би трябвало да се ползват предприятията, чието искане за освобождаване е отхвърлено.

С оглед на всички тези съображения Съдът прави извода, че Общият съд правилно е постановил, че апелативният съвет е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че що се отнася до преценките с технически или комплексен характер, той може да определи само дали ACER е допуснала явна грешка в преценката.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15).

( 2 ) Решение на ACER № 05/2018 от 19 юни 2018 г.

( 3 ) Решение на апелативния съвет на ACER № A 001 2018 от 17 октомври 2018 г.

( 4 ) Решение от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, EU:T:2020:542).

( 5 ) Членове 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 2009 г., стр. 1).