Дело T‑748/20

Европейска комисия

срещу

Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) и др.

Решение на Общия съд (седми състав) от 6 септември 2023 година

„Арбитражна клауза — Специална програма за научни изследвания и развитие в областта на „Качество на живота и управлението на живите ресурси“ — Договор за отпускане на безвъзмездни средства — Доклад от разследване на OLAF, в който са установени финансови нередности — Възстановяване на платени суми — Приложимо право — Погасителна давност — Въздействие на доклада на OLAF“

1. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договор за безвъзмездни средства, сключен в рамките на специална програма за научни изследвания и развитие — Договор, който се урежда от правото на дадена държава членка — Доклад от разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), в който се установяват финансови нередности, допуснати от съдоговорителя — Искане за възстановяване на безвъзмездните средства вследствие на установяването на тези нередности — Образуване на производство по оздравяване по отношение на този съдоговорител в друга държава членка — Последица — Приложимост на Регламент № 1346/2000 — Предявяване на вземане от кредитора в държавата членка, в която е образувано производството — Последици — Прекъсване на давностния срок съгласно правото на първата държава членка

   (член 272 ДФЕС; член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, буква е), член 16, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

   (вж. т. 37—57)

2. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договор, за който се прилага националното право — Приложимост на материалното национално право

   (член 272 ДФЕС)

   (вж. т. 61 и 93)

Резюме

На 17 януари 2001 г. Комисията сключва със Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) договор с предмет изпълнение на проект в рамките на специалната програма за научни изследвания и развитие, в който се предвижда изплащане на безвъзмездни средства (наричан по-нататък „договорът Seapura“). Договорът се урежда от белгийското право ( 1 ).

През 2006 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) започва разследване вследствие на съмнения за измама във връзка с няколко проекта, изпълнявани от CEVA, сред които е и проектът, предмет на договора Seapura. През декември 2007 г. OLAF приема окончателния си доклад, в който във връзка с изпълнението на договора Seapura се установяват финансови нередности. През октомври 2008 г. Комисията уведомява CEVA, че поради установените в доклада на OLAF сериозни финансови нередности възнамерява да издаде по отношение на него дебитни известия с цел възстановяване на безвъзмездните средства, изплатени в рамките на договора Seapura. Така на 13 март 2009 г. Комисията изпраща на CEVA четири дебитни известия, след това на 11 май 2009 г. четири напомнителни писма и накрая, на 12 юни 2009 г., поради неплащане от страна на CEVA, Комисията му изпраща четири официални уведомителни писма.

С присъда на Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен, Франция) от 26 април 2011 г. CEVA и бившият му ръководител са признати за виновни за измама и присвояване на публични средства и съответно са осъдени да заплатят глоба, и им е наложена присъда лишаване от свобода. Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен) се произнася по предявения от Комисията граждански иск, като осъжда отчасти при условията на солидарност подсъдимите да заплатят на Комисията обезщетение за претърпените имуществени вреди, по-специално поради финансовите нередности, допуснати при изпълнението на договора Seapura. С решение от 1 април 2014 г. Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен, Франция) оправдава CEVA и бившия му директор по всички обвинения и отхвърля гражданския иск на Комисията. С решение от 12 ноември 2015 г., след като е сезирано от главния прокурор към Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен), наказателното отделение на Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отменя решението на Апелативния съд единствено в частта, в която подсъдимите са оправдани за присвояване на публични средства, и в тази част връща делото на Cour d’appel de Caen (Апелативен съд Каен, Франция).

С решение от 22 юни 2016 г. Tribunal de commerce de Saint-Brieuc (Търговски съд Сен Брио, Франция) образува производство по оздравяване спрямо CEVA и назначава синдик. На 15 септември 2016 г. в рамките на това производство Комисията предявява пред синдика вземане, съответстващо на общата сума на дебитните известия, издадени с цел възстановяване на безвъзмездните средства, изплатени по-специално в рамките на договора Seapura. На 6 декември 2016 г. посоченият синдик оспорва вземането на Комисията.

С решение от 21 юли 2017 г. Tribunal de commerce de Saint-Brieuc (Търговски съд Сен Брио) приема плана за оздравяване на CEVA и назначава надзорник за изпълнението на този план.

С влязло в сила решение от 23 август 2017 г. Cour d’appel de Caen (Апелативен съд Каен) се произнася след връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция, като оправдава CEVA за присвояването на публични средства и осъжда бившия му директор, като му налага условна присъда една година лишаване от свобода и глоба за присвояване на публични средства.

С определение от 11 септември 2017 г. съдията по несъстоятелността в производството по оздравяване отхвърля изцяло вземането на Комисията. Комисията подава въззивна жалба срещу това определение. С решение от 24 ноември 2020 г. Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен) отменя посоченото определение и установява наличието на две съществени основания за оспорване във връзка с погасителната давност и основателността на дебитните известия, като приема, че тези основания трябва да бъдат разгледани от компетентния съд, който Комисията следва да сезира.

В този контекст с иска си на основание член 272 ДФЕС ( 2 ) Комисията иска от Общия съд да определи размера на вземането ѝ, съответстващо на възстановяването на безвъзмездните средства, изплатени по договора Seapura.

С решението си Общият съд уважава искането на Комисията и определя размера на вземането ѝ към CEVA в приложение на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura.

Съображения на Общия съд

След като потвърждава компетентността си да разгледа иска на Комисията по силата на арбитражна клауза, предвидена в договора Seapura ( 3 ), Общият съд най-напред разглежда повдигнатото от CEVA възражение за недопустимост, а именно възражението за погасяване по давност на искането на Комисията.

Що се отнася до приложимата към фактите по делото редакция на Финансовия регламент, Общият съд посочва, че към датата на сключване на договора Seapura, а именно 17 януари 2021 г., Финансовият регламент № 2548/98 ( 4 ) не е предвиждал специални разпоредби относно давностния срок, нито относно начините на прекъсване на давността. Следователно приложимите в случая правила относно давността са предвидените в правото, което урежда договора, а именно белгийското право.

Освен това Общият съд отбелязва, че в белгийското право член 2262 bis, параграф 1 от белгийския Граждански кодекс, който се прилага към искове, произтичащи от договорни правоотношения, гласи, че „[в]сички облигационни искове се погасяват с изтичането на десетгодишна давност“. Общият съд добавя, че съгласно член 2257 от белгийския Граждански кодекс погасителната давност за облигационни искове започва да тече от деня, следващ този, в който вземането става изискуемо.

От една страна, Общият съд посочва, че е безспорно, че настоящият спор има договорен характер. Всъщност член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura предвижда, че „[с]лед датата, на която изтича срокът на действие на договора, договорът е развален или се преустановява участието на съдоговорител, Комисията може според случая да изиска или изисква от съдоговорителя след установени в рамките на одит измами или съществени финансови нередности възстановяването на цялата сума, която му е платена под формата на финансово участие на Общността“. От текста на тази разпоредба следва, че страните по договора Seapura са се споразумели, че възстановяването на цялата сума, която е платена на CEVA под формата на финансово участие на Съюза, поради установени в рамките на одит измами или съществени финансови нередности, е обусловено от предварително отправено от Комисията искане за възстановяване. За тази цел на 13 март 2009 г. Комисията изпраща на CEVA четири дебитни известия с цел събиране на вземането си. Общият съд приема, че именно на тази дата Комисията е поискала от CEVA да възстанови сумите, които последното е получило въз основа на договора Seapura. При тези обстоятелства съгласно разпоредбите на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura вземането на Комисията става изискуемо, считано от 13 март 2009 г.

От друга страна, Общият съд констатира, че CEVA не е изтъкнало конкретен довод, позволяващ да се установи, че вземането е станало изискуемо преди 13 март 2009 г. Така десетгодишният срок, през който Комисията може да предяви иска си срещу CEVA, започва да тече от деня, следващ този, в който задължението е станало изискуемо, а именно 14 март 2009 г., в съответствие с посочения по-горе член 2257 от белгийския граждански кодекс. Поради това Общият съд приема, че давностният срок по принцип е изтекъл на 14 март 2019 г.

В случая Комисията изтъква, че давностният срок е бил прекъснат два пъти, първо, при конституирането ѝ като граждански ищец пред Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен) на 26 април 2011 г., и второ, при подаването на изявлението ѝ за предявяване на вземане, коригирано на 15 септември 2016 г. в рамките на производството по оздравяване спрямо CEVA. В това отношение Общият съд единствено разглежда дали давностният срок би могъл да бъде надлежно прекъснат с направеното от Комисията изявление за предявяване на вземане в рамките на производството по оздравяване спрямо CEVA, без да е необходимо също така да се разглеждат последиците от предявяването на граждански иск от Комисията пред Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен). Всъщност Комисията поддържа, че е предявила вземането си пред синдика на 15 септември 2016 г. и че съгласно практиката на белгийския Cour de cassation (Касационен съд) с изявлението за предявяване на вземане се прекъсва погасителната давност до приключване на производството по несъстоятелност. Комисията добавя, че има основание да се позове на възможността да се ползва от френските производства, за да спре давностния срок въз основа на белгийското право.

В случая Общият съд припомня, че на 22 юни 2016 г. Tribunal de commerce de Saint-Brieuc (Търговски съд Сен Брио) образува производство по оздравяване спрямо CEVA. На 15 септември 2016 г. в рамките на това производство Комисията предявява вземането си пред определения синдик. Всъщност от член L.622‑24 от френския Търговски кодекс следва, че след публикуване на съдебното решение за откриване на производство по оздравяване всички кредитори, чието вземане е възникнало преди съдебното решение за откриване, с изключение на работниците и служителите, предявяват вземанията си пред синдика. Следователно именно на основание на тази разпоредба и в рамките на образуваното по отношение на CEVA производство по оздравяване Комисията е предявила вземането си пред определения синдик. Освен това член L.622‑25‑1 от френския Търговски кодекс гласи: „[с] изявлението за предявяване на вземане се прекъсва давността до приключване на производството; то освобождава от задължението за отправяне на всякаква покана за доброволно изпълнение и се счита за действие по преследване“.

В това отношение Общият съд уточнява, че откриването на производство по оздравяване във Франция води до пряка приложимост на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност ( 5 ), който е в сила към този момент, и че с горепосочения регламент френското право се определя като lex concursus. Общият съд също така отбелязва, че съгласно член 4, параграф 2, буква е) от Регламент № 1346/2000 „[з]аконът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност“, и по-специално „как действа производството по несъстоятелност върху предявени правни искания на индивидуални кредитори“. Освен това член 16, параграф 1 от същия регламент предвижда, че „[в]сяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството“. Също така член 17, параграф 1 от същия регламент гласи, че „[р]ешението за образуване на производството по член 3, параграф 1 съгласно закона на държавата членка на образуване на производството, има действие във всяка друга държава членка без допълнителни формалности, освен ако настоящият регламент не предвижда друго и докато в тази друга държава членка не е образувано производството по член 3, параграф 2“.

Следователно въз основа на предходните разпоредби следва да се приеме, че образуването във Франция на производство по оздравяване спрямо CEVA и последващото предявяване на вземания, направено от Комисията в рамките на това оздравително производство, са произвели съгласно френското право, и по-специално съгласно член L.622‑25‑1 от френския Търговски кодекс, действие в белгийското право, и по-специално че са прекъснали предвидения в това право десетгодишен давностен срок. Всъщност Общият съд уточнява, че последиците, свързани с откриването на производството по оздравяване спрямо CEVA, биха били ограничени, ако направеното във Франция от Комисията на 15 септември 2016 г. изявление за предявяване на вземане не беше довело до прекъсване на погасителната давност по белгийското право.

При тези условия, тъй като искът на Комисията е предявен на 19 декември 2020 г., Общият съд счита, че в случая погасителната давност не е изтекла и поради това отхвърля повдигнатото от CEVA възражение за изтекла давност, преди да уважи искането на Комисията и да установи вземането ѝ спрямо CEVA.

( 1 ) Член 5, параграф 1 от договора Seapura.

( 2 ) Съгласно член 272 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Европейския съюз или от негово име. Съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в член 272 ДФЕС.

( 3 ) Член 5, параграф 2 от договора Seapura.

( 4 ) Регламент (ЕО, ЕОВС, Евроатом) № 2548/98 на Съвета от 23 ноември 1998 година за изменение на Финансовия регламент от 21 декември 1977 г., приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 320, 1998 г., стр. 1).

( 5 ) Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).