Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62020TJ0304

Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 22 ноември 2023 г.
Laura Molina Fernández срещу Единен съвет за преструктуриране.
Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Преструктуриране на Banco Popular Español — Решение на ЕСП, с което се отказва да се предостави обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране — Оценка на разликата в третирането — Независимост на оценителя.
Дело T-304/20.

Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

ECLI identifier: ECLI:EU:T:2023:734

Дело T-304/20

Laura Molina Fernández

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 22 ноември 2023 г.

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Преструктуриране на Banco Popular Español — Решение на ЕСП, с което се отказва да се предостави обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране — Оценка на разликата в третирането — Независимост на оценителя“

  1. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Приемане на схема за преструктуриране — Право на преценка на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) — Обхват — Искане за обезщетение от акционерите и кредиторите — Оценка на много сложни факти от научен и технически характер — Сложни икономически оценки — Широка свобода на преценка — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Тежест на доказване

    (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

    (вж. т. 32—38)

  2. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Приемане на схема за преструктуриране — Механизъм за обезщетяване на акционерите и кредиторите — Метод за оценка на третирането на акционерите и кредиторите при обичайно производство по несъстоятелност — Обичайно производство по несъстоятелност — Понятие — Ликвидация на субекта — Включване — Споразумение с кредиторите — Изключване — Сценарий за продължаващо дейността си предприятие — Изключване

    (член 20, параграфи 16—18 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

    (вж. т. 48, 50, 56 и 58)

Резюме

По съединени дела Т-302/20, Т-303/20 и Т-307/20 и по дело Т-304/20 жалбоподателите са физически и юридически лица, които са били акционери в Banco Popular Español, SA (наричана по-нататък „Banco Popular“) преди приемането на схема за преструктуриране на последната. За разлика от това по дело Т‑330/20 става въпрос за инвестиционни фондове, които преди приемането на същата схема за преструктуриране са притежавали капиталови инструменти, с изключение на един от тях, който е правоприемник на субект, притежаващ облигации на Banco Popular.

На 7 юни 2017 г. на основание Регламент № 806/2014 ( 1 ) изпълнителната сесия на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) приема схема за преструктуриране на Banco Popular ( 2 ), одобрена същия ден от Европейската комисия ( 3 ).

Преди приемането на тази схема ЕСП ангажира дружеството Deloitte Réviseurs d’Entreprises за оценител (наричан по-нататък „дружеството оценител“), за да извърши оценка на Banco Popular преди евентуално преструктуриране, както и оценка на разликата в третирането след евентуално преструктуриране. На 6 юни 2017 г. дружеството оценител предоставя на ЕСП оценка (наричана по-нататък „оценка 2“), чиято цел е била да се оцени стойността на активите и пасивите на Banco Popular и да се направи преценка за подхода към акционерите и кредиторите, в случай че спрямо Banco Popular се провежда обичайно производство по несъстоятелност, както и да се предоставят данни, позволяващи да се вземе решение относно подлежащите на прехвърляне акции и инструменти на собственост и даващи възможност на ЕСП да определи търговските условия за целите на инструмента за продажба на стопанска дейност. Като приема в схемата за преструктуриране, че са изпълнени необходимите условия ( 4 ), ЕСП решава по отношение на Banco Popular да се проведе процедура за преструктуриране. След прозрачен и открит процес на продажба, проведен от испанския орган за преструктуриране — Фондът за организирано преструктуриране на банковите институции (FROB), новите акции на Banco Popular са прехвърлени на Banco Santander SA.

След приемането на схемата за преструктуриране дружеството оценител изпраща на ЕСП оценката на разликата в третирането ( 5 ) (наричана по-нататък „оценка 3“), с която се цели да се определи дали засегнатите акционери и кредитори биха получили по-добро третиране, ако спрямо Banco Popular се образува обичайно производство по несъстоятелност отколкото третирането, което са получили при преструктурирането. Тази оценка е извършена в рамките на сценарий за ликвидация съгласно испанското законодателство към момента на приемане на схемата за преструктуриране. Дружеството оценител приема, че образуването на обичайно производство по несъстоятелност би довело до ликвидация, която не е планирана. То стига до извода, че в рамките на такова производство не се очаква никакво възстановяване на суми и че следователно не е налице разлика в третирането в сравнение с третирането, произтичащо от действието по преструктуриране.

Впоследствие, за да може да вземе окончателно решение относно необходимостта да им се предостави обезщетение чрез Единния фонд за преструктуриране ( 6 ), ЕСП приканва засегнатите акционери и кредитори да заявят пред него интереса си да упражнят правото си на изслушване с оглед на предварителното му решение по този въпрос ( 7 ), в което, що се отнася до оценка 3, той стига до заключението, че не е длъжен да им изплати обезщетение. Производството относно правото на изслушване протича на два последователни етапа, а именно етапа на регистрация, в която засегнатите акционери и кредитори се приканват да изразят интерес за упражняване на правото си да бъдат изслушани, а след това и етапа на консултация, в хода на който засегнатите лица могат да представят своите коментари по предварителното решение, към което е приложен неповерителният вариант на оценка 3.

В края на етапа на консултация ЕСП разглежда съответните коментари и получава от дружеството оценител пояснителен документ, в който последният потвърждава, че стратегията и различните хипотетични сценарии за ликвидация, подробно описани в оценка 3, както и приложените методологии и извършените анализи остават валидни.

На 17 март 2020 г. ЕСП приема Решение SRB/EES/2020/52 относно това дали е необходимо да се предоставя обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране на Banco Popular (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в което приема, че дружеството оценител е независимо и че оценка 3 е в съответствие с приложимата правна уредба и е достатъчно мотивирана и пълна. Той също така представя коментарите, предоставени от засегнатите акционери и кредитори, както и тяхната оценка, и стига до заключението, че няма разлика между третирането, на което действително са били подложени засегнатите акционери и кредитори, и третирането, от което биха се ползвали, ако спрямо Banco Popular е било образувано обичайно производство по несъстоятелност към датата на преструктурирането.

С решенията си, с които трите жалби на основание член 263 ДФЕС се отхвърлят, Общият съд за първи път се произнася по искане за отмяна на решение на ЕСП относно евентуалното обезщетяване на акционерите и кредиторите, засегнати от преструктурирането на банка. В това отношение Общият съд разглежда няколко нови въпроса, повдигнати в трите жалби, по-специално относно преценката на положението на засегнатите акционери и кредитори, в случай че спрямо Banco Popular е образувано обичайно производство по несъстоятелност, независимостта на дружеството оценител, правото на изслушване в хода на производството, правото на ефективни правни средства за защита и правото на собственост.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд отхвърля твърденията за нарушение, че обжалваното решение било незаконосъобразно, що се отнася до разглеждането на въпроса дали бившите акционери на Banco Popular биха са получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност.

Първо, Общият съд отбелязва, от една страна, че от разпоредбите на Регламент № 806/2014 ясно следва, че позоваването ( 8 ) на третиране, от което акционерите и кредиторите на субекта биха се ползвали, ако спрямо него се прилагаше обичайно производство по несъстоятелност, се отнася до хипотетичното им третиране в случай на ликвидация на субекта. От друга страна, методът за оценка на посоченото третиране, определен в Делегиран регламент 2018/344 ( 9 ) , съответства на реализирането на активите на институцията и следователно на ликвидация съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 42 от Регламент № 806/2014.

Второ, за да се установи разликата в третирането, се извършва сравнение между действителното третиране, което са получили засегнатите акционери и кредитори поради преструктурирането, и оценяването на тяхното положение в хипотеза, при която не е било извършено действие по преструктуриране, а именно хипотезата, в която субектът е бил ликвидиран.

Трето, Общият съд констатира, че в рамките на преценката за разликата в третирането вследствие на решение за преструктуриране на FROB, испанското право предвижда, че съпоставителният сценарий е сценарий за ликвидация на субекта, като се вземат предвид разпоредбите на испанското законодателство относно ликвидацията. От това той заключава, че разликата в третирането трябва да се определи въз основа на сценарий за ликвидация, което изключва възможността за сценарий, основаващ се на продължаване на дейността на субекта или на споразумение с кредиторите.

Четвърто, Общият съд уточнява, че предвиденият в оценка 3 съпоставителен сценарий за ликвидация трябва да се определи с оглед на положението на Banco Popular към датата на преструктурирането. Към посочената дата Banco Popular не е била в състояние да продължи дейността си поради положението във връзка с нейната ликвидност, поради положението си, което е проблемно или има вероятност да стане проблемно, и поради възможното отнемане на лиценза ѝ за банкова дейност, и поради тази причина не е било възможно нито сключване на споразумение с кредиторите, нито сценарий за несъстоятелност, при който се взема предвид хипотезата за продължаващо дейността си предприятие.

Освен това Общият съд отхвърля довода, че дружеството оценител е трябвало да извърши оценка на Banco Popular, като предвиди продажбата на цялата институция или по производствени единици, която предполага продължаване на дейността на предприятието. Следователно дружеството оценител не е допуснало грешка, като е използвало методология, основана на сценарий за ликвидация и на продажбата на активите поотделно или чрез портфейл.

Пето, обжалваното решение не е опорочено от явна грешка в преценката, както що се отнася до отчитането на максималната продължителност на производството по ликвидация от седем години, като се има предвид по-специално целта ликвидацията да се извърши в разумен срок, и както несигурността, породена от продължителен период за ликвидация, така и що се отнася до оценката на портфейлите от обслужвани и необслужвани кредити, на дъщерните дружества на Banco Popular, свързани с недвижими имоти и на правните рискове.

На второ място, Общият съд отхвърля основанието, свързано с липсата на независимост на дружеството оценител.

Първо, Общият съд посочва, че обстоятелствата в конкретния случай, от една страна, не доказват, че при извършването на оценка 3 дружеството оценител е било повлияно от факта, че е извършило и оценка 2, и от друга страна, противоречат на довода, че основателно би могло да се приеме липсата, както изглежда, на обективност или безпристрастност.

Всъщност в оценка 3 анализът на разликата в третирането се основава на действителното третиране, което са получили засегнатите акционери и кредитори след приключване на преструктурирането. Оценяването на активите и пасивите на Banco Popular, съдържащо се в първата част от оценка 2, не е взето предвид в оценка 3 и следователно не би могло да повлияе на дружеството оценител при изготвянето от негова страна на последно посочената оценка.

Освен това в оценка 2 се съдържат многобройни резерви относно достоверността на симулацията на сценария за ликвидация. При това положение Общият съд отхвърля твърдението за нарушение, че за да защити професионалната си репутация, дружеството оценител е приело, че е обвързано от изводите в оценка 2, когато е извършило оценка 3.

Освен това Общият съд отхвърля довода, че дружеството оценител е имало мотив да избягва всякакво коригиране или изменение на изводите, съдържащи се в оценка 2, по съображения, че това се опровергава от обстоятелствата, при които са извършени оценки 2 и 3. Всъщност оценка 3 се основава на по-пълна информация от тази, с която разполагало дружеството оцените на етапа на оценка 2. Освен това веднага след получаването на оценка 2 ЕСП е бил уведомен, че дружеството оценител трябва да се основе на нови данни в оценка 3 и следователно да измени оценяването, извършено при симулацията на сценария за ликвидация. В оценка 3 дружеството оценител не се е ограничило до това да потвърди резултата от симулацията в оценка 2. Освен това сам по себе си фактът, че дружеството оценител е достигнало до същия извод, не е достатъчен, за да се установи, че при извършването на оценка 3 то е приело, че е обвързано от направеното в оценка 2 оценяване.

Накрая, Общият съд отхвърля оплакването, че ЕСП е трябвало да прибегне до различен оценител, за да извърши оценка по различен метод, тъй като оценката на третирането на засегнатите акционери и кредитори трябвало да се извърши според сценарий на ликвидация. Освен това нито една разпоредба от Регламент № 806/2014 или от Делегиран регламент 2016/1075 не се противопоставя изрично на извършването на оценки 2 и 3 от един и същ оценител.

Второ, Общият съд отхвърля твърденията за липса на независимост на дружеството оценител поради връзките, които се твърди, че е имало с Banco Popular и Banco Santander.

Във връзка с това той отбелязва, че към датата на определяне на дружеството оценител като независим оценител, от една страна, самоличността на купувача не е била известна, така че не е било възможно да се вземат предвид връзките между дружеството оценител и Banco Santander, и от друга страна, дружеството оценител вече не е предоставяло одитни услуги на Banco Santander.

Общият съд подчертава, че в хода на цялата процедура за преструктуриране на Banco Popular ЕСП е следил, както е бил длъжен да направи, дали дружеството оценител спазва изискванията за независимост и по-специално тези относно липсата на конфликт на интереси, предвидени в Делегиран регламент 2016/1075 ( 10 ).

Ето защо ЕСП не е допуснал грешка, като е приел, че услугите, предоставяни от дружеството оценител както на Banco Popular, така и на Banco Santander, не са от естество да повлияят на преценката му при извършването на оценка 3 и следователно да докажат наличието на съществен действителен или потенциален интерес, който да съвпада или противоречи с техните интереси.

Освен това нито един довод не поставя под въпрос преценките на ЕСП относно липсата на връзка между, от една страна, одитните услуги и услугите, свързани с интеграцията на Banco Popular, предоставени на Banco Santander от дружеството оценител, и от друга страна, елементите с отношение към оценка 3, която се отнася само до оценяването на Banco Popular, а не до това на Banco Santander.

Освен това жалбоподателите не обясняват по какъв начин тези услуги, които дружеството оценител е предоставило, биха могли да повлияят или за тях би могло основателно да се очаква, че могат да повлияят на преценката дружеството оценител при извършването на оценка 3.

Освен това Общият съд приема, че достигането до заключение, че ЕСП е трябвало да вземе предвид привидната липса на обективност или безпристрастност на дружеството оценител поради връзките му с Banco Santander, предполага да се установи, че когато дружеството оценител е приело в оценка 3, че засегнатите акционери и кредитори не биха получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, то е решило да предпочете втората хипотеза. Освен това, дори да се предположи, че дружеството оценител е стигнало до извод в оценка 3, че засегнатите акционери и кредитори биха получили по-добро третиране в хипотеза за ликвидация на Banco Popular, обезщетението, което биха могли да получат в този случай, би било изплатено от Единния фонд за преструктуриране, а не от Banco Santander.

Освен това Общият съд счита, че резултатът от оценка 3 е без значение за законосъобразността и легитимността на решението по отношение на Banco Popular да се проведе процедура по преструктуриране, както и за последиците от това преструктуриране, а именно продажбата ѝ на Banco Santander, и че това не може да доведе до възникване на право на обезщетение за засегнатите акционери и кредитори от страна на Banco Santander.

Общият съд стига до извода, че доколкото оценка 3, независимо от нейния резултат, не може да засегне положението на Banco Santander, дружеството оценител не би могло да изрази предпочитанията си за нея. Поради това връзките между тях не могат да породят основателно съмнение относно наличието на евентуална предубеденост, нито относно липсата на обективност или на безпристрастност на дружеството оценител. Тези връзки не представляват обстоятелство, което може да постави под въпрос неговата независимост при извършването на оценка 3 и при определянето му от ЕСП за независим оценител.

На трето място, Общият съд отхвърля основанието, изведено от твърдяно нарушение на правото на изслушване на акционерите и кредиторите, по-специално тъй като ЕСП ги задължил да представят коментарите си във формуляр.

Във връзка с това той припомня, първо, че спазването на правото на изслушване трябва да бъде гарантирано дори при липсата на правна уредба, която изрично да предвижда упражняването на това право, и че нито Регламент № 806/2014, нито Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвиждат специална процедура за прилагане на право на изслушване. Така изборът на ЕСП да използва формуляр, за да получи коментарите на засегнатите акционери и кредитори, попада в рамките на неговата свобода на преценка при организирането на тази процедура, за да се позволи на засегнатите акционери и кредитори да упражнят правото си да бъдат изслушани, при условие че последните могат да упражнят ефективно и надлежно правото си.

Второ, в случая Общият съд отбелязва, че ЕСП е разгледал всички получени коментари и е обяснил в обжалваното решение по каква причина някои от тези коментари не са релевантни за целите на приемането на обжалваното решение, и отхвърля довода за нарушение на правото на изслушване, поради това че ЕСП е отхвърлил ирелевантните коментари.

Трето, той констатира, че във формуляра въпросите са били формулирани неутрално под формата на кратко представяне на съответната тема и на препращане към съответните части от предварителното решение или оценка 3, последвано от покана до засегнатите акционери и кредитори да представят коментари или становища по тази тема.

Четвърто, Общият съд отхвърля довода относно ограничаването на дължината на отговорите във формуляра с мотива, че той е изцяло теоретичен и с него не може надлежно да се докаже, че при липсата на такова ограничение производството би могло да доведе до различен резултат.

Всъщност, от една страна, коментарите, представени в хода на процедурата на право на изслушване в отговор на формуляра, са анализирани подробно в обжалваното решение и са накарали дружеството оценител да приеме пояснителния документ. Така, въпреки че дължината на коментарите да е била ограничена, ЕСП и дружеството оценител са представили обстоятелствени отговори на тях.

От друга страна, жалбоподателите не посочват кои са коментарите, различни от направените от акционерите и кредиторите и на които ЕСП и дружеството оценител са отговорили, които поради размера на формуляра те са били възпрепятствани да изложат. Те също така не уточняват кои документи биха искали да имат възможността да приложат към формуляра.

На четвърто място, Общият съд отхвърля като неотносимо основанието, свързано с това, че оценка 3 се основава на погрешна информация относно финансовото състояние на Banco Popular към момента на преструктурирането ѝ.

Всъщност той припомня, че преценката на разликата в третирането е трябвало да се извърши към момента на приемане на схемата за преструктуриране. Експертният доклад на Централната банка на Испания от 8 април 2019 г., на който се позовават жалбоподателите и чието представяне е поискано чрез действие по събиране на доказателства, се отнася до събития, предхождащи преструктурирането на Banco Popular, които не са релевантни за извършването на оценка 3.

На пето място, Общият съд отхвърля основанието, свързано с това, че ЕСП неправилно е делегирал на дружеството оценител правомощията си за вземане на решения, предоставени му с Регламент № 806/2014.

Първо, след като констатира, че жалбоподателите не повдигат възражение за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, нито оплаквания, изведени от упражняването на дискреционните правомощия от ЕСП или от липса на яснота относно очертаването на правомощията на последния в този регламент, нито оплаквания за нарушение на посочения регламент от страна на ЕСП, тъй като той действал извън предоставените му от него правомощия, Общият съд приема, че с доводите, с които се упреква ЕСП, че е предоставил на дружеството оценител правомощие за вземане на решения, не може да се докаже нарушение на принципите относно делегирането на правомощия.

Второ, Общият съд припомня, че решението да не се предостави обезщетение на засегнатите акционери и кредитори е прието от ЕСП, а не от дружеството оценител.

Освен това в приложение на Регламент № 806/2014 икономическите и техническите аспекти на оценката на третирането, което засегнатите акционери и кредитори биха получили, ако спрямо Banco Popular беше образувано обичайно производство по несъстоятелност, трябва да се преценяват от независим оценител, а не от самия ЕСП. Поради това фактът, че ЕСП е възложил на дружеството оценител да извърши оценка 3, не може да се тълкува като делегиране на правомощието му за приемане на решението.

Трето, от една страна, с оглед на разпоредбите на Регламент № 806/2014 одобряването от ЕСП на заключенията в оценка 3 не може да се тълкува като липса на контрол от негова страна относно спазването на изискванията, с които независимият оценител трябва да се съобразява при извършване на оценката си. От друга страна, от самото съдържание на обжалваното решение е видно, че ЕСП не само е обобщил оценка 3 и пояснителния документ, а е разгледал тяхната валидност с оглед на коментарите на засегнатите акционери и кредитори.

На шесто място, Общият съд отхвърля основанието, свързано с нарушение на правото на ефективни правни средства за защита.

Що се отнася до неоповестяването на определена информация, посочена в неповерителния вариант на оценка 3, приложена към предварителното решение, Общият съд посочва, че не се оспорва преценката на ЕСП, че съдържащите се в оценка 3 заличени данни относно провизиите за правни рискове попадат в обхвата на професионалната тайна и са поверителни, както не се оспорва и, че ЕСП има задължението да защити поверителните данни ( 11 ). Освен това жалбоподателите посочват, че тази заличени данни са необходими за разбирането на обжалваното решение или за упражняването на правото им на ефективна съдебна защита.

На седмо място, Общият съд отхвърля основанието, свързано с нарушение на правото на собственост.

Общият съд припомня, че с Регламент № 806/2014 се въвежда механизъм, който има за цел да гарантира на акционерите и кредиторите на субекта, подлежащ на преструктуриране, справедливо обезщетение в съответствие с изискванията на член 17, параграф 1 от Хартата.

В случая, тъй като не е доказано, че ЕСП е допуснал явна грешка в преценката, като въз основа на оценка 3 е заключил, че засегнатите акционери и кредитори на Banco Popular не биха били третирани по-благоприятно в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото в рамките на преструктурирането, жалбоподателите не са доказали нарушение на правото им на собственост, произтичащо от обжалваното решение.

Освен това няма основание да твърди, че ЕСП е нарушил член 17 от Хартата, тъй като стойността на обезщетението, предоставяно въз основа на принципа за справедливо третиране на кредиторите, е изчислена въз основа на най-лошия възможен сценарий за акционерите, а именно производство по ликвидация на Banco Popular. Всъщност прилагането на съпоставителен сценарий за ликвидация е в съответствие с приложимите разпоредби.


( 1 ) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

( 2 ) Решение SRB/EES/2017/08 за приемане на схема за преструктуриране на Banco Popular (наричано по-нататък „схемата за преструктуриране“).

( 3 ) Решение (ЕС) 2017/1246 на Европейската комисия за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular (ОВ L 178, 2017 г., стр. 15).

( 4 ) Съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

( 5 ) Съгласно член 20, параграфи 16—18 от Регламент № 806/2014.

( 6 ) Съгласно член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014.

( 7 ) Предварително решение на ЕСП дали трябва да бъде предоставено обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране на Banco Popular, и за стартирането на процедурата на право на изслушване (SRB/EES/2018/132) (наричано по-нататък „предварителното решение“).

( 8 ) Съгласно член 20, параграфи 16—18 от Регламент № 806/20104.

( 9 ) Делегиран регламент (ЕС) 2018/344 на Комисията от 14 ноември 2017 година за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват критериите във връзка с методологията за оценяване на разликите в третирането при режим на преструктуриране (OВ L 2018, 2018 г., стр. 3).

( 10 ) Съгласно член 41 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1075 на Комисията от 23 март 2016 година за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определяне на съдържанието на плановете за възстановяване, плановете за преструктуриране и плановете за преструктуриране на група, минималните критерии, по които компетентният орган трябва да оценява плановете за преструктуриране и плановете за преструктуриране на група, условията за вътрешногрупова финансова подкрепа, изискванията към независимите оценители, договорното признаване на правомощията за обезценяване и преобразуване, изискванията за процедурите за уведомяване и съдържанието на уведомленията и съобщението за спиране, както и оперативното функциониране на колегиите за преструктуриране (ОВ L 2016, 2016 г., стр. 1).

( 11 ) Съгласно член 88, параграф 5 от Регламент № 806/2014.

Top