Дело C‑700/20

London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association Limited

срещу

Kingdom of Spain

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court)

 Решение на Съда (голям състав) от 20 юни 2022 година

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Признаване на съдебно решение, постановено в друга държава членка — Основания за непризнаване — Член 34, точка 3 — Решение, несъвместимо с решение, постановено по-рано между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване — Условия — Зачитане от по-рано постановеното решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение, на разпоредбите и основните цели на Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 34, точка 1 — Признаване, явно противоречащо на обществения ред на държавата членка, в която се иска признаване — Условия“

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Приложно поле — Изключени области — Арбитраж — Признаване и изпълнение на арбитражно решение от национален съд — Съдебно решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение — Въпрос, който се решава в съответствие с приложимото национално и международно право — Изключване от приложното поле

(член 1, алинея 4 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.; член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 44/2001 на Съвета)

(вж. т. 43—45 и 47)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на съдебни решения — Понятие „съдебно решение“ — Съдебно решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение — Включване — Условия — Проверка за спазване на разпоредбите и основните цели на Регламент № 44/2001 — Липса — Съдебно решение, което не може да възпрепятства признаването на съдебно решение, изхождащо от друга държава членка

(съображение 16 и членове 27, 32 и член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

(вж. т. 48—50, 53—57, 71—73 и т. 1 от диспозитива)

3.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Компетентност в областта на застраховането — Цели — Защита на по-слабата страна

(член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

(вж. т. 59—62)

4.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Висящ процес — Дела между същите страни, на същото основание и със същия предмет — Задължение на втория сезиран съд да се откаже от компетентност — Условия

(член 27 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

(вж. т. 64, 68 и 69)

5.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на съдебни решения — Основания за отказ — Нарушение на обществения ред в държавата, в която се иска признаване — Понятие — Сила на пресъдено нещо, с която се ползва постановено по-рано съдебно решение — Съдебно решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение — Неприложимост на член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 по отношение на това решение — Изключване

(член 34, точки 1 и 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

(вж. т. 77—80 и т. 2 от диспозитива)

Резюме

След като през ноември 2002 г. петролният танкер Prestige претърпява корабокрушение край бреговете на Испания, причинило значителни екологични вреди, в Испания е образувано наказателно производство, в частност срещу капитана на този кораб.

В рамките на това производство редица юридически лица, сред които испанската държава, предявяват граждански искове срещу капитана и собствениците на Prestige и срещу London P&I Club, застраховател на отговорността на плавателния съд и неговите собственици. Испанските съдилища постановяват, че всички тези ответници носят гражданска отговорност. С изпълнителен лист от 1 март 2019 г. Audiencia Provincial de A Coruña (Съд на провинция Ла Коруня, Испания) определя сумите, които всеки от ищците, включително испанската държава, има право да претендира от съответните ответници.

След предявяването на посочените граждански искове пред испанските съдилища, London P&I Club от своя страна започва арбитражно производство в Обединеното кралство, в което да се установи, че съгласно арбитражната клауза, съдържаща се в сключения със собствениците на Prestige застрахователен договор, Кралство Испания е длъжно да предяви исканията си по-скоро в рамките на този арбитраж, отколкото в Испания, и че отговорността му на застраховател във всички случаи не може да бъде ангажирана към Кралство Испания. Всъщност застрахователният договор предвижда, че в съответствие с клаузата „pay to be paid“ (плати, за да ти бъде платено) застрахованото лице трябва първо да плати на увреденото лице дължимите обезщетения, преди да може да си възстанови сумата от застрахователя. Арбитражният съд уважава това искане, като приема, че приложимо към договора е английското право. Сезиран от London P&I Club на основание на националния закон за арбитража(1), на 22 октомври 2013 г. High Court of Justice(2) разрешава изпълнението на арбитражното решение на територията на страната и същия ден постановява решение, възпроизвеждащо текста на това арбитражно решение. Жалбата на Кралство Испания срещу това разрешение е отхвърлена.

Впоследствие Кралство Испания иска и получава признаването в Обединеното кралство, на основание член 33 от Регламент № 44/2001(3), на изпълнителния лист от 1 март 2019 г. на Съда на провинция Ла Коруня. London P&I Club обаче обжалва това признаване пред High Court of Justice.

Сезиран от последната юрисдикция с преюдициално запитване, Съдът уточнява по-специално условията, при които съдебно решение, постановено от съд на една държава членка и възпроизвеждащо текста на арбитражно решение, може да представлява съдебно решение по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001(4), което може да възпрепятства в тази държава членка признаването на съдебно решение, постановено от съд в друга държава членка.

Съображения на Съда

Съдът постановява, че съдебно решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение, попада в обхвата на изключването на арбитража, предвидено в Регламент № 44/2001(5), и не може да се ползва от взаимното признаване между държавите членки и да се движи в съдебното пространство на Съюза в съответствие с разпоредбите на посочения регламент.

Въпреки това такова решение може да се счита за съдебно решение по смисъла на член 34, точка 3 от същия регламент и така може да възпрепятства в държавата членка, в която е постановено, признаването на съдебно решение, постановено от съд в друга държава членка, ако последното е несъвместимо с това съдебно решение. Всъщност Регламент № 44/2001 дава широко определение на понятието „съдебно решение“. Освен това член 34, точка 3 от този регламент преследва конкретна цел, а именно да защити целостта на вътрешния правен ред на държавата членка и да гарантира, че нейният обществен ред няма да бъде смущаван от задължението за признаване на съдебно решение, изхождащо от друга държава членка, което противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни от собствените ѝ съдилища.

Това обаче не е така, в хипотезата, при която арбитражното решение, текстът на което е възпроизведен от това съдебно решение, е прието при обстоятелства, които не са позволили приемането — при спазване на разпоредбите и основните цели на този регламент — на съдебно решение, попадащо в приложното поле на същия.

Всъщност всички преследвани от посочения регламент цели са отразени в принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански дела в рамките на Съюза, като тези на правна сигурност за правните субекти, на добро правораздаване, на свеждане до минимум на възможността за едновременни производства и на взаимно доверие в правосъдието. Впрочем взаимното доверие в правосъдието в рамките на Съюза, на което се основават предвидените в този регламент правила за признаване на съдебните решения, не обхваща решенията, взети от арбитражни съдилища, нито съдебните решения, които възпроизвеждат текста им.

Съдът обаче констатира, че съдържанието на разглежданото по главното производство арбитражно решение не е можело да бъде предмет на съдебно решение, попадащо в приложното поле на Регламент № 44/2001, без да бъдат нарушени две основни правила на същия, отнасящи се до относителното действие на арбитражна клауза, включена в застрахователен договор, и до висящия процес.

Що се отнася до относителното действие на арбитражна клауза, включена в застрахователен договор, клауза за предоставяне на компетентност, договорена между застрахователя и притежателя на застраховката, не може да се противопостави на лицето, увредено от покрита от застраховката вреда, което — ако националното право позволява това, на основание на деликтна или квазиделиктна отговорност — желае да предяви пряк иск срещу застрахователя пред съда по мястото, където е настъпил фактът на увреждането, или пред съда по местоживеенето му. Следователно съд, различен от сезирания с прекия иск, трябва да се обявява за компетентен на основание на такава арбитражна клауза да приеме, че е компетентен, за да може да се гарантира преследваната от Регламент № 44/2001 цел, а именно защитата на увреденото лице срещу съответния застраховател. Тази цел обаче би била застрашена, ако съдебно решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение, с което арбитражен съд е приел, че е компетентен на основание на такава арбитражна клауза, може да се счита за „съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване“ по смисъла на член 34, точка 3 от посочения регламент.

Що се отнася до висящия процес, обстоятелствата по двете главни производства, в Испания и в Обединеното кралство, съответстват именно на положение, при което всеки съд, различен от първия сезиран съд, трябва да спре разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, след което, когато се установи тази компетентност, да се откаже от компетентност в полза на този съд(6). Всъщност към датата на започване на арбитражното производство пред испанските съдилища вече е имало висящо производство. В това производство са участвали същите страни, по-конкретно испанската държава и London P&I Club, а последният вече е бил уведомен за исковете, предявени пред испанските съдилища. По-нататък, тези производства имат същия предмет и същото основание, а именно евентуалното ангажиране на отговорността на London P&I Club към испанската държава. При това положение Съдът стига до извода, че съдът, който е сезиран, за да постанови решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение, следва да провери спазването на разпоредбите и основните цели на Регламент (ЕО) № 44/2001, за да предотврати тяхното заобикаляне. Приключването на арбитражно производство в нарушение на относителното действие на включена в застрахователен договор арбитражна клауза и на правилата относно висящия процес представлява такова заобикаляне. Тъй като обаче такава проверка не е извършена от съответните юрисдикции на Обединеното кралство, съдебното решение, възпроизвеждащо текста на арбитражното решение, не може да възпрепятства, в главното производство, признаването на съдебно решение, изхождащо от друга държава членка.

До Съда е отправен и въпрос дали при обстоятелства като разглежданите по главното производство пречка за признаването в Обединеното кралство на изпълнителния лист от 1 март 2019 г. на съда на провинция Ла Коруня може да произтече и от член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001(7). Той постановява, че тази разпоредба не позволява да се откаже признаването или изпълнението на съдебно решение, изхождащо от друга държава членка, поради противоречие с обществения ред с мотива, че то не зачита силата на пресъдено нещо, с която се ползва съдебно решение, възпроизвеждащо текста на арбитражно решение. Всъщност с член 34, точки 3 и 4 от този регламент законодателят на Съюза е уредил изчерпателно въпроса за силата на пресъдено нещо, с която се ползва по-рано постановеното съдебно решение.

1      Arbitration Act 1996 (Закон за арбитража от 1996 г.).

2      High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court) (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение (търговски състав), Обединеното кралство) (наричан по-нататък „High Court of Justice“).

3      Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

4      Съгласно член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 съдебното решение не се признава, ако то противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване.

5      Член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 44/2001.

6      В съответствие с член 27 от Регламент № 44/2001.

7      Съгласно тази разпоредба съдебно решение не се признава, ако признаването явно противоречи на обществения ред на държавата членка, в която се иска признаването му.