Дело C‑680/20

Unilever Italia Mkt. Operations Srl

срещу

Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato,

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

Решение на Съда (пети състав) от 19 януари 2023 година

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Член 102 ДФЕС — Господстващо положение — Подвеждане на производителя под отговорност за действията на дистрибуторите — Наличие на договорни отношения между производителя и дистрибуторите — Понятие за стопанска единица — Приложно поле — Злоупотреба — Клауза за изключителност — Необходимост да се докажат последиците върху пазара

1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Предприятие — Понятие — Стопанска единица — Дружества, поддържащи вертикални отношения — Дружество производител, разполагащо с дистрибуторска мрежа, организирана изключително на договорна основа — Търсене на отговорност от дружеството производител за действията на дистрибуторите — Допустимост — Условия

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 26—33 и диспозитива)

2. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Обективно понятие, отнасящо се до поведението, което е от естество да въздейства на структурата на пазара и вследствие на което се препятства поддържането или развитието на конкуренцията — Задължения на предприятието с господстващо положение — Конкуренция, основана само на качества — Критерии за преценка

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 35—44)

3. Господстващо положение — Злоупотреба — Съдържащи се в договори за дистрибуция клаузи за изключителност — Характер на злоупотреба — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Оспорване от съответното предприятие — Задължение за органа за защита на конкуренцията да докаже, че спорното поведение може да ограничи конкуренцията

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 46—55 и диспозитива)

4. Господстващо положение — Злоупотреба — Съдържащи се в договори за дистрибуция клаузи за изключителност — Характер на злоупотреба — Задължение за органа за защита на конкуренцията да приложи критерия за също толкова ефективния конкурент — Липса — Представяне от съответното предприятие на основан на този критерий анализ — Задължение за органа за защита на конкуренцията да разгледа доказателствената му стойност

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 56—62 и диспозитива)

Резюме

Злоупотреба с господстващо положение: съдържащите се в договорите за дистрибуция клаузи за изключителност трябва да могат да породят отстраняващ ефект

Органът за защита на конкуренцията е длъжен да прецени реалната възможност за отстраняване, като вземе предвид и доказателствата, представени от предприятието с господстващо положение

С решение от 31 октомври 2017 г. италианският орган за защита на конкуренцията и пазара (наричан по-нататък „AGCM“) ( 1 ) констатира, че Unilever Italia Mkt. Operations Srl (наричано по-нататък „Unilever“) е злоупотребило с господстващото си положение на италианския пазар за продажба на сладоледи в индивидуални опаковки, предназначени за консумация „навън“, т.е. не в домовете на потребителите, а в различни търговски обекти.

Злоупотребата, в която Unilever е упреквано, е резултат от действия, които фактически са извършени не от това дружество, а от независими дистрибутори на неговите стоки, които са наложили на операторите на посочените търговски обекти клаузи за изключителност. В това отношение AGCM по-специално счита, че разследваните от него практики са изключили или поне ограничили възможността конкурентните оператори да осъществяват конкуренция, основана на качествата на техните стоки.

В този контекст посоченият орган приема, че не е задължително да анализира икономическите проучвания, които Unilever е представило, за да докаже, че разглежданите практики не водят до отстраняване от пазара на неговите конкуренти, които са поне също толкова ефективни, тъй като тези проучвания са напълно ирелевантни при наличието на клаузи за изключителност, доколкото прилагането на такива клаузи от предприятие с господстващо положение е достатъчно, за да се установи злоупотреба с това положение.

Ето защо AGCM налага на Unilever глоба в размер на 60668580 евро, тъй като е злоупотребило с господстващото си положение в нарушение на член 102 ДФЕС.

Жалбата на Unilever срещу това решение е отхвърлена изцяло от първоинстанционния съд.

Сезиран с въззивна жалба, Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) поставя на Съда преюдициални въпроси относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията с оглед на решението на AGCM.

В решението си Съдът определя условията за прилагане на забраната за злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС в случай на предприятие с господстващо положение, чиято дистрибуторска мрежа е организирана изключително на договорна основа, и уточнява в този контекст тежестта на доказване, която носи националният орган за защита на конкуренцията.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът приема, че за представляващи злоупотреба действия, извършени от дистрибутори, които са част от дистрибуторската мрежа на производител с господстващо положение като Unilever, може да се търси отговорност от последния на основание член 102 ДФЕС, ако се докаже, че тези действия не са предприети самостоятелно от дистрибуторите, а са част от политика, решена едностранно от този производител и прилагана посредством посочените дистрибутори.

Всъщност в такъв случай дистрибуторите и следователно дистрибуторската мрежа, която те образуват с предприятието с господстващо положение, трябва да се считат само за инструмент за териториално прилагане на търговската политика на посоченото предприятие и поради това за инструмент, чрез който съответно е приложена разглежданата практика за отстраняване.

Такъв е случаят по-специално когато, както в настоящия казус, дистрибуторите на производител с господстващо положение са длъжни да накарат операторите на търговски обекти да подпишат договори с общи условия, които са предоставени от производителя и съдържат клаузи за изключителност за неговите стоки.

На следващо място, Съдът отговаря на въпроса дали за целите на прилагането на член 102 ДФЕС в случай като разглеждания в главното производство компетентният орган за защита на конкуренцията е длъжен да докаже, че клаузите за изключителност, съдържащи се в договори за дистрибуция, водят до отстраняването от пазара на също толкова ефективни конкуренти като предприятието с господстващо положение и дали този орган е длъжен да разгледа подробно представените от посоченото предприятие икономически анализи, по-специално когато те се основават на т.нар. критерий за също толкова ефективен конкурент.

В това отношение Съдът припомня, че злоупотреба с господстващо положение може по-специално да се установи, когато укоримото поведение поражда отстраняващ ефект спрямо конкуренти, които са също толкова ефективни колкото възприелия това поведение, що се отнася до структурата на разходите, иновационния капацитет или качеството, или още когато посоченото поведение се основава на използването на други средства освен характерните за „нормалната“, т.е. основаната на качествата конкуренция. По принцип органите за защита на конкуренцията трябва да докажат, че дадено поведение има характер на злоупотреба с оглед на всички релевантни фактически обстоятелства, свързани с въпросното поведение, сред които са изтъкнатите в доказателствата, представени от предприятието с господстващо положение в негова защита.

Наистина, за да установи, че дадено поведение има характер на злоупотреба, органът за защита на конкуренцията не трябва непременно да докаже, че това поведение действително е породило антиконкурентни последици. При това положение орган за защита на конкуренцията може да констатира нарушение на член 102 ДФЕС, като докаже, че през периода, в който съответното поведение е било осъществено, при обстоятелствата в конкретния случай то е могло да ограничи основаната на качествата конкуренция, въпреки липсата на последици от него. За тази цел обаче по принцип трябва да се представят конкретни доказателства, удостоверяващи, че въпросната практика действително, а не само хипотетично може да породи такива последици, като наличието на съмнения в това отношение трябва да е в полза на предприятието, прилагало тази практика.

Макар че, за да прецени дали поведението на дадено предприятие може да ограничи конкуренцията, органът за защита на конкуренцията може да се основе на научни познания по икономика, трябва да се вземат предвид други, специфични за обстоятелствата в конкретния случай фактори като обхвата на посоченото поведение на пазара, недостигът на капацитет, изпитван от доставчиците на суровини, или факта, че предприятието с господстващо положение е неизбежен партньор поне за част от търсенето, за да се установи дали с оглед на тези познания трябва да се счита, че разглежданото поведение е могло да породи отстраняващ ефект на съответния пазар.

В този контекст, що се отнася по-специално до прилагането на клаузите за изключителност, от практиката на Съда следва, че клаузите, с които насрещните страни по договора се задължават да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си от предприятие с господстващо положение, дори и да не са придружени от отстъпки, по естеството си представляват злоупотреба с господстващо положение и че същото важи и за предоставените от такова предприятие отстъпки за лоялност.

В решение Intel ( 2 ) обаче Съдът внася уточнение в тази съдебна практика, като посочва, на първо място, че в случай че в хода на административното производство предприятие с господстващо положение поддържа, като представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че поведението му не е могло да породи сочения отстраняващ ефект, органът за защита на конкуренцията е длъжен по-специално да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни колкото предприятието с господстващо положение

На второ място, Съдът добавя, че анализът дали може да се предизвика отстраняване е релевантен и за преценката на въпроса дали схема за отстъпки, която по принцип попада под забраната по член 102 ДФЕС, може да бъде обективно обоснована. Освен това неблагоприятният за конкуренцията отстраняващ ефект на схемата за отстъпки може да бъде неутрализиран и дори преодолян чрез предимства от гледна точка на ефективността, които са от полза и за потребителите. Благоприятните и неблагоприятните за конкуренцията последици от спорната практика може да се претеглят по този начин само след анализ на присъщата годност на разглежданата практика да отстрани конкуренти, които са поне също толкова ефективни колкото предприятието с господстващо положение.

Направеното в решение Intel уточнение във връзка със схемите за отстъпки, трябва да се разбира в смисъл, че важи и за клаузите за изключителност.

От това следва, от една страна, че когато орган за защита на конкуренцията подозира, че дадено предприятие е нарушило член 102 ДФЕС, прилагайки такива клаузи, и в хода на производството, представяйки подкрепящи доказателства, това предприятие оспорва, че посочените клаузи конкретно могат да отстранят от пазара също толкова ефективни конкуренти, на етапа на квалифицирането на нарушението посоченият орган трябва да се увери, че при обстоятелствата в конкретния случай тези клаузи могат реално да отстранят от пазара също толкова ефективни конкуренти като това предприятие.

От друга страна, започналият това производство орган за защита на конкуренцията е длъжен и конкретно да прецени дали тези клаузи могат да ограничат конкуренцията, когато в хода на административното производство заподозряното предприятие поддържа, че поведението му е обосновано.

Във всеки случай представянето в хода на производството на доказателства, които могат да удостоверят невъзможността да се предизвикат ограничителни последици, поражда задължение за този орган за защита на конкуренцията да ги разгледа.

Следователно, когато предприятието с господстващо положение е представило икономическо проучване, за да докаже, че практиката, за която е упреквано, не може да отстрани конкурентите, компетентният орган за защита на конкуренцията не може да изключи относимостта на това проучване, без да изложи причините, поради които счита, че то не позволява да се докаже, че разглежданите практики не могат да нарушат ефективната конкуренция на съответния пазар и следователно без да даде възможност на посоченото предприятие да направи доказателствени искания, за да може да замени това проучване.

Тъй като в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция изрично споменава критерия за също толкова ефективния конкурент, Съдът отбелязва, че подобен критерий е само един от методите, позволяващи да се прецени дали дадена практика може да породи отстраняващ ефект. Следователно органите за защита на конкуренцията не могат да бъдат правно задължени да прилагат този критерий, за да констатират, че дадена практика представлява злоупотреба. Ако обаче резултатите от прилагането на такъв критерий са представени от съответното предприятие в хода на административното производство, органът за защита на конкуренцията е длъжен да разгледа тяхната доказателствена стойност.

( 1 ) Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Орган за защита на конкуренцията и пазара, Италия).

( 2 ) Решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 138, наричано по-нататък „решение Intel“).