Дело C‑300/20

Bund Naturschutz in Bayern e.V.

срещу

Landkreis Rosenheim

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht)

Решение на Съда (голям състав) от 22 февруари 2022 година

„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2001/42/ЕО — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Член 2, буква а) — Понятие за планове и програми — Член 3, параграф 2, буква a) — Актове, изготвени за някои сектори и определящи рамката за бъдещо издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92/ЕС — Член 3, параграф 4 — Актове, определящи рамката за бъдещо издаване на разрешение за осъществяване на проекти — Наредба за опазване на ландшафта, приета от местен орган“

1. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — План и програма — Понятие — Национална мярка, приета от местен орган, която цели опазване на природата и ландшафта — Включване — Общ и абстрактен характер на мярката — Липса на последици

   (член 2, буква а) от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 35—41)

2. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — Приложно поле — Планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда — Сектори, посочени в приложения I и II към Директива 2011/92 — Национална мярка, която цели опазване на природата и ландшафта и съдържа правила относно дейности в тези сектори — Включване — Условия — Акт, установяващ съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и осъществяването на проекти, които могат да имат значително отражение върху околната среда — Мярка, предвиждаща общи забрани и задължения за издаване на разрешение, без да предвижда достатъчно подробни правила относно тези проекти — Изключване

   (член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета, и приложения I и II към Директива 2011/92 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 47—53 и 55—70; т. 1 от диспозитива)

3. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — Приложно поле — Планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда — Актове, определящи рамката за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти — Понятие — Акт, установяващ съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и осъществяването на проекти, които могат да имат значително отражение върху околната среда — Национална мярка, която цели опазване на природата и ландшафта чрез установяване на общи забрани и задължения за издаване на разрешение без да предвижда достатъчно подробни правила относно тези проекти — Изключване

   (член 3, параграф 4 от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 72—74; т. 2 от диспозитива)

Резюме

През 2013 г. администрацията на Landkreis Rosenheim (Окръг Розенхайм, Германия) приема Наредба за защитената местност „Inntal Süd“ (наричана по-нататък „Наредбата за Inntal Süd“) ( 1 ), без да извърши предварително екологична оценка в съответствие с Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда ( 2 ). С Наредбата за Inntal Süd е определена като защитена местност площ от около 4021 хектара, което е приблизително с 650 хектара по-малко от защитената с предходните наредби площ.

Bund Naturschutz in Bayern eV, което е природозащитно сдружение, оспорва наредбата пред Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд на провинция Бавария, Германия). След като жалбата е отхвърлена като недопустима, сдружението подава ревизионна жалба срещу това решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия).

Тази юрисдикция приема, че Наредбата за Inntal Süd представлява план или програма по смисъла на Директива 2001/42. За нея обаче възникват съмнения дали, преди да приеме наредбата, администрацията на Окръг Розенхайм е била длъжна въз основа на тази директива да направи екологична оценка, поради което поставя на Съда преюдициален въпрос в този смисъл.

В своето решение, постановено от голям състав, Съдът уточнява понятието за планове и програми, които подлежат на екологична оценка по силата на Директива 2001/42.

Съображения на Съда

В самото начало Съдът припомня, че Директива 2001/42 обхваща планове и програми, които, от една страна, се изготвят или приемат от орган на национално, регионално или местно равнище и от друга страна, се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби.

Що се отнася до второто условие, от постоянната практика на Съда следва, че планове и програми, чието приемане се урежда от национални законови или подзаконови разпоредби, определящи компетентните за тяхното приемане органи, както и процедурата за изготвянето им, трябва да се разглеждат като планове и програми, „които се изискват“ по смисъла и за прилагането на посочената директива. Така трябва да се счита, че дадена мярка „се изисква“, когато в националното право съществува специално правно основание, позволяващо на компетентните органи да я приемат дори ако това приемане не е задължително.

Тъй като Наредбата за Inntal Süd е приета от местен орган въз основа на разпоредба от германското законодателство, тя представлява план или програма по смисъла на Директива 2001/42. Във връзка с това Съдът отбелязва, че не противоречи на подобна квалификация общият характер на наредбата, която съдържа общи и абстрактни разпоредби, съдържащи общи предписания. Всъщност обстоятелството, че даден национален акт се отличава с известна абстрактност и има за цел преустройство на дадена географска зона, е белег за нейното планирано или програмно измерение и не е пречка за включването му в понятието „планове и програми“.

По-нататък Съдът разглежда дали национална мярка, каквато е Наредбата за Inntal Süd, която има за цел защитата на природата и ландшафта и предвижда за тази цел общи забрани и задължения за издаване на разрешение, попада в приложното поле на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42. Съгласно тази разпоредба съществува задължение за екологична оценка по отношение на всички планове и програми, които отговарят на две кумулативни условия.

На първо място, плановете и програмите трябва да „се отнасят до“ или да „уреждат“ някой от секторите, посочени в член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 ( 3 ). Според Съда в случая това първо условие изглежда изпълнено, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Във връзка с това за Съда фактът, че основната цел на даден план или програма е опазването на околната среда, не изключва възможността той да „се отнася“ или да „урежда“ един от изброените в посочената разпоредба сектори. В действителност самата същност на мерките с общо приложение, изготвени с оглед на опазването на околната среда, е именно да се уредят човешките дейности със съществени последици върху околната среда, сред които са тези в споменатите сектори.

На второ място, плановете и програмите трябва да определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда ( 4 ).

Това изискване е изпълнено, когато план или програма установява значителен набор от критерии и подробни правила за разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92, по-специално по отношение на местоположението, естеството, големината и условията на функциониране на проектите или разпределението на свързаните с тях средства. От друга страна, когато план или програма, каквато е Наредбата за Inntal Süd, формулира само общи цели за опазване на ландшафта и обвързва дейностите или проектите в защитената местност със задължително издаване на разрешение, без обаче да предвижда критерии или подробни правила, от спазването на които да зависи разрешението за осъществяване на тези проекти, то посоченото изискване не е изпълнено, дори наредбата да би могла да повлияе до известна степен за местонахождението на проектите.

С оглед на тези съображения Съдът заключава, че Наредбата за Inntal Süd не представлява план или програма, за която да е необходимо да се направи екологична оценка съгласно член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42, тъй като в нея не са предвидени достатъчно подробни правила относно съдържанието, изготвянето и изпълнението на проектите, посочени в приложения I и II към Директива 2011/92, което все пак следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Накрая, Съдът приема, че национална мярка, насочена към защитата на природата и ландшафта, която за тази цел въвежда общи забрани и задължения за издаване на разрешение, без да предвижда достатъчно подробни правила относно съдържанието, изготвянето и изпълнението на проекти, също не попада в обхвата на член 3, параграф 4 от Директива 2001/42, съгласно който държавите членки могат да определят дали плановете и програмите освен предвидените в параграф 2 от този член, определящи рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти, е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.

( 1 ) Verordnung des Landkreises Rosenheim über das Landschaftsschutzgebiet „Inntal Süd“.

( 2 ) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

( 3 ) А именно селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градското и териториално планиране или земеползването.

( 4 ) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1), която заменя Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 1985 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).