Дело C‑231/20

MT

срещу

Landespolizeidirektion Steiermark

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

Решение на Съда (втори състав) от 14 октомври 2021 година

„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Член 56 ДФЕС — Хазартни игри — Предлагане на забранени лотарийни игри — Санкции — Пропорционалност — Глоби в минимален размер — Кумулиране — Липса на горна граница — Заместващо наказание лишаване от свобода — Пропорционално участие в разноските за производството — Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз“

1. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, с която се налагат санкции за нарушение на монопол върху хазартните игри — Преценка на законосъобразността на санкциите от националната юрисдикция — Преценка на съвместимостта на тези санкции със свободното предоставяне на услуги — Обхват

   (член 56 ДФЕС)

   (вж. т. 27—29, 33—35; т. 1 от диспозитива)

2. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Предлагане на забранени лотарийни игри — Санкции — Глоби в минимален размер и заместващи наказания лишаване от свобода, които се налагат за всеки неразрешен игрален автомат — Кумулиране на глоби и наказания — Липса на горна граница — Пропорционално участие в разноските за производството — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на пропорционалност — Спазване на правото на достъп до съд

   (член 56 ДФЕС; член 47 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 39—47, 49—51, 53, 56—58; т. 2 от диспозитива)

Резюме

През 2016 г. в заведение, намиращо се в Австрия, дружество предлага десет игрални автомата с търговска цел в нарушение на монопола върху хазартните игри. Всъщност австрийският Федерален закон за хазарта забранява лотарийни игри, за които не е издадена концесия или разрешение и които не са изключени от монопола на федералната държава върху хазартните игри. Организирането на хазартни игри с игрални автомати без изискваната концесия е инкриминирано деяние и се наказва с глоба, към която се добавят заместващо наказание лишаване от свобода и участие в разноските за производството за налагането на санкцията в размер, определен на 10 % от тази санкция. За юридическите лица отговорно за спазването на разглежданите разпоредби се счита по принцип лицето, което е упълномощено да представлява дружеството пред трети лица.

Така на представителя на споменатото дружество, признат за виновен за посочените нарушения, първоначално са наложени глоба от 100000 EUR (или по 10000 EUR за всяко нарушение), заместващо наказание лишаване от свобода за 30 дни (или по три дена за всяко нарушение) и участие в разноските за производството в размер на 10000 EUR. В производството по обжалване на това решение санкциите са намалени съответно на 40000 EUR, 10 дена и 4000 EUR.

Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), който е сезиран с искане да прецени законосъобразността на новата санкция, решава да постави на Съда няколко преюдициални въпроса относно съвместимостта на съответната национална правна уредба с прогласеното в член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги.

В решението си Съдът уточнява по-специално обхвата на задължението за националните юрисдикции да разглеждат режима на санкции в областта на хазартните игри в светлината на свободното предоставяне на услуги.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът уточнява, че за всяко от ограниченията, които националното законодателство налага в областта на хазартните игри, в това число и за санкциите, които то предвижда, е необходимо да се провери поотделно дали може да гарантира осъществяването на изтъкнатите в случая от съответната държава членка цели и дали не надхвърля необходимото за тяхното постигане.

Следователно националният съд, който трябва да се произнесе по законосъобразността на санкция в тази област, следва специално да прецени — с оглед на конкретните ред и условия за определянето на тази санкция — дали тя е съвместима със свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС. Тази преценка трябва да бъде извършена дори и ако другите ограничения, свързани с установяването на монопол върху хазартните игри, вече са били признати за съвместими с посочената разпоредба.

По-нататък Съдът приема по-конкретно, че когато установените от държавите членки ограничения по отношение на хазартните игри отговарят на императивни съображения от общ интерес, гарантират осъществяването на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за постигането ѝ, налагането на санкции отговаря на същите императивни съображения от общ интерес като споменатите ограничения. Строгостта на наложените санкции трябва обаче да съответства на тежестта на наказваните с тях нарушения и да спазва принципа на пропорционалност на наказанията, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В този смисъл по отношение, на първо място, на налагането на минимална глоба за всеки неразрешен игрален автомат, без горна граница на общия размер на глобите, Съдът констатира, че сама по себе си такава мярка не изглежда непропорционална на тежестта на разглежданите нарушения. Тя несъмнено може да доведе до санкции в значителен размер, но позволява да се противодейства на икономическото предимство, което биха могли да предоставят наказуемите нарушения. Запитващата юрисдикция трябва все пак да се увери, че наложеният минимален размер и общият размер на наложените глоби не са несъразмерни спрямо това предимство.

На второ място, по отношение на заместващото наказание лишаване от свобода Съдът отбелязва, че с него се цели да се гарантира ефективно санкциониране на нарушенията в случай на невъзможност за събиране на глобата и че само по себе си то също не изглежда непропорционално с оглед на естеството и тежестта на разглежданите нарушения. В случая обаче всеки игрален автомат може да бъде основание за налагане на такова наказание и не е предвидена каквато и да било горна граница на общия срок на наказанията. В този смисъл, като се има предвид че кумулирането на тези наказания може да доведе до наказание лишаване от свобода със значителна продължителност, запитващата юрисдикция следва да провери дали срокът на наложеното заместващо наказание лишаване от свобода не е прекомерен с оглед на тежестта на установените нарушения.

Накрая, по отношение, на трето място, на участието в разноските за производството в размер на 10 % от наложените глоби, Съдът подчертава, че събирането на съдебни разноски допринася за доброто функциониране на съдебната система, тъй като е източник на финансиране на правораздавателната дейност на държавите членки. Запитващата юрисдикция трябва все пак да се увери, че това участие не е прекомерно с оглед на действителните разходи за производството и че не нарушава правото на достъп до съд, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.