Дело C‑177/20

„Grossmania“ Mezőgazdasági Termelő és Szolgáltató Kft.

срещу

Vas Megyei Kormányhivatal

(Преюдициално запитване, отправено от Győri Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

 Решение на Съда (трети състав) от 10 март 2022 година

„Преюдициално запитване — Принципи на правото на Съюза — Предимство — Директен ефект — Лоялно сътрудничество — Член 4, параграф 3 ДЕС — Член 63 ДФЕС — Задължения на държава членка, произтичащи от преюдициално решение — Тълкуване от Съда в преюдициално решение на правна норма на Съюза — Задължение да се осигури пълното действие на правото на Съюза — Задължение на националния съд да остави без приложение национална правна уредба, която е в противоречие с правото на Съюза, така както то е тълкувано от Съда — Административно решение, станало окончателно поради липсата на съдебно обжалване — Принципи на равностойност и ефективност — Отговорност на държавата членка“

Държави членки — Задължения — Задължение за лоялно сътрудничество — Задължения на националните юрисдикции — Национална правна уредба, която предвижда погасяване ex lege на права на ползване и заличаването им от имотния регистър — Национална правна уредба, която е несъвместима с правото на Съюза, така както то е тълкувано от Съда — Задължение да се остави без приложение посочената национална правна уредба — Заличаване на права на ползване, станало окончателно поради липсата на съдебно обжалване — Задължение за отстраняване на незаконосъобразните последици от нарушение на правото на Съюза — Задължение да се разпореди на компетентния орган да извърши ново вписване на посочените права — Невъзможност за ново вписване — Право на обезщетение

(член 4, параграф 3 ДЕС; членове 63 ДФЕС и 267 ДФЕС; член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 45, 57, 58, 62, 64—68 и 75 и диспозитива)

Резюме

„Grossmania“ Mezőgazdasági Termelő és Szolgáltató Kft. (наричано по-нататък „Grossmania“), търговско дружество със седалище в Унгария, но със съдружници, граждани на други държави членки, притежава права на ползване върху земеделски земи в Унгария. На 1 май 2014 г. правата му са заличени от имотния регистър по силата на унгарска правна уредба, която считано от тази дата, предвижда погасяване ex lege на правата на ползване върху земеделска земя, учредени преди това по договор между лица, които не са близки родственици. През 2018 г. с решение SEGRO и Horváth(1) Съдът приема, че свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС не допуска такава национална правна уредба. След постановяването на това решение Grossmania иска от компетентните органи да извършат ново вписване на правата му на ползване. Искането му обаче е отхвърлено.

Законосъобразността на този отказ да се извърши ново вписване е оспорена пред Győri Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд, Дьор, Унгария), който решава да отправи запитване до Съда относно обхвата на задължителните последици на решенията, постановени по преюдициално запитване. Всъщност според тази юрисдикция от решение SEGRO и Horváth на Съда следва, че унгарската правна уредба, на която се основава отказът да се уважи искането на Grossmania, е в противоречие с правото на Съюза. За разлика обаче от случаите, довели до постановяването на това решение, Grossmania не е оспорило по съдебен ред заличаването на правата му на ползване. При това положение посочената юрисдикция иска да установи дали с оглед на решение SEGRO и Horváth може все пак да остави без приложение разглежданата правна уредба поради противоречието ѝ с правото на Съюза и да задължи компетентните органи да извършат ново вписване на заличените права на ползване.

В решението си Съдът уточнява, от една страна, задълженията, които произтичат за държавите членки, и по-специално за националните съдилища, от преюдициално решение във връзка с национална правна уредба, противоречаща на правото на Съюза, в хипотезата на прилагащо тази уредба окончателно административно решение, и от друга страна, мерките, които те трябва да предприемат, за да отстранят незаконосъобразните последици, предизвикани от същата правна уредба.

Съображения на Съда

Най-напред, Съдът припомня, че когато в практиката му е даден ясен отговор на въпрос, отнасящ се до тълкуването на правото на Съюза, националният съд трябва да направи всичко възможно, за да бъде това тълкуване приложено. По силата на принципа на предимство, когато не може да я тълкува в съответствие с правото на Съюза, националният съд е длъжен да не приложи националната правна уредба, която противоречи на имаща директен ефект разпоредба от това право. Такъв директен ефект има по-специално член 63 ДФЕС, посветен на свободното движение на капитали. Ето защо, щом като от решение SEGRO и Horváth следва, че разглежданата унгарска правна уредба е несъвместима с член 63 ДФЕС, запитващата юрисдикция, сезирана с жалба за отмяна на основан на тази правна уредба акт, е длъжна да гарантира пълното действие на посочения член, като остави без приложение въпросната национална правна уредба.

По-нататък Съдът подчертава, че по силата на принципите на ефективност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС, особени обстоятелства могат да наложат на националния административен орган да преразгледа административно решение, станало окончателно. В този контекст е важно да се намери равновесие между изискването за правна сигурност и изискването за законосъобразност от гледна точка на правото на Съюза. Последното изискване има голямо значение в случая с оглед на мащабните неблагоприятни последици, произтичащи от разглежданата национална правна уредба и от извършеното на нейно основание заличаване на права на ползване. Всъщност, както следва и от решение Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи)(2), тази правна уредба представлява явно и тежко нарушение едновременно на основна свобода, предвидена в член 63 ДФЕС, и на правото на собственост, гарантирано с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — нарушение, засегнало повече от 5000 граждани на държави членки, различни от Унгария.

Следователно, доколкото националната правна уредба може освен това да доведе до объркване по отношение на необходимостта от оспорване на приетите на нейно основание решения за заличаване, изискването за правна сигурност не може да обоснове предвидената в унгарското право евентуална невъзможност да се оспори —по повод на жалба срещу отказа да се извърши ново вписване на права на ползване —станалото междувременно окончателно заличаване на тези права. Сезираният национален съд би трябвало съответно да отхвърли тази невъзможност като противоречаща на принципите на ефективност и лоялно сътрудничество.

Накрая, Съдът счита, че при липсата на конкретни правила в правото на Съюза относно реда и условията за отстраняване на незаконосъобразните последици от нарушение на член 63 ДФЕС при обстоятелствата по случая, мярка, която да гарантира спазването на правото на Съюза, може да бъде например новото вписване в имотния регистър на незаконосъобразно прекратените права на ползване. Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери с оглед на правното и фактическо положение, съществуващо към момента, в който се произнася, дали следва да задължи компетентния орган да извърши ново вписване на въпросните права или дали не са налице обективни и легитимни пречки за това, например добросъвестно придобиване на земите, до които се отнасят тези права на ползване, от нов собственик. Когато подобно ново вписване се окаже невъзможно, би било необходимо — за отстраняването на незаконосъобразните последици от нарушението на правото на Съюза — на бившите носители на прекратените права на ползване да се предостави обезщетение, годно да поправи икономическата загуба, произтичаща от прекратяването на тези права.

Освен това, независимо от посочените по-горе мерки, пълната ефективност на правото на Съюза предполага увредените частноправни субекти да имат по силата на принципа на отговорността на държавата за вредите, причинени с такова нарушение, и право на обезщетение в съответствие с установените в практиката на Съда условия, които в случая са изпълнени.

1      Решение от 6 март 2018 г., SEGRO и Horváth (C‑52/16 и C‑113/16, EU:C:2018:157).

2      Решение от 21 май 2019 г., Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи) (C‑235/17, EU:C:2019:432).