Дело C‑34/20

UH

срещу

An tAire Talmhaíochta, Bia agus Mara и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Ard-Chúirt)

Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2021 година

„Преюдициално запитване — Член 288 ДФЕС — Директива 2001/82/ЕО — Кодекс на Общността за ветеринарните лекарствени продукти — Членове 58, 59 и 61 — Данни, които трябва да бъдат посочени на външните опаковки, първичните опаковки и листовките на ветеринарните лекарствени продукти — Задължение данните да са на всички официални езици на държавата членка, в която продуктите се пускат на пазара — Национално законодателство, което предвижда посочване на данните само на един от официалните езици на съответната държава членка — Национална юрисдикция, сезирана с искане да установи, че съответната държава членка не е транспонирала правилно Директива 2001/82/ЕО и че компетентните органи трябва да изменят националното законодателство“

Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Необходимост от гарантиране на ефективността на директивите — Задължение на националните съдилища — Национална юрисдикция, която е констатирала, че националното законодателство за езиците на данните на външните опаковки, първичните опаковки и листовките на ветеринарните лекарствени продукти е несъвместимо с директива — Отказ на тази юрисдикция да приеме решение, в което да установи, че съответната директива е неправилно транспонирана — Недопустимост — Национално законодателство, съвместимо с друг, предвиден да замени споменатата директива инструмент от правото на Съюза

(член 288 ЕО; Директива 2001/82 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 32—39 и диспозитива)

Резюме

Юрисдикция на държава членка е длъжна да упражни правомощието, което националното право ѝ предоставя, да приеме решение, в което да установи, че тази държава е транспонирала неправилно директива на Съюза и че е длъжна да предприеме действия, за да поправи това положение.

Споменатата юрисдикция не може да не вземе под внимание задължението на държавата членка за транспониране на директива, с мотива че поради предстоящо изменение на изискванията на правото на Съюза това транспониране би могло да се окаже несъразмерно.

UH, ирландски гражданин с майчин език ирландски и родом от Gaeltacht de Galway (област Голуей), констатира, че информацията, която придружава ветеринарните лекарствени продукти, е само на английски език. Според него обаче Директива 2001/82 ( 1 ) изисква тази информация да бъде и на двата официални езика на Ирландия, а именно на ирландски и на английски език. На 14 ноември 2016 г. UH иска от Ard-Chúirt (Висш съд, Ирландия) да установи, че тази директива е неправилно транспонирана и че следователно Ирландия е длъжна да измени законодателството си.

Ard-Chúirt (Висш съд) констатира, че ирландското законодателство относно етикетирането и листовките на ветеринарните лекарствени продукти не е в съответствие с изискванията на директива относно езиковия режим и че следователно е налице нарушение на член 288 ДФЕС ( 2 ). Тази юрисдикция обаче отбелязва, че Регламент 2019/6 ( 3 ), който предстои да влезе в сила на 28 януари 2022 г., допуска данните на външните опаковки, първичните опаковки и листовките на ветеринарните лекарствени продукти да бъдат на ирландски или на английски език. Поради това тя приема, че жалбоподателят би извлякъл само ограничена и временна полза от изменение на ирландското право с цел съобразяване с Директивата, докато доставчиците и дистрибуторите на ветеринарни лекарствени продукти биха били изправени пред трудности, които биха могли да имат сериозни последици както за здравето на животните, така и за социално-икономическото положение в Ирландия.

Сезиран с преюдициално запитване от същата юрисдикция, Съдът приема, че член 288 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция, която в предвиденото за целта от националното право производство констатира, че съответната държава членка не е изпълнила задължението си за правилно транспониране на Директива 2001/82, да откаже — с мотива че националното законодателство ѝ изглежда в съответствие с отменящия тази директива и приложим, считано от 28 януари 2022 г., Регламент 2019/6 — да приеме решение, в което да установи, че тази държава членка е транспонирала неправилно посочената директива и че е длъжна да предприеме действия, за да поправи това положение.

Съображения на Съда

Съдът припомня, че произтичащото от директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност ( 4 ). Съдът освен това констатира, че ирландското право допуска частноправни субекти да искат от съд да установи неправилно транспониране на директива на Съюза от Ирландия и задължението ѝ да я транспонира, като оставя на националните юрисдикции възможността да откажат да се произнесат в този смисъл на предвидени в същото това право основания.

В случая запитващата юрисдикция е констатирала, че Директива 2001/82 е неправилно транспонирана. В това отношение Съдът отбелязва, че обстоятелството, че ирландското законодателство явно вече е съвместимо с приложимия, считано от 28 януари 2022 г., Регламент 2019/6, не може да постави под въпрос констатацията за несъвместимост на това законодателство с правото на Съюза до тази дата, нито a fortiori да обоснове тази несъвместимост. Всъщност до настъпването на момента, от който посоченият регламент отменя Директива 2001/82, разпоредбите ѝ продължават да бъдат задължителни, след като Съдът не е установил тяхната невалидност. Единствено Съдът може по изключение и поради императивни съображения за правна сигурност временно да отложи действието на норма от правото на Съюза по отношение на противоречащо ѝ национално право.

С оглед на това Съдът приема, че член 288 ДФЕС не допуска национална юрисдикция да не вземе под внимание задължението на държавата членка да транспонира директива, с мотива че поради предстояща отмяна на тази директива транспонирането ѝ би могло да се окаже несъразмерно, тъй като е скъпо или ненужно. Запитващата юрисдикция е длъжна да предприеме всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на постигането на предвидените в тази директива резултати, а следователно и да приеме исканото решение.

( 1 ) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 2001 г., стр. 1),изменена с Директива 2004/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. (ОВ L 136, 2004 г., стр. 58). Директива 2001/82 по-специално предвижда, че на външните опаковки или на опаковките на ветеринарните лекарствени продукти трябва да се посочват задължителни данни за тях, като например наименованието, концентрацията, фармацевтичната форма, активните вещества, партидният номер на производителя, номерът на разрешителното, вида животни и схемата на прилагане. Член 58, параграф 4 от Директивата предвижда, че тези данни трябва да се посочат „на езика или езиците на държавата, в която се пускат на пазара“.

( 2 ) Член 288, параграф 3 ДФЕС предвижда, че „директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат“.

( 3 ) Регламент 2019/6/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 2019 г., стр. 43). Член 7, параграф 1 от този регламент предвижда, че езикът или езиците на задължителната информация „е официален език или езици на държавата членка, в която ветеринарният лекарствен продукт се предоставя на пазара“.

( 4 ) В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС „държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза“.