Дело T‑627/19

Harry Shindler и др.

срещу

Европейска комисия

Определение на Общия съд (десети състав) от 14 юли 2020 година

„Иск за установяване на неправомерно бездействие и жалба за отмяна — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Оттегляне на Обединеното кралство от Съюза — Искания за приемане на решение за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство и на решение относно различни мерки, свързани с правата на гражданите на Обединеното кралство — Изразяване на становище от Комисията — Липса на покана за действие — Отказ за приемане на решение, с което се запазва европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство — Липса на правен интерес — Явно недопустим иск“

1. Иск за установяване на неправомерно бездействие — Неправомерно бездействие — Понятие — Бездействие — Акт, който не е удовлетворителен за ищеца — Изключване

   (член 265 ДФЕС)

   (вж. т. 28)

2. Иск за установяване на неправомерно бездействие — Физически или юридически лица — Условия за допустимост — Предварителна покана за действие — Липса на становище от страна на институцията — Процесуална легитимация — Кумулативни условия — Недопустимост на иска при неизпълнение на едно от тези условия

   (член 265 ДФЕС)

   (вж. т. 32)

3. Иск за установяване на неправомерно бездействие — Покана до институцията — Липса — Недопустимост

   (член 265, втора алинея ДФЕС

   (вж. т. 35)

4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Жалба, която може да донесе полза на жалбоподателя — Липса — Недопустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС

   (вж. т. 47)

5. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Отмяна, водеща единствено до приемане на ново решение, което е идентично по същество — Липса на интерес

   (член 263 ДФЕС)

   (вж. т. 48 и 49)

Резюме

На 23 юни 2016 г. гражданите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия се произнасят с референдум в полза на оттеглянето на страната им от Европейския съюз. На 29 март 2017 г. Обединеното кралство уведомява Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Съюза съгласно член 50, параграф 2 ДЕС. Впоследствие Европейският съвет, със съгласието на Обединеното кралство, приема няколко решения ( 1 ) за удължаване на срока, предвиден в член 50, параграф 3 ДЕС, след изтичането на който Договорите трябва да престанат да се прилагат спрямо Обединеното кралство при липса на споразумение за определяне на реда и условията за неговото оттегляне. По силата на член 1 от Решение 2019/584 този срок по принцип изтича на 31 октомври 2019 г.

На 31 юли 2019 г. няколко граждани на Обединеното кралство, пребиваващи в Италия или Франция (наричани по-нататък „ищците“), изпращат писмо до Европейския съвет и до Съвета на Европейския съюз. На 1 август 2019 г. те изпращат по същество идентично писмо до Европейската комисия. В тези писма ищците по-специално привличат вниманието на трите посочени по-горе институции върху положението на гражданите на Обединеното кралство, пребиваващи в държави членки, различни от Обединеното кралство, установявайки своя личен и семеен живот там, като искат от разглежданите институции да „установят наличието на неправомерно бездействие“, произтичащо от „незаконосъобразния пропуск на тези институции да запазят европейското гражданство на [посочените граждани]“. Освен това ищците приканват трите институции да приемат решение, преди предвиденото за 31 октомври 2019 г. оттегляне на Обединеното кралство от Съюза, с което да запазят европейското гражданство на същите тези граждани след датата на това оттегляне, и то независимо дали е сключено споразумение, с което се определят редът и условията за разглежданото оттегляне. С писмо, подписано на 11 септември 2019 г.(наричано по-нататък „писмото от 11 септември 2019 г.“), Комисията отговаря на писмото от 1 август 2019 г. В своето писмо тя отхвърля поканата за действие, съдържаща се в писмото от 1 август 2019 г., като отбелязва, че Договорите не ѝ позволяват да приеме решение като исканото от ищците.

Ищците предявяват иск пред Общия съд. Той съдържа, от една страна, искания за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС. От друга страна, той съдържа искания за отмяна на „изричния отказ на Комисията […] от [11] септември 2019 г. да признае наличието на неправомерно бездействие“, който ищците, по покана на Общия съд, квалифицират като искания за отмяна на основание член 263 ДФЕС.

С определение от 14 юли 2020 г. Общият съд отхвърля иска на ищците, след като установява недопустимостта както на искането за установяване на неправомерно бездействие, така и на искането за отмяна.

Що се отнася до последното, ищците искат от Общия съд да отмени решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г., с което Комисията по същество отказва да приеме решение за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство, считано от оттеглянето му от Съюза, които към съответния момент нямат гражданство на държава — членка на Съюза, независимо дали е сключено споразумение, с което се определят редът и условията за оттеглянето. В подкрепа на тези искания ищците изтъкват три основания, с които оспорват загубването на европейското гражданство от тези граждани.

Като начало Общият съд проверява служебно дали ищците имат интерес да изтъкват тези три правни основания. В това отношение той припомня, че съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, жалбоподател не би могъл да има легитимен интерес от отмяната на решение, за което още отсега е сигурен, че може само да бъде потвърдено отново по отношение на него, и от друга страна, едно правно основание за отмяна е недопустимо поради липса на правен интерес, когато, дори да се предположи, че е основателно, отмяната на обжалвания акт въз основа на това правно основание не би била от естество да удовлетвори жалбоподателя. Следователно жалбоподател не може да докаже правен интерес да иска отмяната на решение за отказ да се предприемат действия в дадена област на определено правно основание, когато във всички случаи съответната институция няма никакви правомощия да предприема действия в разглежданата област.

По-нататък Общият съд отбелязва, че в настоящия случай, ако решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г., бъде отменено поради правните основания, изложени от ищците, последните биха могли да получат удовлетворение единствено ако самата Комисия приеме обвързващ акт за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство, считано от оттеглянето му от Съюза.

В това отношение, след като припомня, че съгласно член 13, параграф 2 ДЕС всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, Общият съд установява, че нито една разпоредба от Договорите или от вторичното право не оправомощава Комисията да приема обвързващи актове с предмет предоставянето на европейско гражданство на определени категории лица. Посочената констатация се потвърждава от обстоятелството, че тази институция по принцип разполага само с правомощие за представяне на предложения в съответствие с член 17, параграф 2 ДЕС.

При това положение Общият съд посочва, че независимо от въпроса дали оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза може да доведе до загубване на европейското гражданство от всички граждани на Обединеното кралство, които към момента на това оттегляне не са граждани на държава членка, в настоящия случай Комисията не е притежавала каквито и да било правомощия да приеме обвързващ акт за запазване на гражданството на Съюза на определени категории лица, считано от това оттегляне, и е била длъжна да откаже да приеме претендирания от ищците акт. Поради това, в случай че решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г., бъде отменено въз основа на изтъкнатите от ищците правни основания, Комисията би се оказала в положение на явна липса на компетентност и би могла единствено да приеме ново решение, с което да откаже да приеме искания от ищците акт. По-нататък Общият съд уточнява, че следователно подобна отмяна не би могла да удовлетвори ищците, поради което се приема, че те не са доказали наличието на легитимен интерес да изтъкнат посочените правни основания.

Общият съд стига до извода, че тези основания трябва да се отхвърлят като недопустими и следователно самото искане за отмяна е явно недопустимо, тъй като не е придружено с допустимо правно основание.

( 1 ) По-специално Решение (ЕС) 2019/476 от 22 март 2019 г. (ОВ L 80 I, 2019 г., стр. 1) и Решение (ЕС) 2019/584 от 11 април 2019 г. (ОВ L 101 г., 2019 г., стр. 1)