Дело T‑849/19

Leonardo SpA

срещу

Европейска агенция за гранична и брегова охрана

Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 26 януари 2022 година

„Обществени поръчки за услуги — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Услуги за въздушно наблюдение — Жалба за отмяна — Липса на правен интерес — Недопустимост — Извъндоговорна отговорност“

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Услуги за въздушно наблюдение — Система за дистанционно управляеми летателни апарати — Обявление за обществена поръчка — Решение на възлагащия орган, адресирано до оферентите — Жалба на дружество, което не е участвало в процедурата поради твърдяна дискриминация в техническите спецификации — Недоказване на дискриминационния характер на тези спецификации — Липса на правен интерес — Недопустимост

   (член 263 ДФЕС; член 1, параграф 3 от Директива 89/665 на Съвета)

   (вж. т. 23—29, 31—39)

2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда, причинена от незаконосъобразен акт — Понятие — Загуба на възможност — Включване — Условия

   (член 340, втора алинея ДФЕС)

   (вж. т. 46—52)

Резюме

На 18 октомври 2019 г. с обявление за обществена поръчка ( 1 ) Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) открива процедура за възлагане на обществена поръчка ( 2 ) (наричана по-нататък „обжалваното обявление за обществена поръчка“) с цел придобиване на услуги за морско наблюдение от въздуха чрез европейска система за дистанционно управляеми летателни апарати със средна височина и голяма продължителност на полета.

Жалбоподателят, Leonardo SpA, дружество с дейност в аерокосмическия сектор, не участва в тръжната процедура, открита с обжалваното обявление за обществена поръчка.

На 31 май 2020 г. комисията за оценка на офертите представя своя доклад за оценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, който впоследствие одобрява доклада за оценка на офертите и подписва решението за възлагане на поръчката (наричано по-нататък „обжалваното решение за възлагане“).

Тогава жалбоподателят сезира Общия съд, от една страна, с искане за отмяна на обжалваното обявление за обществена поръчка и на приложенията към него ( 3 ), както и на обжалваното решение за възлагане, и от друга страна предявява иск за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради незаконосъобразния характер на разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка ( 4 ).

С решението си, постановено в разширен състав, Общият съд отхвърля изцяло исканията на жалбоподателя. Главната особеност в делото се състои в това, че жалбата за отмяна е насочена срещу обявление за обществена поръчка и приложенията към него, но е подадена от предприятие, което не е участвало в организираната с обявлението процедура за възлагане на обществена поръчка. Допустимостта на подобна жалба се поставя на разглеждане за първи път.

Съображения на Общия съд

На първо място, като разглежда допустимостта на исканията за отмяна на обжалваните актове във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е участвал в процедурата за възлагане на обществена поръчка, тъй като изискванията на спецификацията са му попречили да подаде оферта, Общият съд отбелязва, че възниква въпросът дали при такива условия той има правен интерес по смисъла на член 263 ДФЕС в посочената процедура за възлагане на обществена поръчка. Във връзка с това Общият съд припомня виждането, изведено от Съда в решение по преюдициално запитване, че доколкото на оператор, който не е подал оферта, право на обжалване може да бъде признато само по изключение, не може да се счита за прекомерно от него да се изисква да докаже, че клаузите от обявлението за обществена поръчка правят невъзможно дори формулирането на оферта ( 5 ). Макар това решение да е постановено по преюдициален въпрос относно тълкуването на разпоредби от Директива 89/665 ( 6 ), който обвързва само държавите членки, според Общия съд изведеното от него разрешение може да бъде приложено mutatis mutandis в случай като настоящия, в който жалбоподателят твърди, че е бил възпрепятстван да подаде оферта поради техническите спецификации на обявена от агенция на Европейския съюз тръжна документация, които технически спецификации той оспорва. Поради това според Общия съд трябва да се определи дали жалбоподателят е доказал, че е бил възпрепятстван да подаде оферта и следователно дали той има правен интерес.

Първо, във връзка с това Общият съд припомня по отношение на разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка, че тя е била предшествана от обявената през 2017 г. процедура за възлагане на обществена поръчка FRONTEX/OP/800/2017/JL, отнасяща се до изпитанията на два вида системи за дистанционно управляеми летателни апарати (RPAS). Тази поръчка е била разделена на две обособени позиции, втората от която е била спечелена от жалбоподателя. След изпълнението на тези договори Frontex е направила подробни оценки и именно въз основа на тези доклади за оценка е определила изискванията, съдържащи се в обжалваното обявление за обществена поръчка, приложенията към него, посочените в жалбата въпросници и протокола от информативна среща, сред които са изискванията, които жалбоподателят счита за дискриминационни. Следователно според Общия съд определянето на тези изисквания е направено в резултат на поетапен процес, в който е отчетен полученият опит, позволил на Frontex да оцени подробно и старателно необходимостта от тях.

Второ, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че „правилата на обществената поръчка съдържат необосновани клаузи и клаузи contra legem, които поставят възможните конкуренти пред неосъществими от техническа гледна точка претенции“, Общият съд установява, че три предприятия са представили оферта и поне две от тях са изпълнили всички технически спецификации, тъй като поръчката е била възложена на тях.

Трето, що се отнася до третирането на жалбоподателя в сравнение с другите кандидати, Общият съд счита, че той не доказва нито че техническите спецификации са били приложени спрямо него по различен начин в сравнение с другите кандидати, нито, по-общо, че е бил третиран различно, въпреки че се е намирал в положение, аналогично на това на другите кандидати.

Четвърто, относно твърдението на жалбоподателя, че участието му е станало „невъзможно“ или че е било обусловено от „прекомерни икономически изисквания до степен, която проваля формулирането на конкурентно предложение“, Общият съд констатира, че подобен довод не може да докаже каквато и да било дискриминация спрямо него.

При тези условия Общият съд приема за недоказано от жалбоподателя, че изискванията в разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка са могли да бъдат дискриминационни спрямо него. Следователно жалбоподателят не е доказал, че е бил възпрепятстван да подаде оферта, и следователно не е доказал наличие на интерес от отмяната на обжалваните актове. Поради това Общият съд отхвърля като недопустими исканията за отмяна на тези актове, а оттам и исканията, насочени срещу решението за възлагане, без да е необходимо произнасяне както по изискванията за наличие на обжалваем акт и относно процесуалната легитимация на жалбоподателя, така и относно полезния характер на поисканите процесуално-организационни действия.

На второ място, разглеждайки искането за обезщетение, Общият съд припомня, че по отношение на условието за наличие на вреда, отговорността на Съюза може да бъде ангажирана само ако ищецът наистина е претърпял „действителна и сигурна“ вреда. Следователно ищецът трябва да представи доказателства пред съда на Съюза, за да установи наличието и размера на тази вреда. В случая за Общия съд се налага изводът, че ищецът само иска обезщетение за всички претърпени и бъдещи вреди, произтичащи от незаконосъобразния характер на разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка, без да представи доказателства за наличието и размера на тези вреди. От това следва, че условието за наличие на вреда не е изпълнено, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза ( 7 ).

При тези условия Общият съд приема, че искането за обезщетение на жалбоподателя следва да се отхвърли, поради което и жалбата му трябва да се отхвърли изцяло.

( 1 ) Обявление за обществена поръчка, публикувано в притурката към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ 2019/S 0202 490010).

( 2 ) Процедура за възлагане на обществена поръчка FRONTEX/OP/888/2019/JL/CG, озаглавена „Система за дистанционно управляеми летателни апарати (RPAS) за морско наблюдение от въздуха със средна височина и голяма продължителност на полета“.

( 3 ) Член 263 ДФЕС.

( 4 ) Член 268 ДФЕС.

( 5 ) Решение от 28 ноември 2018 г., Amt Azienda Trasporti e Mobilità и др. (C‑328/17, EU:C:2018:958, т. 53). Това решение е постановено в отговор на преюдициален въпрос по тълкуването на член 1, параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (ОВ L 335, 2007 г., стр. 31).

( 6 ) Вж. бележка под линия 5 за пълното позоваване на Директива 89/665.

( 7 ) Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС.