Дело T‑370/19

Кралство Испания

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (девети състав) от 23 септември 2020 година

„Външни отношения — Техническо сътрудничество — Електронни съобщения — Регламент (ЕС) 2018/1971 — Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения — Член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971 — Участие на регулаторните органи на трети страни в този орган — Участие на националния регулаторен орган на Косово — Понятие за трета страна — Грешка при прилагане на правото“

1. Международни споразумения — Техническо сътрудничество — Електронни съобщения — Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения — Участие на регулаторните органи на трети страни в този орган — Трети страни — Понятие — Субекти на международното право, които могат да бъдат носители на права и задължения — Косово — Включване

   (членове 212 и 216—218 ДФЕС; член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 28—30, 35 и 36)

2. Международни споразумения — Техническо сътрудничество — Електронни съобщения — Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения — Участие на регулаторните органи на трети страни в този орган — „Споразумение със Съюза за тази цел“ — Понятие — Споразумение, сключено между Съюза и друг субект на международното публично право — Споразумение, съдържащо разпоредби, които служат за основа на сътрудничеството между Съюза и съответната трета страна в областта на електронните съобщения — Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Съюза и Косово — Включване

   (член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета; член 111 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Съюза и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Косово, от друга страна)

   (вж. т. 46—48, 53 и 54)

3. Международни споразумения — Техническо сътрудничество — Електронни съобщения — Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения — Участие на регулаторните органи на трети страни в този орган — Работни договорености, приложими за посоченото участие — Процедура за определяне — Изискване за съответствие с разпоредбите на споразуменията, сключени със Съюза с оглед на това участие — Правомощие на Комисията да определя едностранно такива работни договорености

   (член 17 ДЕС; член 35, параграф 2, втора алинея от Регламент 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 70, 72, 76, 77, 79, 81 и 82)

Резюме

В решение Испания/Комисия (T‑370/19), постановено на 23 септември 2020 г., Общият съд отхвърля жалбата на Кралство Испания (наричано по-нататък „жалбоподателят“) на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията, в което последната приема, че националният регулаторен орган на Косово може да участва в органите на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Службата на ОЕРЕС (наричано по-нататък „обжалваното решение“) ( 1 ).

На ОЕРЕС, създаден с Регламент № 1211/2009 ( 2 ), е възложена задачата да спомага за развитието и по-доброто функциониране на вътрешния пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги. Съгласно този регламент ОЕРЕС трябва да изпълнява задачите си независимо в сътрудничество с националните регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“) и Европейската комисия. Този регламент е отменен с Регламент 2018/1971 ( 3 ), в член 35 от който са уредени редът и условията за осъществяване на сътрудничеството между ОЕРЕС и органите на Съюза, третите страни и международните организации. В периода 2001—2015 г. Съюзът подписва със страните от Западните Балкани споразумения за стабилизиране и асоцииране (наричани по-нататък „ССА“), които съдържат конкретни разпоредби относно сътрудничеството в областта на електронните съобщения Такъв е по-специално случаят със Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Съюза и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Косово, от друга страна (наричано по-нататък „ССА с Косово“) ( 4 ). На 18 март 2019 г. Комисията приема шест решения, сред които и обжалваното решение, относно участието на НРО на шестте страни от Западните Балкани в ОЕРЕС. Тези решения са приети по-конкретно на основание член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971.

Що се отнася до въпроса дали Комисията е спазила тази разпоредба, доколкото според жалбоподателя Косово не е „трета страна“, тъй като не е суверенна държава с присъща за държавно образувание организация, Общият съд отбелязва най-напред, че понятието „трета страна“ не е определено нито в Регламент 2018/1971, нито в релевантната в случая правна уредба на Съюза. Общият съд отбелязва също, че що се отнася до Договора за функционирането на ЕС, в неговите разпоредби се употребява както понятието „трети страни“ — по-конкретно в множество разпоредби, които уреждат въпроси, свързани с външните отношения — така и понятието „трети държави“. Следователно според Общия съд разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно „третите страни“ целят да дадат възможност за сключване на международни споразумения с образувания, „различни от държави“, като например териториални единици, включени в обхвата на гъвкавото понятие „страни“. В това отношение той смята, че понятието „трети страни“, използвано в Договора за функционирането на ЕС, за да се обозначат субекти на международното право, които могат да бъдат носители на права и задължения, не може да има различен смисъл, когато е употребено в текст от вторичното право като Регламент 2018/1971. Общият съд заключава, че понятието „трета страна“ по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971 не може да се приравни на понятието „трета държава“, а има по-широк обхват, в който не попадат само суверенните държави. Поради това Косово може да попада в обхвата на това понятие „трета страна“, без да се засяга позицията на Съюза или на държавите членки, що се отнася до статута на Косово на независима държава.

Освен това жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила същата разпоредба, тъй като според него не съществува „споразумение“ по смисъла на тази разпоредба за целите на участието на НРО на Косово в ОЕРЕС. Жалбоподателят смята по-конкретно че ССА с Косово не е такова споразумение за участие в ОЕРЕС. По този въпрос Общият съд отбелязва, че в член 35, параграф 2 е предвидено двойно условие за участието на НРО на трети страни в органите на ОЕРЕС, а именно, от една страна, да е налице „споразумение“ между съответната трета страна и Съюза, и от друга, това споразумение да е сключено „за тази цел“. След като констатира, че първото от тези условия е изпълнено, тъй като ССА с Косово със сигурност може да представлява такова споразумение, доколкото е международно споразумение, сключено между два субекта на международното публично право, Общият съд анализира израза „за тази цел“. В това отношение той посочва факта, че този израз указва, че съответните споразумения трябва да съдържат разпоредби, които служат за основа на сътрудничеството между Съюза и съответната трета страна във въпросната област, в случая областта на електронните съобщения. В случая Общият съд приема, че като предвижда изрично „укрепване“ на сътрудничеството между Съюза и Косово, член 111 от ССА с Косово установява такова тясно сътрудничество под различни форми. По-специално Общият съд уточнява, че именно участието с ограничени права, предвидено в член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971, съответства на тясното сътрудничество по член 111 от ССА с Косово, без обаче да бъде равностойно на „интегриране“ на НРО на Косово в структурата на ОЕРЕС. Общият съд заключава, че член 111 от ССА с Косово е споразумение „за тази цел“ по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971.

На последно място, жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е нарушила член 35, параграф 2 от Регламент 2018/1971, тъй като в обжалваното решение едностранно е определила „работните договорености“ по смисъла на тази разпоредба за участието на НРО на Косово в органите на ОЕРЕС. Според него, от една страна, тези задължителни работни договорености трябва да бъдат установени в самите споразумения за участие в ОЕРЕС, и от друга, Комисията е приела обжалваното решение без правно основание за това. На първо място, Общият съд посочва, че употребата в тази разпоредба на израза „съответните разпоредби на […] споразумения[та]“ заедно с думата „съгласно“ има за цел да укаже, че „работните договорености“ трябва да бъдат установени „в съответствие“ с разпоредбите на тези споразумения за участие. Поради това той постановява, че от правна гледна точка не е необходимо да се изисква „възможността за участие“ на НРО на трета страна да бъде обусловена от специално разрешение, дадено в рамките на международно споразумение. На второ място, що се отнася до правомощията на Комисията, Общият съд отбелязва, че след като нито Регламент 2018/1971, нито който и да било друг правен акт на Съюза не е предоставил изрично на Службата на ОЕРЕС или на друг орган правомощието да установява работните договорености, приложими за участието на НРО на трети страни, то това правомощие принадлежи на Комисията. На последно място, Общият съд констатира, че член 17 ДЕС, на който по-специално се основава обжалваното решение, е достатъчно правно основание — констатация, която не може да бъде оборена с факта, че става въпрос за обща разпоредба.

Вследствие на това, от една страна, Общият съд приема, че Комисията е имала правомощие да определя едностранно в обжалваното решение посочените в член 35, параграф 2, втора алинея от Регламент 2018/1971 „работни договорености“, приложими за участието на НРО на трети страни в ОЕРЕС. От друга страна, той отхвърля отправения към Комисията упрек, че е приела посоченото решение без правно основание.

( 1 ) Решение на Комисията от 18 март 2019 година относно участието на националния регулаторен орган на Косово в Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОВ C 115, 2019 г., стр. 26).

( 2 ) Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (ОВ L 337, 2009 г., стр. 1).

( 3 ) Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенция за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1211/2009 (ОВ L 321, 2018 г., стр. 1).

( 4 ) ОВ L 71, 2016 г., стр. 3.