1. 

Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, установяваща държавен монопол за организирането на някои хазартни игри и концесионен и лицензионен режим за организирането на други игри — Допустимост — Рекламни практики на притежателя на монопола с цел стимулиране на активното участие в игрите — Последователност и систематичност на националната правна уредба — Обща преценка от националната юрисдикция

(член 56 ДФЕС)

(вж. т. 30—32, 36, 40, 46—49 и 53; т. 1 от диспозитива)

2. 

Право на Европейския съюз — Предимство — Противоречащо национално право — Неприложимост по право на съществуващите норми — Задължение за спазване на несъобразените с правото на Съюза указания на висшестояща юрисдикция — Недопустимост

(членове 56 ДФЕС и 267 ДФЕС)

(вж. т. 57, 58 и 60; т. 2 от диспозитива)

1) 

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска двойствен режим за организиране на пазара на хазартни игри на единственото основание, че рекламните практики на притежателя на монопола върху лотариите и хазарта в казината целят да стимулират активното участие в игрите, по-конкретно като ги представят като обикновена дейност, като им придават положителен образ, тъй като събраните приходи се използват за дейности от общ интерес, или пък като увеличават притегателната сила на игрите посредством съблазнителни рекламни послания, примамващи с големи печалби.

2) 

Принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че налага на юрисдикция на държава членка да остави без приложение разпоредба на вътрешното право, която противоречи на член 56 ДФЕС, включително в хипотезата, в която висша юрисдикция на същата държава членка е приела, че тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза.