Дело C‑620/19

Land Nordrhein-Westfalen

срещу

D.‑H. T., действащ в качеството на синдик на J & S Service UG

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht)

Решение на Съда (първи състав) от 10 декември 2020 година

„Преюдициално запитване — Лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 —Член 23 — Ограничаване на правата на субекта на данни — Важен финансов интерес — Изпълнение по гражданскоправни искове — Национална правна уредба, препращаща към разпоредбите на правото на Съюза — Данъчни данни, отнасящи се до юридическо лице — Липса на компетентност на Съда“

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване, поискано тъй като разпоредба от правото на Съюза е съответно приложима по силата на препращане в националното право — Национално право, което по цел и контекст съществено се различава от правото на Съюза — Липса на компетентност на Съда

(член 267 ДФЕС, член 23 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 36, 39, 43—45, 49—52 и диспозитива)

Резюме

D.‑H. T., действащ в качеството на синдик на германското дружеството J & S Service, иска от данъчните органи да му предоставят данъчни данни за това дружество, за да прецени дали да предяви отменителни искове в производството по несъстоятелност. Тъй като данъчните органи отхвърлят това искане, D.‑H. T. сезира компетентния Verwaltungsgericht (Административен съд, Германия), който по същество уважава жалбата му. Компетентният Oberverwaltungsgericht (Висш административен съд, Германия) отхвърля подадената от Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) въззивна жалба против първоинстанционното решение, като приема в частност, че правото на достъп до информация, упражнено на основание на Закона за свободния достъп до информация на провинция Северен Рейн-Вестфалия, не е дерогирано от съществуващите в данъчната област специални правила. Следователно, макар исканите сведения да са данъчна тайна, D.‑H. T. е имал право, в качеството си на синдик, да поиска от J & S Service цялата информация, свързана с производството по несъстоятелност.

Сезиран с ревизионна жалба против решението на компетентния Oberverwaltungsgericht (Висш административен съд), Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) посочва, че Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) ( 1 ) не е пряко приложим в случая, тъй като в главното производство не става въпрос за лични данни, отнасящи се до физическо лице ( 2 ), нито за предоставеното на субекта на данни право на достъп ( 3 ). Според запитващата юрисдикция това право на достъп е право на субекта на личните данни, което не попада в масата на несъстоятелността и съответно в обхвата на преминалите у синдика управленски и разпоредителни правомощия. Запитващата юрисдикция припомня обаче, че за да гарантира еднаквото тълкуване на правото на Съюза, Съдът вече е приел, че е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на това право и при чисто вътрешни положения, когато тези разпоредби са пряко и безусловно приложими по силата на националното право. В случая това условие било изпълнено, тъй като германският Данъчен кодекс ( 4 ) препраща, що се отнася до обработването на личните данни на юридическите лица, към разпоредбите на ОРЗД.

При това положение Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) иска от Съда да уточни дали на основание на разпоредба от ОРЗД ( 5 ), към която Данъчният кодекс изрично препраща, е възможно данъчните органи да ограничават достъпа до данъчните данни на данъчните длъжници. Ако се приеме, че данъчните органи може да се позовават на тази разпоредба от ОРЗД посочената юрисдикция иска от Съда да уточни дали понятието „изпълнение по гражданскоправни искове“ в тази разпоредба от ОРЗД обхваща и защитата срещу гражданскоправни искове. Накрая, тази юрисдикция приканва Съда да уточни дали намира основание в ОРЗД национална разпоредба, която ограничава предоставеното със същия право на достъп с цел да противодейства на евентуални отменителни искове, предявени срещу данъчните органи в производство по несъстоятелност.

След като разглежда условията, при които е сезиран от националния съд, Съдът констатира в решението си, че произнасянето по въпросите, поставените от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), не е от неговата компетентност.

Съображения на Съда

Най-напред, що се отнася до сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, Съдът отбелязва, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Съдът следва да разгледа обаче условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност.

Що се отнася до проверката на компетентността си по преюдициални производства, Съдът подчертава, че многократно е приемал, че е компетентен да се произнесе по преюдициални запитвания относно разпоредби от правото на Съюза, когато фактите в главното производство не попадат в приложното поле на това право и поради това са от компетентността само на държавите членки, но посочените разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към тяхното съдържание. Съдът уточнява, че подобна компетентност е оправдана поради явния интерес за правния ред на Съюза от еднообразно тълкуване на заимстваните от правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването.

Като припомня, че е компетентен да разглежда само разпоредбите на правото на Съюза, Съдът отбелязва, че в отговора си до националния съд не може да взема предвид общата логика на разпоредбите на вътрешното право, които препращат към правото на Съюза и същевременно определят обхвата на препращането. Всъщност отчитането на ограниченията, които националният законодател е въвел при прилагането на правото на Съюза към чисто вътрешни положения, спрямо които същото е приложимо единствено по силата на националното законодателство, е въпрос на вътрешното право и съответно от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка.

В случая Съдът отбелязва, че преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на ОРЗД, чиито разпоредби относно обработването на лични данни на физически лица са по силата на препращане в Данъчния кодекс съответно приложими към юридическите лица, за да ограничат задължението на данъчните органи да предоставят информация и съответното право на достъп на субекта на данните. В това отношение той уточнява, че ОРЗД определя правила относно защитата на личните данни на физическите лица и не обхваща данните, които се отнасят до юридическите лица. Ето защо разпоредбите на ОРЗД не могат да се тълкуват по един и същи начин, без значение дали става дума за физически лица или за юридическите лица, тъй като защитата на данните на последните не е предмет на ОРЗД.

Тъй като разглежданите в главното производство разпоредби на Данъчния кодекс не само правят разпоредбите на ОРЗД приложими извън приложното поле на този регламент, но и променят целта и обхвата им, Съдът счита, че не е възможно да се приеме, че последните са приложими като такива по силата на съответното национално право, дори и извън приложното поле на този регламент. При това положение Съдът преценява, че не е налице явен интерес да се тълкуват разпоредбите на ОРЗД, за да се осигури еднаквото им тълкуване.

Ето защо Съдът приема, че произнасянето по поставените от запитващата юрисдикция въпроси не е от компетентността му.

( 1 ) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1) (наричан по-нататък „ОРЗД“)

( 2 ) Член 1, параграф 1 и член 4, точка 1 от ОРЗД.

( 3 ) Член 15 от ОРЗД.

( 4 ) Abgabenordnung (Данъчен кодекс, BGBl. I 2002, стр. 3866), в приложимата му към спора по главното производство редакция (наричан по-нататък „Данъчният кодекс“).

( 5 ) Член 23, параграф 1, буква й) от ОРЗД.